Завладяването на Пловдив

Йордан Велчев е роден на 3 април 1949 г. в Пловдив. Завършва история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като историк, главен художествен ръководител на Регионален телевизионен център - Пловдив, редактор на сп. “Военно-исторически сборник” при Военно издателство - София.
Пише поезия, есеистика, автор е на изследвания върху взаимоотношенията  на цивилизациите в контекста Изток - Запад, на сценарии за документални филми.
Издал е книгите: “Римски стадион” (стихове, 1979); “Старият Пловдив” (есе, 1983); “Нощна азбука” (стихове, 1984); “Анонимни жития” (историко-есеистична книга за личностите на Пловдив през първата половина на ХІХ век, 1987) - отличена с литературната награда “Светлоструй”; “Аркада” (стихове, 1993); “Милиони малки убийства” (поезия в проза и есета, 1997); “Сияе” (стихове, 1999) - получава годишната награда на Сдружението на български писатели.

През 2005 г. излиза от печат фундаменталният му труд в седем книги “Градът или Между Изтока и Запада ХІV - ХVІІ век”, в който чрез историята на балканския имперски град (Пловдив) изследва човека на Изтока и Запада в съпкупността от историите на различни, но съществуващи заедно в единен свят народи, религии, езици и култури през столетията от ХІV в. до началото на разрива между източния и западния тип цивилизации. За тази своя книга получава националната награда “Христо Г. Данов”, повторно годишната награда на Сдружението на български писатели и литературната награда “Пловдив”.

Историята на Балканския свят е предадена в книгата "Балканският човек", издадена от ИК "Жанет 45".

----------------------

Как точно станало завладяването на Пловдив от Лала Шахин паша, хронистът
почти не казва. Мълчат и другите документи от онова смутно време. Съществува обаче
една може би легенда, която летописците на града повтарят охотно. Ето я: когато пашата,
комуто султан Мурад I Худавендигяр поверил настъплението в Тракия, наближил
Пловдив, населението му, живеещо извън крепостната стена, се разбягало в планините.
Българският болярин, поставен тук от цар Иван Александър (от 1344 г. византийският
Пловдив бил преотстъпен на държавата на българите), заедно с войската си се затворил
в крепостта. Лала Шахин се опитал да я превземе с пристъп. Не успял. След което
обсадил града. Обсадата продължила дълго. Крепостта обаче оставала непревземаема.
Мюсюлманите вече били в критично положение, когато един от юрука на Исфендияр
бей случайно открил част от водопровода на града в една пещера при село Марково.
Прекъснали водоснабдяването на крепостта. Турците чакали: градът скоро сам щял да
падне в ръцете им. Тогава защитниците на крепостта прибягнали до хитрост. През една
тъмна нощ поставили на Небет тепе някаква машина, която биела едновременно
няколко тъпана. Чули страшния шум, идещ от тези тъпани, турците се съсредоточили
към източната порта на града, като очаквали нападение оттам. През това време
православният гарнизон заедно с болярина, чието име е неизвестно, вече се измъквал
без шум през западната порта на път за планината. За да заблудят врага, сложили
подковите на конете си обратно. Така на сутринта, продължава легендата, свещениците
на Пловдив изпратили вестоносци при Лала Шахин паша, като му поднесли върху
сребърен поднос ключовете от крепостните порти. Пашата останал много доволен.
Пощадил населението, а свещениците дарил с големи привилегии. Исфендияр бей,
който открил водопровода, също бил богато възнаграден. Освен военни отличия, той
получил и много земи, гори и пасбища над село Марково, както и пълна власт над
седем околни села. По-късно беят издигнал в с. Марково обширен дворец, унищожен
чак през 1896 г. от случаен пожар.

Тук легендата свършва. Както във всяка друга
легенда, така и в нея вероятно се съдържа определена истина. Защото факт е, че Лала
Шахин, като следвал мюсюлманския принцип да не се опустошава град, предал се на
исляма, действително не разрушава Пловдив при превземането му. Пашата оставил в
града и митрополита: навярно Мануил, заседавал в българския църковен събор в
Търново през 1360 г. Колкото до споменатия Исфендияр бей, както ще стане дума,
истината е по-различна: османски бей с това име се появява на пловдивския хоризонт
осем десетилетия по-късно.
Така от условната година 765 по Хиджра, разрушаван неведнъж в предходните две
столетия, Пловдив започнал да се превръща в османски град. Такъв щял да остане в
продължение на петстотин и петнадесет години. Нарекли го Филибе. При султан
Мурад I и особено при управлението на султан Мурад II (1421 - 1451) сред развалините
на старото византийско и българско време градът бързо променял облика си. Видян
отдалеч, той вече представлявал изцяло друг град, с друго летоброене и с други жители.
В него от някогашната християнска епоха останали да стърчат през вековете само тук-
там руините на акропола и на крепостната стена с няколкото й порти, последната от
които, западната - макар Фернан Бродел да твърди, че от 1574 г. нататък във Филипопол
по пътя за Адрианопол нямало помен от градски врати, - рухнала окончателно, по
свидетелството на Г. Цукалас, някъде към средата на XIX в.

Лала Шахин паша, завладял града, свързал с него името си; по подобен начин, по
който историята го виждала и строител на медресе и джамия в град Бурса, на завие и
медресе в град Мустафа Кемал паша, наричан някога Кирмасти.

Като разперил ястребови крила, както се изразява споменатият хронист Ходжа Садеддин в „Корона на
историите", за да преследва враговете на вярата, пашата бил покорителят на Одрин -
новата османска столица. Ползвал се с личното приятелство на Мурад I. Който, тъй
като нямал пълновръстен наследник, съзрял именно в лицето на Лала Шахин бей, един
от най-старшите си и доверени бейове, човека, способен да въведе ред във войската и
да подготви спахиите за бъдещи подвизи в полето на джиха-да.

Нещо повече, назначен
от 1362 г. за пръв бейлербей на Румелия (в 1375 г. го сменил Тимурташ паша), Лала
Шахин паша бил и негов частен учител.

След като се отправил с богата плячка за
столицата, оставил управлението на Пловдив в ръцете на сина си, известния
Шахабеддин паша, като му поверил и част от конницата си. Шахабеддин паша следвал
баща си във всичките му завоевателни походи в земите на християните. Бил образован
човек и новатор, казва Апостолидис.

От височините на хълмовете наблюдавал
разрушените села в равнината, в която още от 1335 г. почнали да се заселват първите
сарухански юруци от Менемен в Анадола, някогашната Анатолия. Именно при
Шахабеддин паша градът завинаги престанал да бъде крепост, за да се превърне в
огромна странноприемница, в която османците идвали, нощували и продължавали
похода си на запад. Град на пътя, огромен бъдещ кервансарай край бреговете на Марица:
разбиращ отлично имперското му значение, Шахабеддин паша се заел първо да
възстанови старите му, още от римско време, пътища - най-вече Траяновия друм, водещ
към Белград и Виена. Това и направил. Започнал да полага каменните основи на „много
ценния" мост над Марица, чиито тридесет свода щели да броят по-късно пристигащите
тук пътешественици. Пашата построил и първата джамия в града, първите ханове, между
които кервансарая Куршум хан, всички те - масивни сгради от камък, взет и от
развалините на акропола.
8
Така Пловдив, превръщайки се в стратегически пристан на бейлербейя на Румелия
Лала Шахин паша (второто османско бейлербейство - Анадолското - щял да създаде
султан Баязид I през 1393 г.), станал преходен османски град още в края на XIV век.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
бай Иван

бай Иван

17.05.2015 | 03:24

Браво! нещо интересно и доста добре написано може би с много факти но си е разказана една история и за този който го интересува темата това е находка.

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?