Следвайте ни

Затворът грабна буйната ни младост

Из записките на Георги Радев, поместени в книгата "Прекършен живот"

Държавна сигурност вербуваше своите шпиони не само навън, но и в затворите и лагерите. Така в Белене за съжаление и между нас, политическите затворници, имаше и немалко немалко доносници. Веднъж на зъболекаря от Търговище Васил Пеев му хрумнала идеята да направи пълен списък на предателите и да го изпрати на съпругата си на съхранение в поръчано сандъче за храна с двойно дъно. За съжаление обаче някой от доносниците издал на началството какво е направил Пеев и вместо към Търговище сандъчето потеглило към Държавна сигурност. Васил Пеев беше отведен в бараката за разпити, където го чакали началникът на лагера майор Китов и зам.-шефът на ДС Борис Тричков.  

 


В един момент Пеев грабнал листа с имената, налапал го, сдъвкал го и го глътнал. Разпитващите извикали нашия приятел д-р Грозев и му заповядали да среже стомаха на Пеев и да извади писмото. Грозев им обяснил, че операцията ще трае часове, а през това време хартията ще е станала на каша.

 


Пеев беше изпратен в София. След половин година го върнаха в "Белене" полужив. Беше ял много, много бой и дълго време не можеше да се оправи.  

 


Може би най-тежкият ми период в "Белене" беше от март до ноември 1953 г., когато бях в така наречената наказателна бригада. Легионерите в лагера водехме активен политически живот. Имаше много млади хора, които вярваха в нас и се вливаха в нашите редици.  Организацията ни се намираше във възход, защото имахме смелостта не само да се противопоставяме, но и да атакуваме комунистическата идеология. Това ставаше особено по времето на Никита Хрушчов. Държавна сигурност положи големи усилия да ни конфронтира със земеделците. След като това мероприятие се провали, решиха да изолират по-активните легионери и земеделци от останалите затворници.

 


Така беше създадена наказателна бригада от 70 души, която работеше на самостоятелен обект при двойно по-високи норми. Мой партньор на таргата беше д-р Никола Грозев. В наказателната бригада беше забранено да ползваме "хамутите", за да разпределяме тежестта на товара. Докторът се притесняваше, че пръстите му ще станат нечувствителни от постоянния натиск и това ще сложи край на кариерата му като хирург. Затова той връзваше две носни кърпи за китките си и от краищата им правеше клупове, в които вкарваше дръжките на таргата. Така поне тежестта се разпределяше между китките и пръстите. 

 


Въпреки тежките условия на обекта поставената цел за "политическа капитулация" не се постигна и ни вкараха в новия току-що завършен карцер. Той представляваше подземен тунел с килии от двете му страни. След около 2 месеца четирима легионери, включително д-р Грозев, аз и трима земеделци, бяхме поставени в единочки. Тук цареше почти пълна тъмнина. Образуваше се голямо течение, а ние бяхме облечени само с протритите бракувани войнишки дрехи. Имахме по една чугунена кофа, която понякога изнасяха. Надзирателят идваше с подвижна електрическа крушка, за да ни раздаде чорбата, която имаше хранителна стойност на обикновена вода. Началникът на лагера беше наредил храната за нас да се сипва преди запръжката, като се прецежда през надупчена с гвоздеи ламарина. В случай, че попадне парченце от храната, по което да се познае какво е готвено, готвачът веднага да се карцира.

 


Хляб получавахме по 300 грама на ден. Трябваше да го изяждаме наведнъж, защото не можехме да го опазим от десетките плъхове в килиите. 

 


На протестите ни, че по затворническия правилник нямат право да ни карцират повече от две седмици без прекъсване поне от един ден, отговаряха: " Вие не сте карцирани, вие сте уединени в карцера!".

 


Един ден докараха в килия племенника на поета Пейо Яворов, ветеринарния лекар Найден Найденов. Той престоя в карцера само две седмици, но и двата му крака премръзнаха и се наложи д-р Грозев да ги ампутира. Едва след този случай, точно след 9 месеца престой в подземния карцер, бяхме освободени и ние. Приятелите ни ни посрещнаха с възторг, че сме оцелели, но бяха шокирани от страховития ни външен вид на живи мъртъвци. Спомням си, че устроиха в наша чест "галавечеря" с най-ценните ни хранителни запаси.

 


Натискът и заплахите на Държавна сигурност не престанаха по време на целия ми престой в "Белене". 

 


  

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?