Следвайте ни

Каква символика крият древните български имена

viber icon

От древността предците ни са обръщали голямо внимание как кръщават децата си, защото  имената крият голяма сила, която предпазва от беди.

Имената на българите са част от богатото ни културно наследство, наследено, еднородна смес от остатъците на различните цивилизации, живели по нашите земи – тракийска, славянска, прабългарска, гръцка, римска, християнска и други. Имената, които използваме да кръщаваме нашите деца, са наследени от три главни именни системи, а именно – славянска, християнска и прабългарска.

Най-често използваните български имена днес са със славянски корени. Съвсем малко са останалите имена от времето на прабългарите. Те били възприемани като “царски”, трудно се произнасяли и затова населението рядко ги използвало за кръщаване на поколението си. Те били давани предимно на владетелските деца. Такива са Омуртаг, Крум, Кардам. Изключение прави името Бисер, което е прабългарско, но се използва активно и днес, споделя Actualno.com.

За съжаление, траките не са успели да затвърдят имената си. Дори и думи от езика им са голяма рядкост. Славяните са наложили имената си и тракийските постепенно изчезнали.

Славянските имена се отличават с лесното тълкуване на значението им. Като пример може да се даде Миролюба (обича мира). Те са с наставки слав, -слава, -мир, -мира. Лесно могат да се познаят по пожеланието, което носи всяко име – Живко, Здравко.

Имената, назоваващи цветя, билки, небесни тела, плодове, дървета, също са славянски.

Особено интересни са имената със заклинателна функция. Тяхната роля е да пазят човека, който носи подобно име. Славяните са вярвали в магията на думите. Давали на децата си такива имена, за да ги предпазят от смърт. Не е тайна, че в древността е било голям късмет за едно семейство да отгледа живо и здраво поколение. Стоян, Здравко и Живко са заклинателни имена.

Грозьо, Гроздан, Гроздана са били давани на децата, за да ги пазят от лоши очи. А намерените деца или сираците получавали имената Найден, Найда.

Предците ни вярвали, че точно имената имат достатъчна сила да предпазят децата и семействата от всякакви неприятности, включително и от нежелана многобройна челяд. Неслучайно при раждане на поредно момиче в семейството, то получавало името Доста или Достена. С това искали да предизвикат магичните сили, за да се роди най-сетне момче. А при наличието на много деца в едно семейство, давали името Запрян на последното родено дете с надеждата да не се раждат повече, пише пише actualno.com..

Прадедите ни били убедени, че името може да защити собственика си от диви зверове. Вълкът се смятал за най-опасното диво животно по нашите земи и затова децата често били кръщавани с името Вълчо, Вълкан, Вълкана.

След покръстването на българите масово започват да се използват християнски имена като Михаил и Стефан.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?