Следвайте ни

Васил Стоев на 70: Художникът премина Коридорите на съдбата и пусна котва в Герман

viber icon

Пловдивският художник Васил Стоев отбеляза 70-годишнината си с откриването на голямата ретроспективна изложба „Коридори на съдбата” в галерия „2019”. Изложбата ще остане до края август, като в последния ден от месеца публиката ще може да види и представянето на филма, който носи същото заглавие. „Показах картини, които съм рисувал от началото на творческия ми път от 1981-ва до ден днешен. Кажи речи, 40 години творчество”, казва Стоев.

Васил Стоев, който прекарва детството си на пъпа на Пловдив, а после твори във великия град, сега живее тихо в село Герман, до София. То е на десния бряг на река Искър, малко преди Панчарево. „Като взех мястото навремето, от тук до центъра на София се стигаше за около 20 минути. Сега обаче е много по-натоварено и пътуването е трудно”, казва Васил Стоев.

Съгласен е, че идва времето за всеки творец да потърси тихия си пристан. А Васил Стоев е преживял незабравимите бохемски времена на Пловдив от 80-те години. „Времената станаха такива, че тази бохема и събирането с колегите като преди вече не може да се повтори. В онези години имаше клуб на младата културна интелигенция. Там се събираха поети, писатели, художници -разговаряхме на различни теми. Сега времената изведнъж се промениха и всеки се затвори сам в ателието и си работи”, прави равносметка художникът. Сега хората се виждат като едно време единствено при откриване на големи изложби.

Преди се правели големи общи художествени изложби. Тогава имахме възможност да се съберем много хора съмишленици. 200 млади и стари автори се виждаха на едно място, запознаваха се и обменяха идеи. Сега нещата са много по-различни. Това, че сега двама колеги са седнали да пийнат по чашка, няма нищо общо с онзи бушуващ бохемски ураган навремето”, категоричен е Васил Стоев.

Тази приемственост между поколенията е загубена. Спомня си как навремето като завършил Художествената академия през 1981 година, първият в Пловдив, който му подава ръка, е Димитър Киров. „Той ме прие и така навлязох в една друга среда. Около него се събираха утвърдени творци. С Георги Божилов, Георги Баев… Те бяха много близки като колеги и приятели. Димитър Киров си правеше рождените дни така, че на тях идваха много хора от театъра, писатели, пристигаха известни галеристи. Веско Досев бе един много известен галерист от онова време. Кипеше живот!”, разказва художникът.

Изложбата в галерия “2019” събра много почитатели на художника

В началото на 80-те години в Пловдив редовно идват големите имена от киното и театъра от София. Това са Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Стефан Цанев, Доротея Тончева. „Празниците с тях продължаваха по цели нощи - до сутринта. Сега вече не е същото. Отидоха си тези велики компании”, казва Васил Стоев.

Липсва му ритуалът за обед, който спазвал всеки ден. Тогава се събирал с Димитър Киров, Георги Божилов и Ангел Василев в кръчма "Пловдив". „Светла им памет и на тримата”, казва той. Сядали в кръчмата, пиели по чашка. И  по времето на тази среща се говорела и за чужди художници по света. Коментирали актуални неща и тенденции.

"Всичко това си отиде. Няма я и кръчма "Пловдив", казва Васил Стоев.

Художникът показа за 70-годишнината си творби, рисувани през последните 40 години

Снимки от Наташа Манева

Светлин Русев не му простил изложбата във Виена

Васил Стоев е един от хората, които може да разкажат, че са жертви на времето, когато в Съюза на българските художници управлява Светлин Русев. До 1983 година има участия в 12 общи художествени изложби. Казвали му, че има уникален стил. През 1983 година му организирали изложба в новото НДК. Там работите му забелязала австрийската галеристка Криста Бергер. Тя има галерия на „Линцерщрасе” във Виена. Кани го да направи изложба там.

По това време с чуждестранните изяви на нашите художници се занимава ВТО „Хемус”. Търговското обединение движи цялата документация по транспортирането на картините и взима процент от продажбите. В онези времена директор на Дом "Витгенщайн" е легендарният Христо Друмев. Той помага много за осъществяването на изложбата. Американска колекционерка купува още на откриването три от картините му. Изведнъж пловдивският художник се почувствал във Виена с пари, които по закон не може да върне в България.

Точно във "Витгенщайн" Васил Стоев се среща за първи път със Светлин Русев.

„Христо Друмев ни запозна. Спомена на Светлин, че съм направил много успешна изложба. Тогава Светлин се наведе, замисли се нещо, вдигна глава и злобно ме попита: „Другарю Стоев, как така ти правиш изложба във Виена?“. Получих персонална покана, другарю Русев, отговорих аз. След отговора ми Светлин почервеня и изстреля: „Ще видим тази работа, другарю Стоев, ще я видим!“.  

След срещата му със Светлин Русев кариерата му сякаш приключва и рязко тръгва надолу до 1989 година. Васил Стоев разказва как на големи общи изложби показват картините на участниците пред комисия, която се председателства от самия Светлин Русев. На 100 художници одобряват картините, само тези на пловдивчанина Стоев не минават.

След като картините му не се допускат до изложби, започва да прави каталози за Пловдивския панаир. „Не знам дали това е било най-трудният ми период. Не мога да кажа, че съм мизерствал. Като се върнем в историята, виждаме, че на много художници пътят е бил от тръни. Рембранд на 60 години губи син, умира жена му, изоставен е от всички. Трудно, трудно, но имаше какво да се работи. В онези времена работих много приложна и изпълнителска работа. Имаше пролетен и есенен панаир. Бях с един невероятен проектант - Злати Чалъков. Изпълнявах и си правех както трябва нещата, а парите, които плащаха, не бяха хич малко”, спомня си той.

Съсипването на кръчма "Пловдив" е престъпление

За Васил Стоев изчезването на култовата кръчма „Пловдив” е престъпление срещу културата на града. „Тя можеше да остане не само като символ от онова време, но и като място, където да се събират творчески личности. Сега е някакъв магазин, едно нещо”, казва той. За него това място е пазело част от душата на Пловдив.

Припомня за стенописите, които художниците са направили, дарили и без да искат пари за тях. „Ако са запечатани с кнауф, влагата вероятно ги е развалила. Проблемът е, че една голяма част от хората не се интересуват от стойностното. Така затриваме паметта си”, убеден е Васил Стоев.

Покрай кръчма „Пловдив” се сеща и за нещо друго. Преди 1989 година Градската художествена галерия и общината купуваха всяка година творби на художници, за да се помни всеки период от историята на града. „Без тази памет как ще кажем след време този човек живял ли е, имало ли го е! Колегата Николай Певичаров подари на галерията цяла една изложба. За да остане паметта за него. И аз съм дарявал”, казва той.

Припомня, че десетки големи предприятия също купуваха картини и пластики на творци и правеха колекции. Какво стана с тях, чуди се Васил Стоев.

Продал картини на търг в “Сотбис”

През октомври 1989 година експертите от аукционна къща „Сотбис” подписват договор с Външнотърговската организация „Хемус” да бъдат представени шестима български автори. Само Васил Стоев и още един художник продали творби.

„Така смятаха да популяризират българските автори по света. ВТО „Хемус”, което бе подписало договора с аукционната къща за търг през октомври 1989-а, престана да съществува малко след това. Това бе единствената институция, която предлагаше картини на българските художници в чужбина”, разказва Васил Стоев. Регламентът бил 50% от парите от продажби да се плащат в левове, а другите 50% - във валута. „Цените тогава не бяха кой знае колко високи. Картините вървяха по 500-1000 долара. За българските художници това бяха пари”, спомня си той.

Художникът, който има зад гърба си повече от 40 години работа в сферата на изкуството, смята, че въпреки всичко има начини държавата да подпомага творците си. И това се прави от всички европейски държави.

„Наложи се мнението, че властта не трябва да се меси в купуването на изкуство. А това не е политиката на другите страни”, казва той. Дава пример с Германия, където бизнесмен, който работи успешно и има печалба на фирмата си 100 000 евро, по закон може да си купи произведение на изкуството и да намали печалбата.

„После той пак плаща данък. Измислили са го, за да може да се подкрепят художниците. Държавата нищо не губи, получава си парите не от един, а от двама души - тъй като и  художникът ще плати данък печалба за продадената си творба”, обяснява Васил Стоев.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Красимира

Красимира

23.08.2020 | 21:31

Този човек Васил Стоев е изключителен художник! Да е жив и здрав още много години и да ни радва с творчеството си. А Светлин Русев е бил еманация на бездарието.

Отговори
0 0
Батко

Батко

23.08.2020 | 18:49

Светлин Русев беше едно много подло същество.

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?