Вятър от мрамор и черга от стъкло на Националните есенни изложби в Пловдив СНИМКИ

Вятър от мрамор извива вихрушка в Стария град. Творци „палят“ огън от риолит, „постилат“ слънчева черга от стъкло и месинг. Стихиите на изкуството избухват, искрят и - в крайна сметка - се „приземяват“ в Националните есенни изложби. 

Тазгодишното издание на форума стартира по традиция на 1 септември и ще превърне за месец Старинен Пловдив в галерия за творбите на деветима автори. Всички те са водещи творци в различни области на изящното изкуство - живопис, графика, скулптура, рисунка, пластика, акварел, художествено стъкло, фотография.

„Осемте месеца, които чаках и фантазирах“, Гергана Табакова

Кураторът и изкуствовед проф. д-р Галина Лардева ги предизвика с надслова „Приземяване“. „Но те не го следват, а работят паралелно с него. В  този смисъл той е по-скоро интерпретативна платформа, а не „тема“, обяснява тя.

Концепцията ѝ прокарва нишка от незапомнени времена до днес - винаги досегът със земята, частичното или временно завръщане в нея и към нея е възприемано като фундаментална и универсална опора в човешката култура. „Днес повикът към приземяване има на пръв поглед значително по-различен смисъл, насочен към значенията и практиката на всекидневното. Приземяването предполага

отказ от самите усилия за себенадскачане,

оттегляне от надмогването на всяка цена над обстоятелства, институции, контексти и индивиди, отрицание на съществуването далеч от познатото и обичайното или в противоречие с природата и естеството - казва проф. Лардева. -  Приземяването е апел за завръщане, за припомняне на една изоставена в миналото нормалност.“

Петринел Гочев рисува утопични пространства и оптически илюзии с внушение за пропадане

Според проф. Лардева съвременният свят всекидневно губи непосредствената си сетивност за действителността, затова си заслужава  да се потърси противотежест чрез отрезвяващата перспектива на приземяването.

Камен Цветков открива своята в гранитни скулптурни форми - монолитни и в същото време създаващи усещане за лекота. Ескпонирани са в двора на къща „Хиндлиян“.

Камен Цветков представя гранитни форми, които едва докосват постамента

Верандата ѝ е пространство за творбите на Лилияна Александрова  - акварел и рисунки. Най-младата авторка сред участниците изобразява с туш кости с анатомична точност - извън всякакъв контекст. Контрапункт на стряскащото са изящни акварели с цветя в традицията на натюрморта и експресивни автопортретни рисунки.

Тленната нежност на розата в един от акварелите на Лиляна Александрова.

В мазата на къща „Хиндлиян“ са

световете от художествено стъкло

на Гита Маркова, която е изтъкала “Слънчева черга“ от фюзирано стъкло и месинг. Някои от творбите ѝ съчетават идеята за крехкостта и  изначалната прозирност на материала в разпознаваеми природни форми. В други реди мозайки със строга рационалност, свързва елементи в нескончаеми низове с ритуална последователност.

Гита Маркова "тъче" своята "Слънчева черга" от фюзирано стъкло и месинг.

Различен е подходът на Снежана Симеонова, изваяла вятър от мрамор и огън от риолит. Нейните пластики са в двора на Мексиканската къща. А в залите на постоянната експозиция са провокативните графики на Горан Тричковски - роден в Македония и установил се в България автор от младото поколение графици.

Гергана Табакова

разказва в акрил свои абстрактни истории -

„Осемте месеца, които чаках и фантазирах“. „Мисля за това от време на време“, признава в маслените си творби Станимир Генов. Техните произведения са в двора и на първия етаж в Балабановата къща.

Провокативният Горан Тричковски

В Дълбоката зала с рисунка и пластика гостува художникът, театрален и кинорежисьор Петринел Гочев. Изобразява утопични пространства и оптически илюзии с внушение за пропадане, за нарушаване на универсален ред и безалтернативна пустота. На този фон пластиките му подсказват едно възможно завръщане - към раждането и смъртта.

"Остатъци", маслени бои, Станимир Генов

Фотографиите на проф. Цочо Бояджиев в Сводестата зала са поетични мигове, в които погледът през обектива е дал друг смисъл на ежедневните образи и знаци - както ги осмисля философът, историк, преводач. Поет и фотограф, един от водещите български учени хуманитаристи и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

Една от фотографиите на проф. Цочо Бояджиев

Със своето значение на

разтърсване, сепване, явяване

приземяването носи и характеристиките на просветление, обобщава проф. Галина Лардева, която е артистичен директор на Националните есенни изложби от 2013 г.

Вятърът от мрамор на Снежана Симеонова

Основани още през 1967 г., те са един от най-престижните форуми за съвременно българско изящно изкуство и един от най-устойчивите формати.

Откриването на тазгодишното издание на 1 септември от 18 ч. в двора на Балабановата къща е среща и с изключителни музиканти: Мишел Нахабедян (саксофон), Мирослав Турийски (пиано), Николай Бобчев (контрабас). Подготвили са изпълнения на класически джаз стандарти и авторски теми.