Виртуозът Ара Маликян изненада с пловдивска рапсодия на Античния

Прочутият виртуоз Ара Маликян завъртя във вихъра на цигулката си хилядната публика в Античния театър в неделната вечер. Той превърна концерта си в шоу, в което въвлече и зрителите с репликите си между изпълненията.  Арменец по произход, испанец по паспорт и музикант от световна величина, Ара разказа в продължение на два часа музиката на най-различни народи, традиции и жанрове.

Имах щастието да си говоря с него на арабски, на арменски, на испански. Ара винаги разказва за дядо му, за баща му, за историята на цигулката, за границите и постоянните миграции.

"Ето днес аз отново емигрирах, но този път в България, в Пловдив, където съм страхотно посрещнат и затова ще свирим, докато паднем! Ходете да вечеряте, да се разходите, пак се върнете - ние все още ще свирим!", шегуваше се Ара по време на незабравимия концерт. За учудване на всички, дори на своя бенд, Ара обяви едно от неговите произведения за „Пловдивска рапсодия“ за което получи бурни аплодисменти от публиката!

На концерта в Пловдив Маликян излезе на сцената с петима испански музиканти от кубински произход и с новата си програма, вдъхновена от звуците на детството и израстването до сина му Кайро. „Децата са най-автентичните същества, те са диви, те са нежни, те са свободни и всичко, което правят, е пълно с изкуство”, сподели Ара за своето вдъхновение.

На концертите му идват и деца, и много млади хора. С Ара Маликян те откриват Бах, Моцарт, Паганини и се влюбват в тяхната музика. А в съблекалните по света Ара Маликян репетира с етюди на Бах, които публикува в социалните си канали – негов начин да представи на аудиторията този класически композитор.

„Не се идентифицирах в класическия свят”, признава той. „Не обичам да определям музиката като рок или джаз, или класическа, а просто като музика. Просто искам да се наслаждавам на музиката, да предавам любов и страст и публиката да види това, което аз виждам”.
Маликян смята, че младите хора са ощетени от това, че не влизат в концертните зали за класическа музика поради страх, че не я разбират. „Не е нужно да разбираш, за да я харесаш. Мисля, че тя е за всички, трябва да стане популярна и да стигне до всеки един, който би я оценил и би станал почитател на изкуството като цяло”, казва той.

На 55 години Ара не само че свири без минута почивка, но тичаше, скачаше, танцуваше по сцената и буквално подлуди публиката в Античния театър. Душа на момче, тяло на момче, хлапешко поведение което зарежда с неувяхваща младост всички присъстващи. А когато цигулката спираше за миг, и струните си почиваха се включваше разказвачът на приказки, който така омайно и спокойно разказваше историите от живота, че можеше да приспи всеки в сладки сънища до момента, в който историята не стигаше своят кулминационен връх и публиката избухваще събудена в неистов смях! После отново заговаряха струните в пререкание и спорен диалог с лъка, по едно време се разбраха, после пак  се разбунтуваха и така до края на вечерта. Ара завърши блестящия си концерт с едно лирично произведение, отново по негова композиция, което пише по време на локдауна и което е посветени на всички пострадали и отлетели в другото измерение заради коварната пандемия.

Ара Маликян не само, че вдигна публиката на крака, но трайно ще остане в сърцата на онези пет хиляди щастливци, които успяха да се докоснат до неговото творчество на 3 септември в Пловдив. Това беше  абсолютно превключване и презареждане с позитивна енергия, с желание за живот, красота, доброта и любов!."Обичайте се! Нека превърнем тази планета в едно прекрасно място за обич, любов, добри дела и ви пожелавам много истинско и стабилно здраве!"

Така се сбогува Ара Маликян с българската публика на концерта си в Пловдив.

Кой е Ара Маликян?

Ара Маликян е роден на 14 септември 1968 г. в Бейрут, Ливан. Самата история на цигуларя с арменско сърце, роден в Ливан и намерил дом в Испания е като извадена от филм или от приключенски роман. През 1915 г. дядото на Ара бяга от арменския геноцид и по чудо се спасява, представяйки се като част от оркестър.Така една цигулка спасява живота му и пропътува пътя от Италия, където е създадена, през Армения до Ливан, за да попадне по-късно в ръцете на тригодишния Ара и да стане част от пътя на бъдещия цигулар. Години по-късно семейството на Маликян е принудено да напусне Бейрут заради разпалващата се война в Ливан. От ранно детство Ара се учи да свири на цигулка, под ръководството на своя баща. На 12 години Ара изнася първия си голям концерт, на 14 - вече е най-младият студент в музикалното училище в Хановер със стипендия от германското правителство. Учи музика в Лондон в Guildhall School of Music & Drama, където негови учители са едни от най-известните цигулари. В музикалния си стил вплита музиката на различни култури, като тази на Близкия Изток (арабска и еврейска), на Централна Европа, Аржентина (танго) и Испания (фламенко).  Испанските режисьори обичат характера и душата на неговата цигулка, като тя може да се чуе в музиката към филми на Мигел Абаладехо, Салвадор Гарсия Руис, Манане Родригес и Емилио Арагон. Избира да живее в Испания и в продължение на 7 години е концертмайстор на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид. Ара Маликян вече е изкачил стълбата на успеха, като е продал над 100 хиляди копия от "Четирите годишни времена" на Вивалди. Носител на най-големите награди от световни конкурси, като "Феликс Менделсон" в Берлин, "Пабло Сарасате" в Памплона и "Николо Паганини" в Генуа.

Автор : Оля АЛ-АХМЕД