"Записки от селската кръчма" събра в Аграрния именити възпитаници

Николай Илчевски, Нихат Кабил и Тома Спространов благодариха на алма матер. Тримата имат успешна кариера в различни поприща, донесли им слава и популярност

Идеята да се съберем и да благодарим на университета, който бе нашият първи базов лагер към другите върхове в живота, ме е занимавала много и отдавна.
Книгата „Записки от селската кръчма" бе само повод да се съберем с моите приятели Тома Спространов и Нихат Кабил в аулата на Аграрния университет. Е, направихме го! На 27 март 2019 г.
Томa има най-далечни спомени от образованието си. Нихат, като двукратен земеделски министър - най-широк поглед върху отрасъла. Професор Христина Янчева е най-академична сред нас - тя бе домакин като настоящ ректор на университета. Снимките направи състудентът ни Тодор Личев. В залата имаше и бивши ректори, учени, поети и дори двама младежи, върнали се от Германия в Пловдив.
След 38 г. пак говорих от мястото на лекторите (като в далечната 1981-ва). Мястото, от което стотици гости, професори, учени и дръзки студенти са отправяли предизвикателства към бъдещето и благодарности за полученото тук.
В онези далечни години, освен да си вземаме изпитите, ние бяхме заети да изследваме и света на изкуството. Именно в аулата за празника 8 декември през 1981 г. направихме един мюзикъл за студентския живот и живота на университета. Десетки пъти залата бе взривявана от аплодисменти. Сформираният спонтанно университетски театрален колектив донесе бронзови и сребърни медали от републикански студентски фестивали.
Участвахме с Нихат в списването и на тогавашния студентски вестник „Коларовец", в който направих първите си публикации, без да подозирам, че това първо мастило ще ме бележи за цял живот за работа с буквите.
Тогава Тома Спространов, също възпитаник на ВУЗ-а, току-що бе приключил с работата си като инженер агроном и се бе отдал на музикална кариера в местното и в националното радио.
При гостуванията си на студентски дискотеки той винаги водеше прав. Говореше и танцуваше. От него взех това уважение към публиката.
Оттогава минаха много години. Сега, гледайки тази прекрасна аула, си представях как по празните седалки между гостите стоят духовете на моите бивши преподаватели, които вероятно ни гледат, за да преценят дали и доколко сме успели в живота.
Това, разбира се, само годините ще го покажат, но за нас тримата бе много важно да дойдем пак тук и да кажем своето дълбоко обмислено „Благодаря!".
Макар и отдалечен от професията на агронома, аз не бих написал по този начин всичките си книги и особено най-новата - „Записки от селската кръчма", ако в мен не носех, макар и само академични, познанията си за селското стопанство.
Направихме празник. Бяхме пак заедно в любимата ни алма матер.
А издателство „Алитеа" дари мои заглавия на университетската библиотека, за да могат и тези, които не бяха с нас, да прочетат нещичко, ако желаят.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?