Юлий Славов: Длъжни сме да предадем на поколенията Пловдив в неговото величие!

Юлий СЛАВОВ, пловдивчанин, автор на книгата „Помня Пловдив”

 

Юлий Славов е роден на 1 юли 1939 г. в Пловдив, в семейство на потомствени пловдивчани. По професия е машинен инженер. Съдбата му е определила живот, изпълнен с вълнуващи превъплъщения:
– на шест години прекрачва портите на Софийския централен затвор за свиждане с баща си, осъден от народен съд, а на 60 години е поканен и участва в молитвената закуска във Вашингтон с президента Бил Клинтън;
– на 18 години започва работа като общ работник (носач) в Елпром – Пловдив, на ул. „Кавала“, а на 62 години се пенсионира като народен представител от 38-ото Народно събрание.
Никога – нито при върхове, нито при житейски спадове, не е прекъсвал огромната си привързаност към любимия Пловдив, към филибелиите.

Издателство „Хермес” издаде книгата му „Помня Пловдив”.

 

 

- Изследователят на „филибелийския характер“ – Евгений Тодоров, ви обяви свой съратник, последовател. А вие какъв се определяте? Какво означава Фелибелия III поколение?

 

- Оценката, дадена от самия Евгений, стопля душата. По-различно стои въпросът с определението „филибелия”. Да не забравяме, че и то беше подложено на удари от незнайни езикови чистофайници. Считам, че е редно филибелия да се възприема като категория, като качество, като признание, като почетно отличие… Тогава формалният подход, почиващ на месторождението и на родовия произход, губи смисъла си. Нима Кудоглу, Атанас Кръстев (Начо Културата), Митко Георгиев, Любозар Фратев, Никола Добрев, Стойо Вартоломеев и много други като тях не са доказали се филибелии с дейността си в полза на Пловдив? Какво от това, че са родом другаде? Нека се запитаме, колко градове могат да се похвалят с утвърждаване на подобно отличие и с всеобщ стремеж към придобиването му?

 

- Какво означава „привилегията да си пловдивчанин”?

 

- Когато ви си случи да се прибирате от София по магистралата, преминете отклонението за Пазарджик и изпълните първата лека пътна крива вляво, погледнете напред. В далечината вече се открояват гордите силуети на пловдивските хълмове. Не е възможно да не усетите гордост от величието на града пред погледа ви и прилив на непреодолим стремеж минути по-скоро да навлезете сред неговите красоти и уют. Хеле, ако случите времето на залязващото слънце и на блясъка на лъчите му върху скалите и сградите – усещането е с нищо несравнимо. Това е моят отговор.

 

- Защо „Тримона майна” е все още актуална визитна картичка на Пловдив?

 

- Беше много готино, майна! Години наред, след откриването му през 1956 г., „Тримонциум” беше най-лъскавото, най-тежкарското заведение. Говоря за сладкарницата, лятната градина и бумбарника. Ресторантът малко прехвърляше нашите разбирания за подходяща обстановка и ни задължаваше повече, отколкото ни се искаше. Затова много, много не го сайдисвахме. Хотелът беше абсолютно недостъпен, с изключение на труженичките, но това не е моя тема. Ето защо, да бъдем посетители в останалата част, меракът ни беше винаги по-голям от възможностите ни. А попаднехме ли вътре, възцаряваше ведро настроение, умерена разпивка, контакти, закачки, лакардии, хубава музика, старателни танци – въобще, налагахме си пловдивската атмосфера и, по своему, успявахме! Но какво стана в края на крайщата? Нито едно от трите заведения в комплекса не оцеля след приватизацията. То името му се затри, аз се вайкам за някакъв „бумбарник”.

 

- Частната собственост ли не застраши паметта? Кога Пловдив престана да бъде величествен град?

 

- Кой каза, че Пловдив е престанал да бъде величествен!?! Кой? Кой?

Величието на многовековния Пловдив не може да бъде накърнено, въпреки грубите посегателства, които е понасял. Този, потвърден отвсякъде факт, трябва да ни изпълва със заслужена гордост.

Една случка по темата: Бяхме в Абу Даби, свързано с кандидатурата на Пловдив за една спортна проява. След финала, на огромния прием, на който за хапване имаше „от пиле мляко”, но нито капчица алкохол, кметът д-р Чомаков беше поканен на подиума на емирите. Той обяви, че има честта да е „Мер” на град с осемхилядолетна история! Насреща емирът на Абу Даби се обърка и се обърна към преводачите с питане: „Грешка в превода ли е или различия в летоброенето в тяхната страна?” Когато се изясни, че няма грешка, емирът едва не изпусна златно кехлибарената си броеница.

Съотношението в исторически аспект е 8000 към 80!

Там ни е силата и сме длъжни да я ценим!

 

- Към хубаво или към лошо се промени Пловдив?

 

- Редица хубави неща се изпълниха в Пловдив и това не може да се отрече: разкри се Античният театър, откри се Одеона, откри се фрагмент от Римския стадион, проби се тунела, изгради се Панаирното градче, пусна се градската магистрала и редица други булеварди, проснаха снага нови четири моста на Марица, главната улица се преобрази прекрасно, възроди се блестящо световният гигант на цветната металургия, гробищата в града са уредени и поддържани в отлично състояние, факт, който ярко изразява нравственото равнище на хората, натоварени с дейността и не подлежи на подценяване и пр.

Достатъчно внимание съм отделил в книгата на безобразните посегателства върху образа на нашия град, допуснати през годините. Сега по-важно е друго. С възхищение следим самочувствието и решителността, проявявани от съвременните управляващи града ни. Само едно качество идва малко в дефицит и то е изискването при всяка стъпка, касаеща характера и атмосферата на Пловдив, да има обръщане назад в историята, да се действа внимателно, разумно и отговорно от хилядолетията назад към хоризонта на бъдещето.

Уроците на инж. Янсен за символичния стъклен похлупак, с който да се съхрани и старателно да се поддържа древният град, трябва да се изучават и съблюдават.

 

- Как се живееше едно време, когато единственият бръснар е бил бай Аракел и никой не е познавал дори Дража? А сега знаем и майчиното мляко на управниците си, пък не уважаваме достойните хора?

 

- Налага се едно уточнение: Г-н Аракел не е бил единствен, напротив – имаше бръснарници на много места, но Аракел и баща му бай Хачик, обслужваха четири поколения от нашия род.

Що се отнася до информацията, тя беше в остър дефицит и нагло деформирана. Пример: През осемдесетте години на миналия век страхотен пожар сполетя „Ален мак” – петима загинали и десетки обгазени. На следващия ден официозът - вестник „Отечествен глас”, публикува стара снимка от производственото помещение с надпис: „Втора смяна в „Ален мак” започна работа”. А те, горките, още не бяха открили труповете.

Повече информация тогава си доставяхме от „виртуалните” агенции: „Иска ми се” и „Клю, клю”.  Как да не сме си познавали първенците – нима не сте чували за Кочовия мегдан и Дражевата дупка?

Навремето запалянковците са ходели заедно на мачове и не са се мразели Ботевисти и Локомотивци. Защо сега не е така? Защо сега се убиват хора с еднакво хоби?

Нямам обяснение, но е безумие! Някога понятието „изолиращ (или разделящ) сектор” не съществуваше, а стадионите бяха пълни със зрители. Седяхме едни до други „спартаклии”, „локомотивци”, „ботевисти” и се закачахме безспир. Но не сме си и помисляли да се млатим. Какво означава мразя този, защото е от Локо, а аз съм „ботевист”. Откъде се взе тази омраза? Какво общо има тя със спорта, със стремежа към победа. Съществува понятие „спортна злоба”, но това единствено е израз на амбицията, на себеотдаването докрай, на пълното изразходване по пътя към победата, а не закана за бой. Какво е това „хореография”, която, с извинение, е широко подкрепяна от медиите? Защо отиваме на игрището? Да гледаме футбол или да отклоняваме вниманието си от доста нескопосани, понякога и неприлични сцени.

Да, прекрасно е да се пеят песни, да се подкрепят тимовете, да се скандират имената на проявилите се на терена, да се вика срещу пристрастни съдийски решения. И толкоз!

 

- Защо градът не се е развил на юг, за да се слее с планината, а даже някогашните архитекти са скрили гледката към Родопите със сградата на Партийния дом?

 

- Късно е, според мен, за развитието на юг. Градът достатъчно се е развил в четирите посоки и сега по-важно е да се облагороди, да се разхубави, много внимателно да се покажат свидетелствата на вековната история.

Друга е бедата на града ни, но властващите се пазят от крещящия проблем като дявол от тамян. Става дума за абсурдното административно устройство на Пловдив, за незаконните общини Марица и Родопи, за измисления град от селски тип Куклен с прилежаща огромна по площ община и всичко следващо от това безумие. Всеизвестен въпрос, който някои се опитват да докосват с партийни лиготии, наречени местни референдуми. Като че ли, когато е наложено през 1987 г. това решение, някой някого е питал. Не подценявайте усложненията, които ще донесе отлагането на решението. Скоро ще бъде късно!

Някогашните архитекти са скрили гледката към скалите над Асеновград, а днешните управници са готови да хвърлят луди пари за възраждането на един символ на режима, който си мислим, че си отиде и, което е още по-неприемливо, това да стане чрез стъклена опаковка на съществуващото архитектурно недомислие. Не се съмнявам в качествата на проекта – безпокои ме намерението, оформено със заданието.

 

- Защо Хисар капия отсъства от спомените ви?

 

- Не се налага да ви уверявам, че стотици пъти съм преминавал през Хисар капия, че съм се захласвал от майсторското решение на еркерите в прохода на север от нея, че съм заглеждал с часове каменните зидове на Небет тепе, представяйки си как в древността основите им са били обливани от водите на Марица, че съм отмарял с часове в разкошния двор на Етнографския музей.

Но обществото на Стария град беше достатъчно откроено и доста позатворено и аз никога не съм се вписвал в него, пък и не съм правил опити за това. Как тогава да включвам тази тема в строго личната ми изповед за пловдивското житие?

 

- Разкажете за легендарната закуска с Бил Клинтън?

 

- Не е възможно за това грандиозно събитие да се разкаже с няколко изречения. В продължение на три дни хотел Хилтън във Вашингтон събира над 3000 представители от около 150 страни. Обединява ги вярата, без значение каква религия изповядват. Дискутират се не само световни проблеми, но се споделят и прочувствени лични преживявания и изпитания, създават се интересни контакти. Кулминацията е молитвената закуска с президентската двойка в първия четвъртък на февруари.

За събитието, което е венец на подобни прояви в целия свят, мога да разказвам още много. Само на един въпрос със съпругата ми не знаем отговора: „Какво закусихте на закуската?” Толкова бяхме грабнати от вълнуващите откровения, че не запомнихме какво закусихме и дали изобщо закусихме на закуската при Бил и Хилари Клинтън.

 

- Защо станахте депутат? Какво допринесохте с тази си работа за България? Ако сега трябваше да участвате в избори, какъв щяхте да се съгласите да бъдете? Защо?

 

- Аз съм потомствен народен представител. Моят баща беше такъв в злощастното 25-то Народно събрание, безпрецедентно разбито на 9.9.1944 год. В кварталния клуб на СДС бях приятно изненадан от подкрепата на кандидатурата ми, предложена от Звезделин Минев. Следват фактите, които накратко, но дебело искам да подчертая:

1.Няма друг прецедент на политическата сцена на Бьлгария, когато партийната листа се подрежда в резултат на тристепенни избори – клубни, на общо събрание и открит общоградски вот. Това беше единствен и неповторен от никой случай, когато хората подредиха листата. Ето защо, така трагикомично звучат до болка втръсналите ни се излияния: „Ще правим това, което искат хората”. Демагогия, граничеща с цинизма.

2.Ние работехме всеотдайно, защото каузата СДС беше наша кауза. И твърде наивно не подозирахме, че около нас партийните шефове ни гледат сеира и броят дните до разгонването ни. Всеки от нас има какво да отчете, но никой не е поискал подобен доклад. За нас беше достатъчно, че по време на мандата ни (1997-2001 г), в приемния ден – понеделник, в централата на ул.”Цар Асен” 4 гъмжеше от посетители, доверили ни се да помогнем за решаване на проблемите им. Стараехме се да оправдаем доверието. После сградата опустя, а СДС залиня. Защо ли?

3.От седмината, избрани в 38-то НС от СДС, само един остана в София след приключване на мандата. Останалите се прибрахме и подновихме професиите си, в които бяхме утвърдени.

 

- Петър Стоянов каза: Интелигенцията винаги е изкушавана от властта. Вие като представител на властта, към кого се обръщахте за съвет?

 

- Странно виждане на уважавания Президент Стоянов, което не споделям безусловно. Парламентът е сравнително инертна институция, тя не носи динамиката на изпълнителните органи. Законотворчеството обаче изисква професионален и житейски опит, многостранна информация, висока ерудиция,  доказан интелект. Не интелигенцията да се изкушава от властта, обратно – процесите трябва да гарантират интелигенцията  да преобладава в най-високите властови позиции.

 

- Каква е вашата заръка към младостта на Пловдив?

 

- Съдържа се в посвещението на книгата „Помня Пловдив”, отправено към моите внуци Юлий и Симеон и валидно, надявам се, за цялото им поколение: „ Да бъдат все повече пловдивчани!”. Вложил съм призив към тях непрестанно да правят града ни още по-красив, още по-привлекателен, още повече зареден със завидна атмосфера. Дано стигне до тях!

 

- Коя е магията на Пловдив днес? Защо продължаваме да го обичаме този град?

 

- Мисля, че магията на Пловдив съществува и ще я бъде навеки и тя се съдържа в онази обстановка, на която се радваме в града и която предразполага към повече душевност, към чести контакти и стремеж за общуване, към благородство и човечност! Затова на финала на премиерата на книга си, се опитах, въпреки обзелото ме вълнение, да предам дълбоко философското мото на Общия устройствен план на Пловдив и то звучи така: Ние не сме придобили този град, а сме го наследили от дедите си и сме задължени да го предадем на поколенията след нас в неговото величие!

И тук, ако ми позволите, искам да повдигна някои въпроси, пораждащи безпокойство:

1.Как ще се вписва единадесет етажната възстановка на бившия Партиен дом в околната градска среда? Ако се спестят средства, предвидени за тази внушителна стъклария, не могат ли да се пренасочат към генерален ремонт и възстановяване на първоначалния вид на Военния клуб?

2.Посягането към коритото на емблематичната река Марица в чертите на града е много отговорно начинание. Да се бетонира това пространство е лошо решение. Защо да имитираме перловския канал в Столицата? Не е ли по-добре тези намерения да се оставят за идните поколения? Може да имат по-добри идеи. Умолявам ви, оставете на мира Марица!

3.Какво ще бъде решението за експониране на пребогатата пловдивска археология? Ще засегне ли облика на Пловдив – ЕДИНСТВЕНИЯ ЖИВ град сред древните му връстници!

4.Ще намери ли решение сградата на Централна поща(някогашната, може би). Кощунство е близкото съжителство на Туристически информационен център със заведение за хазарт!? Докъде стигна намерението да се използва етажа на сградата за Тракийски музей, вместо да става чаршия за вехтории и бинго зала?

5.Кога ще се възстановят в кокетния им първоначален вид трите порутени заведения на двата хълма – Бунарджика и Сахата?

6.Наблюдават се реални действия за влизане в Капана? Какъв е проекта? Ще се положат ли усилия за съхраняване чара на квартала или ще се насити с бутици за маркови стоки, нови стъкларии и лампички по платната на уличките?

7.Ще има ли край това нашествие на стъклото, като най-неподходящ за ансамбъла на Пловдив материал – куба, бучнат в Археологическия подлез, черното петно на Главната, бившата Цигарена фабрика, бодилите срещу Панаира, та дори самият Туристически център…?

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Помня Пловдив”

Помня Пловдив”

13.05.2014 | 03:13

И аз го помня. Никога няма да се върна. От уважение към спомените.

Отговори
0 0
Евмолп

Евмолп

12.05.2014 | 22:37

\"а днешните управници са готови да хвърлят луди пари за възраждането на един символ на режима, който си мислим, че си отиде\"\n\nЮлий, при такъв путинолюбив путкински народ, този режим ще се върне, помни ми думата!

Отговори
0 0
Хвала!

Хвала!

12.05.2014 | 22:34

Хвала на таквиз люде!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?