71

За „Нас, които ни няма“ и Нас, които ни има, или за Ин и Ян

 

Въпреки че вече бях минал през дълбочините на „Потъване в Мъртво море“, започнах да чета „Нас, които ни няма“* в забързан темп. Страшна грешка! Да не влезеш в ритъма на този роман е равностойно да бъдеш изхвърлен и премазан под колелетата му. Пак в същия темп да го обявиш за любовен, както ми го препоръча една позната, е все едно „Хроника на птицата с пружина“ на Мураками да отнесеш към орнитологията. Поправих се след месец и тогава започнах да се наслаждавам и се насладих на това великолепно сказание за вселената в нас.

Защо е толкова важно да влезеш в ритъма на този роман? В неговите стъпки – небързи, защото всяка от тях носи своя характеристика, носи свой мирис, който завладява въображението преди мозъкът да го е разчел. Винаги съм твърдял, че е изключително важно как пишеш, а не само какво. И това как отличава писателя (дума, с която се кичат много идиоти след  Достоевски) от неписателя. Това различава разказвача на вселени от разказвача на случки. То е, което отлепва от регионалното и приближава общочовешкото.

Антония Апостолова има невероятен усет за енергията на думите, които могат да произведат светлина или атомен взрив в зависимост от техните съединения, както става и с водородните атоми при възбудено състояние. А думите, докарани до възбуда, са опасно нещо – те разширяват обемите си, произвеждат и невидими за окото цветове. Всъщност, в „Нас, които ни няма“ и фабула, и сюжет, и герои, и всичко, което уж трябва да е „видимо“, е там, в тези словесни ядрени съединения. И това е предизвикателството за читателя, който трябва да е готов за подобна среща, това не е роман за лениви читатели.

Бих го илюстрирал със следното: Когато неподготвен зрител попадне в галерия, той много държи да види какво точно аджеба е нарисувано на платното – кое е жена, кое котка, кое черпак, интересува се само от „нагледния“ сюжет, и ако не му е поднесен, подминава. Може да положи някакви усилия да открие момичето в „Глава на селско момиче“ на Малевич, но „Черният квадрат“ ще предизвика само презрението му. 

Гениалният черен квадрат на Малевич, където синтезът на цветовете е достигнал своя абсолют. 

Без да правя точна аналогия, но стремежът в „Нас, които ни няма“ е на места да се постигне този синтез на думите – в темите за смъртта, безсмъртието, паметта, свободата, за разпадите и възкресенията, за непреходностите в едно време на преход. 

Това е роман за метафизичната едновременност на нас, които ни няма и нас, които ни има, чиято словесна графичност напомня за Ин и Ян. 

А какъв е смисълът, ако един текст не води от регионалното към общочовешкото. От духовната география на Балканите към духовната география на света. Внушенията в „Нас, които ни няма“ са високи. Може да пишеш и за бургаска махала и да бъдеш планетарен, може - и за центъра на Париж и да бъдеш провинциален. 

Антония Апостолова изгражда свой неповторим стил и в романа, и в сборника с разкази, той я отличава, в определени пасажи може да познаеш автора, без да си прочел името. А във времето, когато човечеството е започнало да „лилавее“, стилът е този, който оправдава изобщо съществуването на литературни произведения. Стилът е „окото“ в „опнатата прашка“.  Универсални словесни съединения тип „заседна му буца в гърлото“ и „запърхаха пеперуди в корема“ може в краткосрочен план да води по-големичък тираж, но в дългосрочен води до литературна смърт.

А Антония Апостолова е талантливият разказвач, който  може да напише: „От казарма го беше дочакало онова първо момиче, с което един до друг образуваха някакъв трети пол.“ Ето, за това ми е думата – за този неин синтез на думите. 

Прочетете „Нас, които ни няма“, за да се насладите на този особен стил, да се допрете до осмислянето на нашето съществуване и несъществуване, до вълнения и страсти, които затрогват и смълчават.

Лично аз ще чакам с нетърпение и любопитство следващата нейна книга, надявайки се да отстоява точно това свое литературно дишане, защото дяволът си няма работа и понякога тръгва да изкушава и най-талантливите. 

Така че прочетете чудесния роман „Нас, които ни няма“ с очакване.

 

* Нас, които ни няма,  ИК "Жанет 45", 2021

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?