„Златна малинка“ за Националния филмов център за цялостно творчество

Автор: Петър Марчев

 

Да, традициите отдавна не са това, което бяха. Но една стара българска социалистическа традиция – всеки да работи не това, за което е учил – продължава ревностно да се спазва по нашите географски ширини. Злободневният пример е от подготовката на фамозния Фестивал на българското игрално кино „Златната роза 2023“. 

Съгласно статута на фестивала, всички филми трябва да бъдат оценени от 2 /две/ селекционни комисии от по трима члена – една за пълнометражни и втора за късометражни ленти, като във всяка от тях трябва да участва и директорът на Националния филмов център като четвърти член. Вероятно някоя студентка първокурсничка специалност „Право“ може да си мисли, че статутът на един фестивал е с ранг на Конституция и трябва да се спазва – ако не за друго, поне от кумова срама. Нищо подобно – очевидно НФЦ е обладан от някакъв артистично-анархистичен poltergeist – палав дух, на когото въобще не му пука за разни-мазни статути-батути. 

И така, със Заповед № 171/07.07.2023 на изп. директор Петър Тодоров на ИА „НФЦ“ това изискване от статута е зачеркнато и е създадена само 1 /една/ комисия от 4 члена. Да, бройката на комисиите не е толкова важна, но по-притеснителен е съставът на тази селекционна комисия, в която четем името само на един доказан киноспециалист /кинокритикът Александър Донев/. Останалите трима члена са служители на НФЦ и е редно да ги споменем поименно:  Виолета Стаменова /завършила е ВИИ „Карл Маркс“, специалност „Политикономия“/, Ростислав Малчев /СУ, специалност „Политология“/ и Кремена Димитрова, чийто трудов стаж е предимно в областта на комуникациите и PR-а. Тоест, оценката на представените филми от страна на тези чиновници има същата тежест като мнението на всеки един зрител в киносалона, избран на случаен принцип, и тя варира от „харесвам“ до „не харесвам“ - без да е стъпила на някакъв професионален опит и познания в сферата на кинопроизводството.

По-притеснителен е фактът, че участието на преобладаващ брой служители на НФЦ в комисията по селекцията е крещящ пример за конфликт на интереси: в смисъл, че в селекцията попадат изключително филми, финансирани от Филмовия център. А независимото кино се игнорира. 

Защо? 

Ето един възможен отговор на този въпрос: за да не разбере публиката, че и с 15 000 лв. е възможно да се създаде художествен продукт, съпоставим с подобен, но произведен с бюджет от 955 000 лв. А хората от така наречената публика са и данъкоплатци, които се вълнуват как и за какво се харчат парите от техните данъци.

Какво може да се направи в този казус?

Ако на министъра на културата му пука какви безобразия вършат неговите подчинени, има достатъчно време да се назначи нова Селекционна комисия от киноспециалисти. Която да вземе авторитетни решения.

А ако и на новия министър му пука за културата колкото и на Вежди, най-добре да му връчим един „Златен скункс“. А на Националния филмов център – една „Златна малинка“ за цялостно творчество…

----------------

Бел. ред. Авторът е журналист и белетрист, независим кинопродуцент