Виктор Леви: Снимах 15 години, но сега преоткрих любовта и светлината в рисуването

Професионалният фотограф Виктор Леви подреди първата си самостоятелна изложба като художник в столичната галерия "Къщата на София". Експозицията е  наречена "Чесралетът на един луд". Измислената дума означава специално място в сърцето, което е капсула, в която се съдържа живият живот със светлите му и тъмните му краски, обясни Виктор в интервюто си пред Оля Ал-Ахмед, с която са бивши колеги от вестник „Стандарт“.

Виктор Леви е роден на 7 декември 1974 г. в София. Учил е в езикова гимназия, има амбициите да следва архитектура. Покрай това усъвършенства рисуването. Заминава за САЩ, където съчетава работата си с изучаване на фотография.  Избира да живее в България, където 15 години работи като фоторепортер, но всъщност именно рисуването е първото му призвание.

„Рисувам от дете, а фотографията дойде като възможност да си правя бързи скици на бъдещите картини. Фотографията обаче ме обсеби, засмука и така станах професионален фотограф, като дълги години работих за различни вестници. През това време не съм зарязвал рисуването, но то беше отстъпило доста на заден план поради липсата на време“, обясни своето творческо превъплащение Виктор Леви. „Не се смущавам или срамувам от факта, че съм официално луд, според докторите, напротив – превръщам го в предимство, превръщам го в талант, превръщам го в успех", продължава Виктор.  В своята изложба, която беше открита на 9 ноември и ще остане до 23 ноември, той показва как умело и талантливо вдъхва живот на емоциите и възприятията с четка, вместо с обектива на фотоапарата.  

Фотографът художник дари една от картините си за благотворителен търг на Годишните награди на юристите, които ще бъдат раздадени на 27 ноември. Парите от продаденото платно отиват за деца, болни от церебрална парализа.

Интервю на Оля Ал-Ахмед

- Виктор, защо нарече първата си изложба „Чесралетът на един луд“?

- Поради факта, че имам психически проявления, които са категоризирани като „лудост“ от психиатрите. „Чесралет“ е несъществуваща до сега дума, която ние с Надя Панкова измислихме, благодарение на нейния баща, който наскоро се спомина. Той е измислил една много хубава и занимателна мисловна игра за съставяне на думи с осем зарчета. Буквално дни преди да ни напусне, аз и Надя играехме заедно с него, но малко променихме правилата. Решихме да измисляме несъществуващи думи вместо съществуващи. Целта беше да се измисли най-хубава и звучна дума, която според Гугъл не съществува. И от там дойде „чесралет“, която ние вкарахме в Уикипедия като „капсула в сърцето, съдържаща живия живот във всичките му тъмни и светли краски“. Тази дума мисля, че отговаря много добре на малко лудата изложба която съм подредил в „Къщата на София“.

- Смяташ ли, че човек трябва малко да е луд, за да е гений?

- За да е гений, човек трябва да е много луд! Гениалността не е присъща за нормалните.

-  Привилегия ли е лудостта? 

-  Привилегия е, когато те приземи до там, че да можеш да си представиш какво се случва после.

-  А ти виждаш ли какво ще се случи после?

-  Не, все още не съм видял.

- А какво ще кажеш за нашето бъдеще? Ще има ли светлина в него, каквато има в картините ти?

- Бъдеще ли...Да, на някоя друга планета, ако не опазим тази. Смятам, че все пак ще имаме бъдеще. Ние, човеците, сме доста устойчив паразит! 

- Откога рисуваш? Аз те познавам като фотограф, работили сме заедно дълги години в един ежедневник.....

-        Рисувам от малък. Като дете ходих на уроци по рисуване . Започнах фотографията не за друго, а за да си правя бързи скици на бъдещите рисунки. Така стана, че фотографията ме завлече и буквално ме обсеби. Започнах да работя като професионален фотограф в различни вестници след като се завърнах от САЩ, където живях три години. Прибрах се от Америка малко преди атентатите на 11 септември, поостанах за да опипам почвата тук и да видя как ще развият нещата там. Беше ме малко страх да се завърна в Щатите веднага. Междувременно свърших спечелените пари, трябваше да започна да работя нещо, което разбирах и обичах. Отвори се едно вакантно място за мое щастие в един ежедневник, и започнах без много да му мисля. И така, година след година фотографията ме завлече, 15 години работих по вестниците като професионален фотограф. За съжаление не ми оставаше много време за рисуването, което оставих на заден план. Фотографията и рисуването не се бият, те са много близки по между си, единствено четките са различни.

- Кога и защо се върна към рисуването?

- Веднага щом приключих дейността си във вестниците, се завърнах към рисуването. Фактически, тази изложба е плод на 4-годишния ми труд, откакто съм напуснал вестник „Стандарт“.

- Искаш да кажеш, че фотографията ти е била помощен материал за рисуването?

- Абсолютно! Но фотографията и рисуването ще вървят занапред ръка за ръка. Обичам ги еднакво и много. Не бих поставил разграничителни линии между тях. Фотографията помага много на рисуването, още едно време великият Леонардо Да Винчи е използвал „камера обскура“ („тъмна стая“). Първоначално се е използвало голямо помещение за проектиране на образи. Рисуването пък помага на фотографията. Ако фотографията не е репортажна, винаги е удобно във фотошоп да можеш да си дорисуваш нещо, което си започнал с фотоапарат.

-  Виждам много светлина в картините ти. Какво изразяваш с жълтия цвят?

- Най-важното на света за нас, освен любовта, е светлината! Без нея нямаше да съществуваме. Винаги жълтият цвят съм го асоциирал със слънцето и светлината и ми е един от любимите цветове!

-  Кое беше твоето вдъхновение, твоята муза за тази изложба?

-  Музата ми беше самото рисуване. То ме привлече, завлече, сякаш ме дръпна да го правя постоянно, след като дълги години се бях откъснал от него. 

-  Какво те върна към четката?

- Върна ме това, че след като напуснах вестника ми оставаше много свободно време, което ми липсваше дълги години. Аз съм човек, който не обича да седи със скръстени ръце. Заради недостатъчното си свободно време по време на работа във всекидневника бях напълно неглижирал клиентите си, които ми даваха поръчки за снимки, вид работа извън вестника. А когато напуснах, изведнъж се оказах без постоянна работа и без частните си клиенти. И тази огромна дупка от свободно време запълних с рисуване.

- Ще продължиш ли с рисуването?

- Задължително! Визуалните изкуства са една много добра сфера, в която мога да се изявявам. 

- Наскоро се сгоди за журналистката Надя Панкова. Смяташ ли, че любовта е допринесла за красотата в твоето изкуство?

- Любовта е водеща! Тя бе моят пътеводител! Определено любовта внесе своя принос в картините ми. Любовта е единственият ми отговор на въпроса.

- Какво ще спаси света?

- Любовта и светлината!

- Какво е твоето послание с тази изложба към аудиторията?

-  Моето послание към всички е : бъдете си чесралет и го използвайте за доброто на себе си и околните. 

Оля Ал-Ахмед, която е дъщеря на известната поетеса Ваня Петкова, посвети стихотворение на Виктор Леви:

Л У Д И Т Е

В рейса се качиха странна двойка - 

Луд господин и шантава девойка.

Той бе тих, патАлогично кротък,

На умът му бе изтекъл срокът.

 

Тя - агресивна, пъргава и дива,

Към седалките и дръжките ревнива.

Той гледаше фиксирано, задълбочено,

Тя – блуждаещо и доста уморено...

 

В рейса, пълен със нормални,

Заети с пререкания орални,

Двойка странна, официално луди,

Се наслаждаваха на хорските заблуди...

 

Тя се хилеше, като пълен идиот,

На недоволстващия уж народен вот!

Той наблюдаваше пасивно, безразлично,

Което за нормалните е тъй типично....

 

Дали те бяха истинските луди?

Или мнозинството, живеещо в заблуди!

Депресивно странни, нетипични и свенливи,

Изглеждаха ми истински щастливи!

 

Тя - весела, сияеща като диод,

Той стоеше като виден патриот!

Те - бяха неразбраните нормални,

На фона на нормалните скандални!

 

От рейса слезе странна двойка - 

Луд господин и шантава девойка.

Претъпканият рейс с нормални,

Продължи по пътищата кални...

 

Кой е истинският луд –

Въпрос на изигран етюд! 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Поздравления!

Поздравления!

17.11.2020 | 17:51

Виктор Леви, поздравления за прекрасната изложба и оптимистимните послания!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?