Виртуозът Огнян Видев: С "Бели, Зелени, Червени" изкачихме Евереста на джаза

Един от най-известните български виртуози на китарата - джазменът и композитор Огнян Видев, стана почетен гражданин на Пловдив. Професионалният стаж на маестрото е над 60 години.  

Първата китара му дава футболистът Динко Дерменджиев-Чико. 

Започва в  група „ Синьо-белите“ на Емил Димитров. Работил е с известни музиканти като Лили Иванова, Борис Годжунов, Георги Минчев.  Видев е основна фигура в джазовата формация "Бели, Зелени, Червени", в която е китарист още от преосноваването ѝ в Пловдив от Веселин Николов през 1974 г.

С групата изнасят многобройни концерти в страната и чужбина, гастролират на най-престижните джаз фестивали в САЩ, Германия, Полша, Чехия, Унгария, Индия. 

Видев е свирил  с най-добрите български джазови музиканти, както и със световни майстори на джаза. Изявява се и като самостоятелен концертиращ артист. Изпълнява оригинална музика от световната джазова класика, както и свои авторски композиции.

Негови записи са в златния фонд на БНР и БНТ. Носител и на награда „Златен век“ на Министерството на културата. На Огнян Видев е посветен документално-игралният филм „Дъждовен ден“ на режисьора Андрей Чертов. 

Съпругата му Цветана Видева е известна художничка и керамичка. 

Музикантите сме апостоли, заради отдадеността към изкуството, и корабокрушенци - заради изпитанията

Дража Вълчева ни разреши да пътуваме до САЩ, а комунистите ни платиха пътните, за да  докажем на американците,  че свирим не по-лошо от тях

17-годишен опитах да избягам на Запад, хванаха ме и ми лепнаха черно петно

Любимото ми музикално парче е "Мона Лиза", затова съм кръстил и любимите си кучета Мона и Лиса

Младите са отровени - затова слушат чалга, посегнаха и на джаза, стига се дори до чалга джаз

- Маестро, какво е чувството да си почетен пловдивчанин? Това ли е най-ценната Ви награда? 

- О, най-ценната ми награда е, когато свиря добре. Не всеки път се получава -дори най-великите музиканти всеки път свирят различно. Но няма да отрека, че  наградата е тонизиращо признание за всеки творец.

Животът на музиканта е пълен с премеждия, битки и е много приятно да се почувстваш зачетен.  

- Затова ли наричате музикантите апостоли корабокрушенци?

 - Апостоли сме, защото сме изцяло отдадени на изкуството. А корабокрушенци - заради изпитанията и битките, които водим - и в живота, и в изкуството.

Но не се предаваме. Ако трябва - ще прелетим с музиката си до други планети, но ще си останем ние, истинските.

Култова снимка от 1983 г.- пловдивският артелит в центъра на Пловдив: от ляво надясно Йоан Левиев, Георги Божилов-Слона, Милчо Левиев, Леа Иванова, Радой Ралин, Веселин Николов, долу: Огнян Видев и Джони Пенков.

Някои като мен сме късметлии ​- спасяваме се, оцеляваме без сериозни рани. Доста колеги обаче са пострадали лошо - основоположникът на българския джаз Асен Овчаров например е бил в лагер в Белене, защото джазирал химните на Съветския съюз и на България. 

И примата  Леа Иванова е била в лагер в Ножарево.

Людмил Георгиев, един от апостолите на родния джаз, е изпратен в лагер да копае канали, след като съсед хлебар доложил на властите, че в дома му на площад „Славейков“ се правят музикантски сборища и рекламират вражеска американска музика. Извадил късмет, че комендантът бил любител на художествената самодейност, Асен създал лагерен оркестър, който се прочул в цялата околия.  

 - Как властите по времето на соца Ви пускаха да свирите на Запад, където можеха да пътуват само избраници?    

- Просто властите  имаха нужда от нас, бяха ни дали и международни паспорти. Веселин Николов, Весо Червения създаде групата "Бели, Зелени, Червени" на най-високо ниво и това беше възможност да покажем, че и ние можем да свирим джаз от висока класа. Получавахме персонална покана за участие за пет души, само ние музикантите. Не можеха да се прикачат допълнителни парашутисти към групата, които да ни следят и слухтят. 

Звучи парадоксално, но тогавашната комунистическа власт ни плати пътните, за да представим страната отвъд Желязната завеса. Такова беше условието на американците - получихме покана за участие в 15-ия световен джаз фестивал в Рино, Невада, но трябваше да си поемем пътните от София до Сан Франциско и Рино - 10 000 долара. 

Весо обясни на властите, че ще сме първата българска джазова група, която ще представи страната на световен форум и ще донесе престиж за България и в тази сфера, не само в оперната и класическата  музика, където вече имахме признати звезди. Лично  Дража Вълчева, първи секретар на ОК на БКП, разрешила да пътуваме до Америка. И платиха парите за пътуването ни до САЩ,  за да  докажем на американците,  че свирим джаз не по-лошо от тях.

Легендарната джаз формация "Бели, Зелени, Червени" през 1974 г. Веселин Николов-Весо Червения, Алексей Ангелов-Альошата, Огнян Видев-Доктора, Слави Петков-поп Славчо, Тодор Каптебилев-Тошо Тюмбека.

- Кой от джаз фестивалите по света, на който сте свирили, беше най-вълнуващ?

- Навсякъде емоцията беше върховна, но на джаз феста в Рино беше като приказка -  друга планета, друга галактика. Приеха ни като почетни гости. И не ни показваха лустро нарочно, както намекваха някои злобари тук. Нашенски измишльотини, за да оправдаем неудачите си. За съжаление, българинът е закърмен с лъжа, не иска да приеме истината такава, каквато е. Отказва да признае, че сам е виновен за положението, в което е -  не са му виновни нито политиците, нито руснаците, нито американците. 

В Рино и в Ню Порт, наричан Еверест на джаза, пожънахме голям успех. Представихме нестандартна музика - инструментални сюити с фолклорни елементи, но внесени изключително майсторски, професионално. Не бяха слушали такава музика и в американските вестници излязоха много суперлативи за нас. Музиката, която свирехме, беше авангардна, още е актуална и звучи съвременно, въпреки че е създадена преди 40-50 години.

С любимите кучета Мона, вдясно, и Лиса, вляво, носещи имената на любимата песен на Видев

Като се върнахме, по нареждане на Дража Вълчева похвалните рецензии бяха преведени на  български, а Весо ги занесъл в София. Там обаче музикалните величия отсекли: не е важно какво пишат американските вестници за вас, важно е ние тук какво ще пишем!  Тоя манталитет, това високомерие е нещо изключително вредно, спъвало ни е и продължава да ни спъва.

- При толкова концерти по света не се ли изкушихте да си пробвате късмета на Запад?

 -  На 17 години се опитах да избягам през границата в Югославия, с китарата. Исках да се махна от комунистите, не можех да търпя забраните. Свирех страхотен рокендрол и исках да го свиря на воля в Америка. Хванаха ме и ме върнаха, но ми лепнаха черно петно.   

Заради опита ми за бягство, преди да тръгнем за Щатите с групата, генерал от ДС предупредил Весо Червения, че мен няма да ме пуснат отвъд океана, за да не избягам. Весо отказал да сменя хора от състава. Тогава генералът извадил пистолета на бюрото и настоял Весо да гарантира за мен писмено, на негова отговорност ще ме пуснат. Затова реших, че ще се върна, въпреки че това беше уникален шанс да осъществя мечтата си да отида в свободния свят. Не можех обаче да постъпя непочтено към Весо, който си заложи името заради мен. Така ми се размина оставането в Америка. 

А и Рафи Манукян, който беше в САЩ от няколко години, е пример колко е трудно да се устроиш там. Тук или ставаш човек, или загиваш, ни каза Манукян. Самият Рафи в България беше отличен барабанист, но в САЩ смени професията - стана шофьор на такси. 

В началото съжалявах, че не съм отишъл на Запад, но осъзнах, че и това не е решение. Там има такава конкуренция, такова ниво, че няма гаранция за успех. Благодарен съм на Рафи за жеста - напълни ми консервена кутия с американска пръст, която си донесох в старата къща в "Кършияка" за спомен.    

С примата Лили Иванова е свързано началото на кариерата на Видев. На снимката - приятелски жест по време на концерти във Виена

- Какво е джазът за Вас?

- Джазът е дух, усещане за свобода. Давам си сметка, че има хора, които са десетки класи над мен. Слушам ги и ми идва да се откажа да свиря. Но знам, че и най-големите музиканти са имали такива моменти, но не са се отказали.

Като слушахме квартет Чарли Мариано в Дебрецен, бяхме омагьосани. След концерта Весо Николов взе бутилка вино и казва: Да се почерпим, защото може би ще приключа с джаза - просто чух моите идеи реализирани, мечтите ми - осъществени!  Добре че го убедихме да продължим напред.

Видев, първи вляво, с легендарния чернокож барабанист Арт Блейки, основател на групата Джаз Месинджърс, на джаз фестивала в Ню Порт, 1979 г.

Джазът е световна музика, но най-добре го свирят черните американци. Стана космополитна музика, но даже някои отлични класически музиканти нямат нужния манталитет и не могат да разберат същността  и духа на джаза.

Слушал съм на живо в Гринуич Вилидж в Манхатън Маккой Тайнър - свиреше  без класическа постановка на пръстите - истински гений, без значение как си поставя пръстите на клавишите!

- Кои са любимите Ви майстори китаристи?

- Много са световните великани - Джордж Бенсън, Джанго Райнхарт, Чарли Крисчън, Уес Монгомъри, все са черни. Биби Кинг. Обичам Ал ди Меола, Пако Пеня е страхотен, Лари Корео. Силвен Люк, цар на баскитарата - 20 години по-млад и 20 класи над мен. След концерта на Джордж Бенсън в София той ми даде автограф и целуна ръката на Графинята.

Цветана и Огнян Видеви с големия китарист Майк Стърн

- А откъде Ви идва прякорът Доктора?

 -  Доктор по духовна диагностика ми казваше Милчо - наистина имам тази дарба, като видя човек, все едно го сканирам - умствения му багаж, интелекта, темперамента. Името всъщност ми лепна колоритният пловдивчанин  Христо Кръстев-Чортата.

- Кое е любимото Ви музикално парче?

- На първо място  "Мона Лиза". (Песен, написана за филма "Капитан Кари" през 1950 г., изпълнена от легендарния Нат Кинг Кол - бел.ред.) Пея я на всеки концерт, много обичам Нат Кинг Кол, който я изпълнява страхотно, както и дъщеря му Натали.

Така съм кръстил и любимите си кучета - Мона и Лиса.

Третото е Белла, на друга моя любима песен - „Белла Белинда“ на Адреано Челентано.  Той е част от великото поколение на Ал Бано, Доменико Модуньо, Милва. Чудя се защо по нашите радиа вместо тези легенди пускат разни немощни певачки, новоизлюпени звезди, които Милчо наричаше направо "новите келеши". Лично аз слушам само качествена музика в Mezzo и Ютюб.

-  Дразни ли Ви звездоманията? Тя само нашенско явление ли е?

- Главно тук наши провинциални величия ги тресе звездомания. Рафи Манукян искаше да качи нашенските така наречени звезди на боинг и да ги изсипе в центъра на Манхатън, за да разберат колко струват. Всички днес се пишат джазмени. Това е пълна заблуда, като телефонните измамници.

Залива ни чалга - и не говоря  за музикалния стил, а за чалгата като култура, като отношение и манталитет. Младите са отровени - затова слушат чалга.

Приятелска наздравица с прочутиея цигулар Найджъл Кенеди

Посегнаха и на джаза, стига се дори до чалга джаз.

За съжаление, манталитетът на Андрешко и на Бай Ганьо е жив. Крайно време е да скъсаме с него, иначе няма да стигнем далече. 

Графинята - любов и вдъхновение  

С жената на живота му са заедно почти 30 години. Толкова години с художничката и майстор на керамични уникати Цветана Видева са част от пловдивската бохема, творчески и семеен тандем.  

Дълго време ателието ѝ е в Бакаловата къща в Стария град. Нейна керамика и пластики са притежание на галерии по цял свят - Гърция, Турция, Австрия, Германия, Швейцария, Норвегия. 

Заради аристократичното ѝ излъчване Огнян я нарича Графинята - прозвище, което я следва и до днес. Хрумнало му спонтанно, сетил се за гения на саксофона Чарли Паркър, който в труден житейски период получил помощ от щедра меценатка баронеса в Лос Анджелис. Огнян е създал и сюита специално за Графинята.  

Прав ставам единствено заради Графинята, казва големият джазмен Милчо Левиев.   

Големият цигулар Найджъл Кенеди целуна Графинята по бузата, след като с Оги Видев свирят парче на Джанго Райнхарт. 

Казах на Милчо Левиев: Ти си нашият Дон Корлеоне! 

Всеки път, когато съм свирил с Милчо, съм имал чувството, че политам към космоса. Все едно летиш към незнайни блажени светове, попадаш в сфера на земно и извънземно едновременно. 

Същото е, когато слушаш най-великите световни музиканти, Милчо е от същата порода.  Щастлив съм, че съм свирил с такъв велик човек, философ и реалист.

Много емоционална беше първата ни среща през 1976 г. в Ню Йорк, където с оркестър "Бели, Зелени, Червени" бяхме почетни гости на джаз фестивал.

Милчо дойде да ни види от Лос Анджелис. 

Беше чешит - много земен, но велик и възвишен човек и творец. Познаваше лично повечето големи музиканти, беше свирил с тях.

Впечатлен от уникалната му личност, спонтанно извиках: "Ти си нашият Дон Корлеоне!".

Тъкмо бях гледал страхотния филм на Форд Копола "Кръстникът". Милчо е велик, но в сферата на музиката, както легендарният Дон Корлеоне начело на неговата сенчеста империя. 

С Милчо си общувахме  на специфичен филибелийски език, трудно разбираем за странични хора. Казваше: "Нито съм евреин, нито американец, аз съм филибелия по дух". Според него в Лос Анджелис 90 на сто от хората носят този дух, докато над Ню Йорк витае гъста софийска мъгла. Пловдив за Милчо беше нещо свято, което винаги носеше в себе си.

Другите за него:  Необуздан талант  

Йълдъз Ибрахимова:

За мен Огнян Видев е един от най-колоритните, емоционални и импулсивни китаристи, с невероятна енергия. Той умее с импровизациите и чудесната си техника да възпламенява публиката.

Веселин Николов:

Огнян Видев - Доктора е голям, самороден, интуитивно извиращ,  на моменти инвенционно „необуздан“ - изненадващ и силно впечатляващ музикален талант. От десетилетия той е един от моите най-добри, искрени, верни и предани приятели.

Теодосий Спасов:

Прекрасно е да се свири с Огнян Видев, с когото имахме невероятен период на съвместно творчество през 1980-те в Пловдив. Огнян беше като огнен, духовен и творчески стълб на триото ни с прекрасната певица Йълдъз Ибрахимова. Репертоарът ни се простираше от Дюк Елингтън и Гершуин, през испанско фламенко до джазови аранжименти на български фолклор.