Евгени Генчев: "Ергенът" беше като терапия за мен, успях да науча какво искат жените

 

Евгени Генчев е роден на 23 юни 1989 г. в Пловдив. Той е музикант, композитор, педагог, актьор и писател, възпитаник на престижната Кралска музикална академия в Лондон. Споделя, че се чувства еднакво добре, когато свири за няколко милиона зрители пред Бранденбургската врата за посрещането на 2017 година и когато продуцира музика в студиото си, или застава пред филмовата камера. След суперуспешните му концерти в Европа, Северна Америка, Азия и Австралия световните музикални критици го нарекоха “лъвът на клавишите“. Споделял е една сцена със сър Том Джоунс, Лейди Гага и много други. Изнася суперуспешни турнета с Лука Шулич от 2Cellos. Евгени има множество телевизионни участия в канали като RTL, ARD, ZDF, BBC, Deutsche Welle, Pro7, както и паметно присъствие в телевизионното шоу Heidi Klum’s Next Top Model. Българската публика го познава от последното издание на телевизионния формат „Ергенът“, където прекара три месеца в компанията на красиви дами, търсещи любовта на живота си. Евгени е скромен, интелигентен, изумително талантлив, с ярко изявено чувство за хумор.  Екипът на "Марица" имаше шанса да разговаря с него и да надникне зад завесата на неговата вселена. 

 

- Евгени, как се чувстваш като "Ергенът", чиито любовни трепети проследи цяла България? 

 - Интересно и странно е. Не е нещо, което е типично за мен, защото по принцип винаги съм държал личния си живот личен. И възнамерявам да го правя. Но все пак форматът някак си го въведе в домовете на хората. И се радвам, че всъщност имаше такова внимание, такъв интерес. Хората се радваха, чувстваха нещата с мен и момичетата по време на това приключение.

 - Усети ли промяна в себе си? Един и същи ли е Евгени, който влезе да търси любовта преди няколко месеца, и този, който излезе с Валерия от имението?

 - Любовта трансформира. А пък и освен това мисля, че всички ние, които бяхме там, по някакъв начин това ни промени. Предаването беше терапия, престоят ни в имението засилваше неща, които може би не сме долавяли преди в себе си чрез комуникация. В този инкубатор на емоции, когато всичко е изчистено и фокусът ти е единствено върху интеракцията с отсрещния човек - няма как това да не те промени.

 - Кой беше най-трудният момент за теб там, респективно най-хубавият?

 - Най-трудният и най-хубавият момент бяха буквално на няколко минути разстояние. В началото всичко е чудесно и относително лесно, но колкото повече се задвижват нещата, колкото повече има надграждане във взаимоотношенията ти с хората там, ти става все по-трудно да се разделиш с това. Изграждаш симпатии, силни чувства и прекрасни спомени. Може би най-трудното нещо беше да съм пред Елена и да трябва да​ ѝ кажа това, което ѝ казах. Много ми беше тегаво тогава, мисля, че се усети и че се видя. Но след това пък буквално беше като някаква трансформация, защото застанах пред избраницата си Валерия, с която можем да погледнем напред с надежда за още чудесни споделени мигове. 

 - Предполагам вече много по-често те спират по улицата. Това притеснява ли те? 

 - Преди са ме спирали навсякъде, като имам концерти и турне, разпознават ме хората. Но с такъв интензитет до този момент не е било. Мен ме радва, че има този интерес, че го има това любопитство. И хората по някакъв начин следят и изживяват с теб всичко това. Може би в някои дни, в които не се чувствам добре, но не заради хората, а заради мен самия, нямам толкова търпение, колкото иначе бих положил към всички, които ме спират и искат да си говорим на различни теми.

 - Какво всъщност за теб е истинската любов, онази, за която да кажеш "уляля!"?

 - Моята концепция за истинската любов е това да можеш да загърбиш себе си, своето его и да си там за отсрещния човек, каквото и да е нужно да се направи, ти да го правиш, без да се замисляш за себе си. Това е едно спокойствие и същевременно трепет. В пламъка на истинската любов няма сажди, там е нещо божествено и дори духовно.

 - От Елена ли разбра какво искат жените?

 - От Елена разбрах много неща. Гледам принципно да взема стъпка назад и да не вкарвам хората в калъп, да не са с някаква емблема, с някакъв стикер, в някаква кутия. Така че може би прекалено много задълбавам понякога, но гледам интеракцията ми да не е просто на повърхността, за да може да има надграждане, да може да се забие малко по-надълбоко и да се опитам да ги разбера. Не можеш да разбереш на 100% който и да е, но мисля, че е изключително важно да даваш шанс на другия човек да изрази това, в което вярва, и въпреки че може да не си съгласен, да се опиташ да го разбереш. Но ако не го познаваш до някаква степен поне, няма как да го разбереш. Така че какво искат жените или мъжете е строго индивидуално.

 - Често провокираше дамите в "Ергенът". Една от сериозните провокации беше насочена към Валерия във връзка със задачата да издои крава. Провокатор ли си по принцип, извън камерите?

 - Провокирам и в реалния живот, много често. Това за мен е и начин да разбера човек. Може да съм напълно съгласен с твое мнение, но това няма да ме спре да те питам за нещо. Дори може да ти се стори, че заемам отсрещното, противоположно мнение, но на мен ми е интересно да видя как си стигнал до заключенията, до които си стигнал. Може да съм на 100% съгласен с теб, но резултатът от провокацията би запълнил моите възгледи. Много хора напоследък ми се струва, че взимат чуждото мнение и го изказват като свое, без да са минали през процеса на това да го осмислят, да го изживеят, да го тестват. Това е основна причина да провокирам и да питам доста. Така разбирам повече за човека.

 - Какво направи с подаръците, които получи от момичетата, особено с отливката на гърди, която Милица специално ти връчи? 

 - Мисля, че всички подаръци от продукцията бяха сложени в едно кашонче за мен. То е някъде вкъщи с други неразопаковани неща. Подозирам, че и отливката е там, но не съм го отварял. А и май вече няма да е подходящо. 

 - Вълнуваш ли се още, когато се изправиш пред публиката за пореден концерт? 

 - В по-ранните години това беше свързано с доста стрес и страх. Но чрез опита, чрез промяна на това как виждаш нещата, това се превърна във вълнение и отговорност. Вълнение, защото това, което предстои, е наистина прекрасно ​- да застанеш пред хиляди души и да се разголиш емоционално, е наистина много вълнуващо. Същевременно е отговорно, защото хората идват и си жертват от времето, което е суперценно. Не ходят другаде, а идват да видят и чуят теб. Те искат да се справиш добре, те искат да преживеят нещо, което да им остане в сърцето, да ги промени по един позитивен начин. Тази отговорност и вълнение са нещото, което изпитвам преди концерт. И благодарност, че всички сме тук заедно.

 

Свири болен пред Бранденбургската врата за милиони зрители

Концертът, който Евгени никога няма да забрави, е този пред Брандербургската врата за посрещането на 2017 г. Тогава свири пред почти милион души публика и много зрители пред малкия екран. 15-минутният му сет е излъчен по немската телевизия ZDF.  

"Това беше незабравимо изживяване. В момента, в който отивах към Берлин, бях вдигнал 40 градуса температура. Имах някакъв грип, взех ударна доза какво ли не - витамини и всякакви лекарства, за да мога да закърпя ситуацията и да изляза на сцена. Няколко часа преди това, за щастие, ми падна температурата, отвън обаче беше минус 12-13 градуса, което не помагаше много в моето състояние. Като започнах да свиря на рояла, буквално ми лепнеха пръстите по клавишите от студа. За 15 минути сет ми бяха замръзнали върховете. Но беше велико преживяване", разказа виртуозният пианист. 

 

Среща голямата си любов при съседката баба Славка

"Ергенът" на България определя детството си като щастливо, но поставя две граници на своя свят. Като малък е бил изключително комуникативно дете. "Ако нашите отидат на ресторант или каквото и да е заведение, аз бях този, който събира всички деца да си играем в групичка", спомня си той. След това станал доста интровертен, като предимно бил сам вкъщи с играчките си.  

"След това моята играчка стана пианото. Там канализирах, общо взето, всички емоции и мисли, които имах в себе си", казва Евгени. Неговата първа среща с голямата му любов - пианото, била при съседката на семейството му баба Славка. "Близък семеен приятел репетираше на нейното пиано. Аз винаги отивах да го слушам. Така откриха, че имам абсолютен слух", спомня си още пловдивчанинът. Веднъж, докато репетирал, семейният приятел излязъл от стаята за момент. Тогава малкият Евгени седнал на пианото и по слух възстановил мелодията, изсвирена преди секунди на клавишите. Това всъщност е ключовият момент, заради който родителите му го записват на уроци по пиано.

"И стъпка по стъпка, от едно забавно нещо, от едно развлечение, година след година то се превърна в част от мен и започнах да се идентифицирам с това, пианото стана мое изразно средство. Нямаше конкретен момент, в който да си кажа: това ще правя! То беше на различни фази на осъзнаване, защото те обгръща все повече и повече и ти си казваш: "Това съм аз, това е моят живот", коментира Евгени.

 

Йога, фитнес и късно лягане - неизменна част от живота му

Ежедневието на Евгени е изключително натоварено. Общо взето, той се опитва да върви по строга програма, която да спазва в нормалните си дни. Ето как изглежда графикът за деня на виртуозния пианист.

- ранно събуждане 

- студен душ 

- йога

- закуска

- свирене

- мейли и конферентни разговори

- фитнес

- вечеря

- късно лягане.

"Понякога се чувствам като телефонна централа, но има такива дни и това е неизбежно. Ако имам друга работа, я свършвам след вечеря. По принцип не си лягам преди 1.00 часа след полунощ, в повечето случаи", сподели "Ергенът". 

 

Пада си по вечерни разходки по алеята край Гребната база

Генчев определя връзката си с Пловдив като изключително силна, най-малкото заради това, че е негов роден град. "Затова държах да се върна в Пловдив и оттук да пътувам, живот и здраве, по различни проекти. Тази специална и уникална атмосфера тук не съм я усещал никъде другаде. Може би съм малко пристрастен, но това си е моето мнение. Имало е много летни вечери, в които просто излизам и се разхождам в Градската градина или по алеята на Гребната база, просто минавам, за да усетя атмосферата. Това да си тук, е много специално и мисля, че хората, които са се докоснали поне веднъж до Пловдив, всички са усетили това и искат да се върнат. Тази атмосфера искам да предам и я нося навсякъде с мен, ако не съм в родния си град. Друго си е да го усетиш лично, но е важно да споделям това зрънце от Пловдив", разказа Евгени.

 

 Най-възрастната му фенка е на 101 години

Сред по-малко известните факти е, че най-възрастната фенка на Евгени е на 101 години. Това е баба Лазарина от село Радуил. Тя е изключително запален фен на шоуто "Ергенът" и със затаен дъх е проследила всеки един епизод. Споделя, че харесва всичко, като единственото условие е "само да няма голотии". 

Друг малко известен факт за пианиста е, че като малък се е занимавал с киокушин - източно бойно изкуство. „Да започна да тренирам, беше вълнуващо, но и доста предизвикателно както физически, така и психически“, сподели той в свой пост в Инстаграм.

Интересно нещо от живота на Евгени, което не се афишира, е, че допреди "Ергенът" майка му не е одобрявала нито една от неговите приятелки, нито тези на брат му.

 

Свири по 16 часа на ден, за да стигне до световните сцени

Пловдивчани се гордеят с таланта на Евгени, но малцина имат представа за трънливия път, по който е преминал, за да стигне до световните сцени. "Винаги се вижда само върхът на айсберга. А това колко часа са били, колко имейла са били, никой не знае. Имало е периоди, в които, например в академията, съм стигал до свирене по 15-16 часа на ден, просто за да съм способен, да се съревновавам с всичко, което е около мен. Винаги съм имал този стремеж към търсене, към това да преоткривам нови неща. Мисля, че който и да е изпълнител или артист, ако го няма това постоянно търсене, той не може да се нарече повече такъв. Преследваш хоризонта и продължаваш да се усъвършенстваш, продължаваш да търсиш звук и визия", смята той.

Евгени е осъзнал навреме, че ако иска да е на международна сцена, то трябва да излезе от Пловдив. Затова отива в Лондон. "Там може да видиш всякакви светогледи, това те изгражда като човек, неминуемо има ефект върху това как се изразяваш като музикант. Трябва да се надграждаш във всякакъв аспект, дори стремежът да не е за най-голямата сцена. Трябва да имаш стремеж да споделиш това, което е в теб, на човека, който те слуша, да можеш да го хванеш за ръка и да тръгнете заедно на пътешествие, през тази история, която искаш да му разкажеш. Всеки може да свири по-бързо, по-виртуозно и по-силно, но в крайна сметка, лично да докоснеш слушателя и да може да го поведеш по този път, може би за мен е най-ценното нещо, което един музикант може да направи", убеден е Евгени.