Следвайте ни

Тръмп и Путин на прицел в „Двойна следа” - новия роман на Илия Троянов

viber icon

Известният писател Илия Троянов дръзва да надникне зад фасадата на демокрацията, дипломацията и международната търговия с новия си роман „Двойна следа”.  След „Власт и съпротива” и „Светът е огромен и спасение дебне отвсякъде”, немскоезичният автор с български корени отново впечатлява читателите.

Романът му Doppelte Spur се появява на немски език през 2020 г. – в момент, в който светът е насочил изцяло вниманието си към президентските избори в Съединените американски щати –  и веднага предизвиква сензация на световната литературна сцена.

Поднесена във формата на криминална история, „Двойна следа” (превод: Екатерина Войнова) е смазващо пътуване из лабиринтите на властта, в което на прицел попадат световни лидери, мафиоти и олигарси. Пътуване, в което всичко е истина или близко до истината.

В рамките на няколко часа журналистът Илия получава достъп до огромен масив от данни за миналото на държавния глава на САЩ, предоставени съвсем независимо едни от други от руски и американски информатори. Дали тази информация е истина, или  е плод на общ заговор? 

За да провери до колко може да се довери на сведенията им, Илия се обръща към своя колега Борис – американец от руски произход.  Защото тези документи изобличават плетеница от мафиотски връзки, която стои зад Кривата кула – кодовото име на американския президент популист, преобърнал представите за международна политика и заподозрян в зависимост от Русия. 

Борис разбира от финанси, по-точно казано – от корупция и незаконно присвояване, от пране на пари и данъчни убежища, специалист е по творческите аспекти на алчността. За разлика от него, Илия се е фокусирал в разрушителното действие на властта. 

Но могат ли двамата да преодолеят всички капани, заложени за твърде любопитните очи? И има ли наистина връзка между „руската пералня за пари” и президента Михаил Иванович?

Базирана на реални журналистически разследвaния, „Двойна следа” се опитва да открие истината сред блатото от лъжи. В тази книга ще разпознаете аферата „Епщайн“, изказвания на президента Доналд Тръмп и руския държавен глава Владимир Путин.

Преплитайки по виртуозен начин фикция и истински документални сведения, Илия Троянов създава напрегнат и вълнуващ разказ, в който бъдещето на света зависи от съпротивата на всеки един от нас срещу безскрупулната власт.

 

 

***

Откъс от романа „Двойна следа”

– Наричайте ме просто ДийпЕфБиАй[1].

Негримираното лице на дребната жилава жена се отпусна в усмивка, като чу, че я питам за името (все някак трябваше да се обръщам към нея).

Бар 109, неделя следобед. Деляхме тясната кръчма с гурбетчии, алкохолизирани мъже и пийнали жени. ДийпЕфБиАй явно неслучайно беше избрала и мястото, и часа на срещата ни.

– Повечето са детегледачки, домашни помощнички. От Филипините, от Индонезия. Неделя е почивният им ден. Цяла седмица са на работа, без прекъсване. В неделя разпускат.

– А мъжете?

– Сексуални паразити.

Барът миришеше на престояла бира и прясно повръщано. Стояхме плътно един до друг с бутилка стела артоа в ръка, силната музика пулсираше през всеобхватната мизерия. Разбирахме се с такава мъка, че никой не би могъл да подслушва разговора ни. 

– Как се спряхте на мен? Точно на мен?

– Вие сте независим.

– Откъде знаете?

– И ние си имаме свои източници – в очите ѝ проблесна усмивка.

– Ясно. Знаете, че ми беше отказана входна виза за САЩ, нали?

– Малка грешка.

– Техническа или тактическа?

– Според мен…

Тремоло на тромпет, от синтезатор. Няколко жени скочиха на барплота и се впуснаха в буйни танци. Някой почерпи с по една текила. ДийпЕфБиАй отпи глътка от бутилката. Не беше мъжкарана, не изглеждаше и нахакана. Напротив. Излъчваше някаква загриженост. Предразсъдъците си бяха мои. Опразних чашката с текила на екс.

– Тук май е по-добре да не влизаш трезвен – казах, когато музиката поутихна.

– Не бива в никакъв случай да оставаш трезвен.

– Казахте – независим. Друго?

– Не ни обичате.

– Кого? Кои сте „вие“?

– Тайните служби. И западните, и източните. Последователен сте в ненавистта си.

– В неприемането.

– Старото ви досие от КГБ е доста богато…

– Да не би да обменяте опит с тях?

– Разбира се, че не. Лично вие сте писали по този въпрос. И ние попрочитаме тук-там по нещо, до което има свободен достъп.

Това би могло да мине за шеговит необвързващ разговор. 

– Защо ви е притрябвала помощта ми?

– Каква полза от информацията, ако не може да влезе в употреба? Макар да знаем много, ние не можем да разполагаме свободно с това знание. Строго секретно е и трябва да си остане строго секретно, така пазим информаторите и методите си. В това е силата ни – че знаем много повече, отколкото позволяваме да ни проличи или да излезе навън; в същото време в това е и слабостта ни – че сме длъжни да запазим за себе си доста неща. За което днес вече съжаляваме.

– Вие?

– Тези от нас, които са готови да дръпнат аварийната спирачка.

– Аварийна спирачка? Не е ли малко мелодраматично?

Пролича ѝ, че много се смути.

– Вие сам предупреждавате в статиите си, че вълкът е много близо до кошарата.

– Бих искал да чуя как вие преценявате положението.

– Още по-зле е.

– По-зле от опасно?

– На косъм сме от катастрофата.

– Коя?

– Оставете словесните хватки. Мислите ли, че бих се решила на подобна стъпка, ако положението не беше напечено?

Червенобузият англичанин до мен, гръмогласен като завършилите някое от независимите училища, където възпитават чрез унижение и внушават на мъжете, че са по-висши същества, сложи лапата си върху подбедрицата на една филипинка. Ако се съди по облеклото му, беше дотърчал до бара директно от ръгби мач, а тя се беше накиприла като за опера.

– Цяла нощ не затворих очи и въпреки всичко не мога да твърдя, че ми е напълно ясно що за предизвикателство е това. От този наръч документи ще трябва да сглобя смислен разказ. Но не знам как точно ще изглежда. Няма как да кажа отсега на какъв начин на представяне на случилото се ще се спра.

– Длъжна съм да поема този риск. Нищо друго не ми остава. Свободен сте да решавате как. Имам само едно условие: никакъв предварителен контакт с каквито и да било медии. Ще преглеждате материала сам. Ситуацията е заплетена. Различните отдели при нас се дебнат един друг. Партньорите се превърнаха в противници. Ударът трябва да се нанесе без предизвестие. Нищо не бива да изтече предварително.

– Ако работим заедно с някой реномиран вестник, бихме могли да публикуваме материала на части в продължение на седмици или на месеци – това би оказало далеч по-силно обществено въздействие.

– Силата на всяка изтекла информация е в нейната пълнота. Мълниеносен удар, събрал всичко в себе си. Дъхът да му секне на обществото. Ако поднасяш разкритията лъжичка по лъжичка, ще помогнеш на хората постепенно да свикнат с мръсотията.

– Нямате много високо мнение за обществения дебат, така ли?

– Забравете го! Там се кръжи около въпросите за законността и реда така, сякаш всички сме юристи. Кой кога е нарушил закона. Ако изтеглим твърда линия между престъпността и закона, ще пропуснем най-важното.

– А правосъдието за какво е? 

– Съдебните решения са рецепти, които се пишат, след като се сготви ястието. 

– Вие сериозно ли смятате, че само човек като мен е в състояние да разкаже най-важното?

– Недейте да кокетничите! В миналото ние просто оценихме неправилно значението на общественото мнение. 

– Значи ли това, че за вас е по-лесно да постигнете обществена присъда за нечия вина, отколкото съдебна? 

– Това, което искам да кажа, е, че не е задължително едно действие да е незаконно, за да представлява заплаха за националната сигурност. 

– Изобщо не ми пука за националната ви сигурност.

– Но ми се струва невъзможно да смятате, че ще е по-добре властта да е не в държавните институции, а в ръцете на мафията, на олигархията и на финансистите. Демокрация или клептокрация – това е изборът, пред който сме изправени.

ДийпЕфБиАй изведнъж прозвуча като Жан-Пол Марат. Агентката като революционерка – изправена до бара, само дето не разбунтувалият се народ попива жадно думите ѝ, а мощна стереоуредба ги къса на парчета. Стана ми смешно, в същото време – тъжно, и то много. За пореден път виждах директно с очите си в какви смехотворни времена живеем. 

– Разликата е в мащабите – продължавах да държа опозиция. – Според свети Августин „всяка банда е малка държава, а всяка държава – голяма банда“.

– Августин Блажени ли? Наистина ли е написал това?

– Проверете! Това, което казвате, не ми звучи убедително. Вие бихте могли да се намесите във всеки един момент.

– Не е толкова просто. На кого да се доверя? Горните етажи са под неимоверен политически натиск и гледат да се снишават. Най-добрите колеги напускат ФБР. С вързани ръце сме. Забелязах логическа грешка във вашите текстове. Вие вярвате, че държавата е всесилна. 

– А не е ли?

Тя се разсмя, усмивката ѝ беше очарователна:

– Трябва да тръгвам.

– Само още един въпрос. А руският имейл? И той ли е от вас?

– Руски имейл ли? От Русия? На руски?

– И двете, предполагам.

– За какво говорите?

– Значи не сте се уговаряли?

– С кого?

– С някого от СВР[2].

– Не.

Тя се приведе напред. Като човек, внезапно усетил напора на насрещен вятър. Вдъхновението в погледа ѝ се претопи в уплаха. Явно ѝ се искаше да ме разпита, но се въздържа. Остави на барплота сто хонконгски долара, след което ми съобщи как бих могъл да се свържа с нея – никак. Тя щяла да „почука“. Пак същият любезен слог. През целия ни разговор беше подбирала думите си изключително внимателно, сякаш всичко зависи от моето решение, сякаш изборът е мой.

– Между другото, наистина говорите отлично английски. Ако човек не познава досието ви, не би могъл да улови определен акцент. Лека нощ!

Часът беше 16:24. Неделен следобед. Последната ми свободна неделя за половин вечност напред.

 

 


 
[1] DeepFBI, от англ.: deep (дълбоко, тъмно) и FBI (ФБР). – Бел. пр. 
[2] Служба за външно разузнаване – бившият първи директорат на КГБ. – Бел. пр.

 

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?