Следвайте ни

В Стария град: Алафрангата - между Париж и Ориента

Нахлуването на европейската мода през 19. век формира неповторимия дух на Пловдив

Духът на Париж и Виена, пренесен под тепетата в средата на 19. век, възкръсна по невероятен начин на изложбата в Етнографския музей „Времето на алафрангата“.  Експозицията се превърна в модно дефиле с участието на облечени по старовремски начин девойки. 

В по-тесен смисъл старите пловдивчани са наричали алафранга изрисуваните стенни ниши във възрожденските къщи, където са поставяни малките чугунени печки - мангали. Такива има в Данчовата къща, къща Хиндлиян, Клианти, Нишанян, Стамболян и в къща Куюмджиоглу, където е разположен Етнографският музей. Специални пана представят стенните картини като произведения на изкуството.

„Но алафрангата не е само в стенните ниши. Алафрангата е култура - част от Европата, еманация на широтата на погледа, богатство и имотно състояние, ценз. Тя е мода в облеклото, изискани маниери и изразителност в езика“, смята изследователят Светла Москова, автор на изследването „От Алафрангата до Европата“.

На втория етаж на музея е пресъздаден пикник - забавление, непознато за традиционния българин. „Ние също разбираме алафрангата в по-широк смисъл ​- навлизането на модерното, на европейското по нашите земи, което се осъществява след Кримската война. Това е и самият процес на борба между старото и новото, между домашното и чуждото“, казва директорът на Етнографския музей Ангел Янков.

По думите му, незавършеният процес на модернизацията и европеизацията се характеризира с любопитен вид амалгама - смесване между домашното и чуждото. Предметите са наредени по провокативен начин - до гуглата има цилиндър, а до кондурите ​- модерни обувки. Това е времето на алафрангата, която показва как хората се променят, допълва директорът. Еклектиката понякога е комична - на старите фотографии например може да се види господин с европейски костюм и гугла и кенарена риза.

Някога алафранга наричали и възрожденската къща ​- образеца на пловдивската симетрична къща, която е най-съвършеното творение на българския барок. Той е осъществен в най-чист вид в Куюмджиевата къща под тепетата. В зданието има 18 големи зали със специфични функции - трапезарии, спални, холове, кухни и други, непознати за традиционния български дом. Дори къщата е еклектична ​- отвън има фонтони и арки, а вътре - миндери и кьошкове.

„В началото са били осмивани онези, които носят „френк гащи“. Има дори фамилия Гащеви, която загатва за онези времена. В дамската мода изчезват сукманът и саята и са заменени от новите ефирни копринени рокли. Поевропейчването продължава с новите забавления и музиката, които освен от западните столици, навлизат и от Константинопол посредством елита на Османската империя“, разказва Янков.   

Изобщо не е случайно, че и Първото земеделско-промишлено изложение се провежда в Пловдив през 1892 г., посочва директорът.

В големия хол (хайет) на втория етаж има вградена в стената чешма, в която циркулирала розова вода за ароматизиране на въздуха и развлечение на гостите. 

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?