49
Следвайте ни

Вместо с любовница, преборих кризата на средната възраст с писане

Понякога трябва да шокираш хората, като назовеш нещата с истинските им имена, казва най-гневният мъж на Пловдив Ангел Кочев

viber icon

Наричат пловдивския блогър Ангел Кочев (Angry Angel) най-гневния мъж в Пловдив. Може би заради склонността му да нарича нещата с истинските им имена, острия език и крайните му изказвания, понякога на ръба на скандала. Иначе Кочев е бивш преподавател по английски в ЕГ „Пловдив“ и сертифициран изпитващ от името на университета Кеймбридж. Завършил е ПУ „Паисий Хилендарски“.

 В блога му ще срещнете две азбучни метафори - на Монтесори лайфстайла, с която клейми семейните модели, и на работника от „Либхер“, събирателен образ на труженик в завод.

Наскоро Ангел Кочев издаде първата си книга „Лоша компания“. Главният герой в нея е пловдивчанинът Херцел Вазов - циничен и склонен към саморазрушение частен детектив, който разплита ужасяващи престъпления в родния си град, докато се бори със собствените си демони. Премиерата ще е на 28 септември от 19 часа в клуб „Петното на Роршах“.

- Как от известен блогър със стотици хиляди последователи слязохте до нивото на "обикновен писател"?

- Куражът да се пробвам в прозата дойде от позитивните коментари на хората, които четат интернет блога ми. В голямата си част те очакваха нещо подобно на това, което се появява в блога - сатирично, пародийно, с чувство за хумор. Но „Лоша компания“ е литературно произведение. Аз съм човек, който е чел доста, и осъзнавам какво е високохудожествена литература и какво е популярна литература. Мисля, че на ниво популярна литература книгата се е получила. Тя е под формата на две новели, обединени от заглавието „Лоша компания“, и въвежда образа на частен детектив, ситуиран в Пловдив. Между другото, кантората му е ето тук, в кино „Балкан“, на последния етаж.

- Херцел Вазов има ли си прототип?

- Не, той е инспириран от героите на писатели като Реймънд Чандлър. Неговото поле на изява е Пловдив. Книгата е лека за четене, но на моменти и тежка. Езикът понякога е по-нерафиниран, повествованието е по-директно, със сцени, които според мен са на ръба на цензурата, но според редактора и издателите не са нещо страшно. Това ме изненадва. Самият аз си поставях цензура, очакваше се жена ми да го прочете, майка ми...

- Как изглежда пловдивският Филип Марлоу?

- При гостуването ми в Радио Пловдив Жоро Пеев разказа един много приятен анекдот, който не бях чувал. Действието се развива на сергия на пазара в Димитровград през 90-те години, когато излиза последният роман за Филип Марлоу - „Плейбек“. И понеже тогава всички са гладни за нещо по-различно, продавачът го рекламира с думите: „Последната книга на Чандлър! Марлоу е.е за първи път!“. Аз не желаех да оставя българския читател в очакване на последния роман за Херцел Вазов, затова моят детектив започва връзките си от самото начало. Той е също толкова привлекателен и сексапилен мъж като Филип Марлоу, но е преследван от вътрешни демони, от сянката на миналото и тежкото си детство.

- Идеален за нежния пол, който ще има още един герой за спасяване... 

- Той е точно този тип, който спасява, но и има нужда да бъде спасен.

- А вие като че ли сте единственият човек на света, за когото определението хейтър звучи като комплимент...

- Стремя се да не съм хейтър на битово ниво. Когато присъства самоиронията, хората се чувстват по-спокойни, усещат, че реално това е шега. Понякога. Защото, нали знаете - нека да се пошегуваме, за да си кажем истината.

- Може би служителите в „Либхер“, които иронизирате в блога си, не го приемат съвсем на шега?

- Между другото, на премиерата на книгата си „Лоша компания“ съм подготвил изненада за тях.

- Отстъпка от цената ли?

- Добра опция, но в този случай книгата трябва да върви с речник. Адаптирано издание.

- Снимахте се с плакат „Мразя туристите“ до надписа „Together“ на пловдивската главна. Срещу какво е вашият бунт?

- Надписът е прекрасен. Трябва да си изключително оригинален, за да напишеш с цветни букви „Together“ в центъра на Пловдив. Така се втълпява на пловдивчани, че искат да бъдат together с някакви хора. Но аз самият съм пловдивчанин и дълбоко не желая да бъда together с много от тях. Не намирам смисъл в това. Мисля, че пловдивчани са по-скоро индивидуалисти, поне културната част от тях, и един толкова възрожденски призив за общност, комбиниран с гайдар пред цветния надпис, е лоша услуга на града.

- Гайдарят, Монтесори майката или работникът в "Либхер" са любимата ви жертва?

- В началото беше гайдарят. Той свири под прозореца на училището, в което работя. Много дразни, защото свири само две песни, и то изключително неграмотно. Но тук могат да се развият доста теми, свързани с вкуса на българина. Например - много ми е интересно защо в градска среда трябва да присъстват фолклорни мотиви. Това според мен идва от факта, че хората търсят нещо, от което са дошли. Не е лошо. Ако си от Смолян, явно ти липсват балканът, зелените морави и т.н. Но тъй като аз не познавам природата в този й вид, тя не ми липсва. Роден съм и съм живял в градска среда и предпочитам пред буквите „Together“ на „Каменица“ да свири духова музика. И едни красиви хора да танцуват валс. Или пък да свири джаз бенд. И въпросът ми е - след като Пловдив е люлката на градската култура в България, защо в центъра му свирят фолклорни оркестри? Просто се чудя. Приветствам го, явно е екзотично, но когато се превърне в норма, не изглежда добре. Флаш хорАта също много ме притесняват. Защо, след като има обособени мегдани в сателитните на Пловдив градчета, пригодени да изиграеш едно хубаво хоро, да ти трепне, трябва да превръщаме центъра в хоротека? Хоротека! Това е новата ми любима дума. Удивлявам се как с цялата си сериозност хората казват: „Хайде на хоротека!“. Явно фолклорът е нещо, което се харесва много на българина и той обича да го демонстрира.

Аз например бих лобирал за един дет метъл фестивал в центъра на Пловдив, но осъзнавам, че може би няма да е приятно за голяма част от хората. Това все пак е по-ъндърграунд музика.

- Познавам една Монтесори майка, чието 3-годишно момченце говори 3 езика. Би ли прочела тя вашата книга?

- Според мен да, защото в Монтесори лайфстайла липсва всякаква радост от живота. Удоволствието при една Монтесори майка идва от малкия й мъж. Докато нейният истински мъж спи в детската стая, Монтесори майката спи на семейната спалня със своя малък мъж, който говори три езика и танцува спортни танци. И когато прочете тази книга, Монтесори майката ще усети липси в живота си. И може би ще отпише детето от конна езда и ментална аритметика. Разбира се, аз го използвам в метафоричен смисъл. Нямам предвид толкова метода Монтесори, колкото съвременните разбирания за семейство и възпитание на децата.

- А татусите на Ботев и Левски по бицепсите на пловдивчани на каква сакрална човешка нужда са подчинени?

- Не зная. Патриотичният патос също ми е непонятен. Не мисля, че е нужно съвременна България да притежава територии, които няма капацитета да управлява. Ние не можем да се оправим с нашата територия, защо трябва да причиняваме такова управление на други хора? И то при положение, че колонизаторската държава винаги идва с нещо, с което допринася за доброто на колонизираната... Не виждам нещо, с което да допринесем за Северна Македония например. Затова съм написал в блога си, че нямам абсолютно никакви претенции към нея, освен да не ме занимават с дребните си житейски проблеми. Да си седят в Македония и да си пеят македонските песни.

- Как ви дойде идеята за блога?

- Това беше преди три години. Съвсем импулсивно. Според мен е свързано с т.нар. криза на средната възраст. Знаете как на мъжете на една определена възраст нещо им става. Предполагам, и на жените. То е необяснимо. Става дума за хора на моята възраст, приятели, на които сякаш всичко им е наред, успешни са, финансово независими, радват се на деца, на стабилни връзки. Обаче ги гони някаква горест. И го преживяват по различни начини - затварят се в себе си, намират си хобита, купуват спортни коли, тичат на Гребната база, отиват за цигари и не се прибират... Забягват с момичето от офиса - нормалните неща. При мен тази криза дойде с желанието да пиша и коментирам някои неща. Така можех да излея спотаената негативна енергия, събирана през годините.

- Атаката е най-добрата защита - затова ли никой не хейти хейтъра Кочев?

- Понякога трябва да шокираш хората, като назовеш нещата с истинските им имена. Случва се да съм истински ядосан и си личи. Мненията, които изразявам, са моментни. Това не са неща, в които се кълна. Нямам закостенели виждания. Мога да си сменя мнението, ако нещо дори леко ме разочарова. Тогава запявам друга песен. Според мен публиката е от по-широко скроени хора, които разбират това. Но се случва и обратното - след поста ми за ваксините един човек, който от години коментираше публикациите ми, написа с голяма доза драматизъм: „Дотук бях. Сбогом, приятелю!“. Този човек вероятно не разбира, че в този момент може да не съм си изпил втората ракия и затова да съм се изказал така. На сутринта мога да се събудя с друга теза - не съм отговорен пред никого. Пък и това е фикция.

- Колко струва да наричаш нещата с истинските им имена?

- В началото имаше моменти, в които хората около мен се притесняваха. Българинът е много притеснен за всичко - какво ще каже, кой какво ще си помисли, дали няма да му се разсърдят приятелите или колегите. Аз имам подкрепата на хората около мен и тъй като не съм обвързан политически или финансово, дълбоко не ме вълнува кой какво си мисли. Смятам, че в рамките на възпитанието мога да казвам какво мисля. В крайна сметка - каквото и да правим, резултатът е един и същ. Затова, вместо да се приемаме насериозно, по-добре да се забавляваме.

Илияна Караланова

Илияна Караланова

Отговорен редактор Marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Мимето

Мимето

26.09.2021 | 11:02

Тая пък словесна диария откъде се появи

Отговори
3 1
Нина

Нина

26.09.2021 | 09:54

Забавен, остроумен и оргинален

Отговори
2 3
До Нина

До Нина

26.09.2021 | 18:06

И ти ли си в климактериум?

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?