Подай сигнал

Кумирът ни няма недостатъци

Коментари

от Георги Петров 2107 прегледа 0

Кумирът ни няма недостатъци

По това време на годината отбелязваме победата над Хитлеристка Германия и съюзниците във Втората световна война. За Русия това е Денят на победата. За съюзниците от Западна Европа по време на войната това е Денят на Европа. Ние наричаме този празник и по двата начина. И по двата начина го отбелязваме. Двойствени сме някак си.

Децата на България се пръснаха по света. Работят за чужди държави и на тези държави празниците празнуват. Както се празнуват там. Иначе прислонилият се икономически в тях българин има усещането, че ще бъде неблагодарен.

Получих от Русия снимка от грандиозния военен парад, посветен на Деня на победата. От Франция ми изпратиха снимка на празнуващи Деня на Европа с барбекю в огромен и добре уреден парк.

Ако сте схванали случайно, че противопоставям барбекюто на военния парад като символи на Запада и Изтока, грешите. Франция също организира и провежда военни паради, които не отстъпват по грандиозност на тези в Москва. А военните паради в Москва и Париж са по мащабност и грандиозност след тези в Пхенян и Пекин. Изглежда, че азиатската многотия си казва думата.

Доналд Тръмп се запали по парадите, след като беше гост на френския президент Еманюел Макрон и наблюдава военния парад на 14 юли 2017 година, посветен на Деня на Бастилията. В началото на февруари тази година той разпореди на Пентагона и американската армия да започне най-сетне да прави паради.

Може да се прочете, че военните паради не са самоцел и куха показност. Те са най-яркият и същевременно спазващ рамките на обективността начин държавата да демонстрира политиката си във военната област.

С военния парад управляващите една държава показват на народа си как са използвани парите му, за да му бъде гарантирана нужната сигурност и безопасност. А на другите държави - съседни и не толкова съседни, при съвременните средства за предвижване това е почти без значение, военният парад показва с какво биха се сблъскали при евентуална агресия от тяхна страна.

Мощните във военно отношение държави правят мощни и изобилни паради. В тазгодишния военен парад в София, посветен на Деня на храбростта - Гергьовден, взеха участие 1200 военни. Само военният оркестър, който открива и закрива парадите на Червения площад в Москва, се състои от 1700 военни музиканти. Във френските паради преминават толкова или малко повече коне, излъскани от кавалеристите си.

Смайва се човек, когато прочете колко триумфални арки има по света. Всички те са построени, за да минават под тях военните паради. И да крепят духа на нацията.

Триумфалната арка в Париж е построена в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните 1789 - 1815 година. Строи се от 1806 до 1836 година. Проектирана е от Жан-Франсоаз-Терез Шалгрен през 1806 година, като иконографията на проекта изобразява голи френски младежи, борещи се срещу облечени в ризници немски войници. Те - агресорите, ние - бранещите се.

Московската Триумфална арка е построена на площад „Тверская застава” между 1829 и 1834 година в чест на победата на руския народ във Френско-руската война от 1812 година. През 60-те години на миналия век е преместена на Котузовски проспект.

След войната с Наполеон възстановяването на опожарена Москва е поверено на порусения италианец Осип Бове. Той е проектантът и на Триумфалната арка и според неговия проект паметникът е трябвало да изразява ясното и спокойно осъзнаване на победата.

Повече, ама много повече, за триумфалните арки по света, от дълбоката древност до наши дни, знае съгражданинът ни арх. Иван Делчев, преподавател по История на архитектурата в АМТИИ в Пловдив.

Но ние се отдалечихме от Деня на Европа и Деня на победата. Повече от половината от хората, с които обсъждаме и празниците, и оскъдните си пенсионерски делници, които по дефиниция трябва също да са празнични, но… Хайде, стига сме се оплаквали. Та, повече от половината мои приятели всяка година се качват на Бунарджика. Развяват български и руски знамена и влизат в сценариите на организаторите.

Тази година хапнали „оригинална” фронтова храна и пийнали по чаша войнишка водка. Не ги коря и не ги иронизирам. Уважавам техните пристрастия. Не се съгласявам с мненията на коментаторите, според които русофилството на моите оръфани набори ще ни развали приятелството с ЕС.

Да ходят, щом могат да понасят фалша на олигарсите, платили „войнишката храна и фронтовата водка”. И фалша на депутатите, които гледат на тях преди избори, както рибарите гледат на рибните пасажи през сонарите си, преди да спуснат мрежите.

Останалите мои приятели и познати гледаха по телевизията парада в Москва и ми звъняха да ми досаждат с натякванията си, че много изпускам, като не го гледам. И го сравняваха с нашия Гергьовденски парад. Като казах, че и двата са на гол корем - чифте пищови, те казаха, че руският не е. Кумирът ни няма недостатъци.

На бедната държава и парадите са бедни, отвръщах аз с надежда да се откача, но повечето веднага преминаваха на темата за поредното възкачване на Путин на руския трон. Путин не е Дядо Иван, казвах аз, без да съм русофоб. Но съзнавам, че Дядо Иван, като мит, е така сериозно заседнал в душата българска, че и две дивизии професори, борещи се с русофилията, като Огнян Минчев, трудно ще го изтръгнат оттам.

Да, ама в същото време сме членове на ЕС и НАТО, тогава… В Япония и шинтуизмът, и будизмът едновременно са признати за официални религии.

То май русофилията, като първопричина за всичко лошо, което се случва в нашата държава, се оказа тема хранилница. Винаги можеш да я подхванеш и винаги можеш да изкараш нещо от нея.

Парадите са смислени, ако предотвратяват войните. Тези дни някой извади на светло милионните цифри на загиналите и осакатените, с чиято кръв е завоювана победата, празнувана с паради. Възхищенията на сенилните старци от парадите може и да са простими. На младите мястото не е в публиката им.

Иначе, освен паради, в седмицата имаше и опити за политика. Вицепремиерите от ОП Красимир Каракачанов и Валери Симеонов се срещнаха и разговаряха с главата на опозицията Корнелия Нинова.

Волен Сидеров в ролята си на шеф на парламентарната група на ОП възнегодува от тази среща, не била съгласувана с него, и по тази причина я обяви за нелегитимна. Те разговаряли с опонент на управляващите. Какъв грях! Този уж не глупав човек как си представя да правиш политика, без да си говориш с другото мнение!

В Пловдив пък бившият ни кмет, сега депутат и шеф на парламентарна комисия, като коалиционен партньор на ГЕРБ - Славчо Атанасов, сериозно разкритикува сегашния ни кмет от ГЕРБ Иван Тотев за безобразието по уличните ремонти в града ни. От години!

То наистина идват местните избори и може г-н Атанасов пак да се кандидатира за кмет, но къде отива т.нар коалиционна култура? Не че уличните ремонти в града ни са смислени и подредени, но патриотите можеха да посъветват кмета ни на четири очи.

Ако не схващаха политиката и участието си в нея като парад. Парад на намерения, излъскани и парафинирани като за парад.

Прочетох някъде, че някога в миналите времена за участието си в парада военните са лъскали с парафин оръжията си и сбруите на конете си, за да блестят. След това премахвали блясъка, защото пречел в боя.

Оказва се, че в делничния живот у нас пречи законодателството, според авторитетни юристи, парадно парафинирано, за да не личи бездарието на законотворците. „Пазете правото от неадекватния законодател”, призова председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов на конференция, посветена на 50 години от приемането на Наказателния кодекс.

Коментари