Стефан Шивачев: В българските учебници по история няма и ред за Първото изложение като българско чудо от 19 век

 

Трябва да се гордеем и чрез този исторически феномен да открием жалони за настоящето и за бъдещето си

Стефан ШИВАЧЕВ, директор на Исторически музей-Пловдив
Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА

Изложба „Българското чудо", посветена на 120-та годишнина от проведеното в Пловдив Първо българско земеделско - промишлено изложение през 1892 г. и стопанското развитие на България в края на XIX и началото на XX в., ще бъде открита на 6 септември от 19.30 ч. в зала „Съединение". Това е подаръкът, който историците правят по случай 127-ата годишнина от Съединението на България в деня - празник на град Пловдив.

Г-н Шивачев, с какво е интересна тази изложба със стари документи, снимки и вещи отпреди 120 г.
Изложбата е интересна за всички, защото самото събитие Първо българско земеделско промишлено изложение е актуално и днес. До 1892 г. Европа познава България от чисто политическите събития, въстанията, войните, Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Представата за нас е била, че сме хора, които са жертва на турско насилие, могат да въстават и да участват в сражения. А Първото Българско изложение показва, че българският народ е имал един изключително голям стопански потенциал. Благодарение на това международно събитие България достига европейските народи, успява само за 20-тина години да достигне до изключителен стопански просперитет и развитие на индустрията. През това време българският лев е равностоен на златния френски франк. Факт е, че вестниците в Европа, САЩ и в Япония дори публикуват материали за българското чудо. Т.е. ако превъртим нещата с около век и няколко десетилетия, можем да потърсим актуалността на тази изложба в това, че големите скокове в развитието на една страна не винаги стават след дългогодишно натрупване.
Как се случва това българско чудо?
Първото българско изложение и стопанският просперитет на България в края на 19 и началото на 20 век са плод на идеята за ускорено стопанско развитие, което обх ваща всички българи - от българския княз, през министър-председателите Стефан Стамболов, д-р Константин Стоилов, Димитър Петков, Александър Малинов, до всички изключителни ентусиасти, които в този период създават основите на българската индустрия.
Кое е вълшебната пръчица за този невероятен старт на България след Освобождението?
Имало е идея. И натрупаната енергия, познанията, опитът на хората довеждат до реализирането й, макар че всички съседи са подхождали със скептицизъм към нея. Изключителна е организацията и това е един от акцентите в изложбата, която показваме в Историческия музей на 6 септември. Факт е, че Пловдив е бил единственият български град, който е притежавал потенциала само за 10 месеца да подготви и осъществи едно такова голямо изложение. Трябва да отбележим, че по това време тук са били гениалният паркостроител Люсиен Шевалас, завършил парково изкуство в Париж, който тук на мястото на изоставените турски гробища създава тази уникална градина, която и днес е една от най-красивите в България. По това време се изграждат повече от 30 павилиона от изключителни професионалисти - архитекти и инженери, като арх. Хенрих Майер, който е главен архитект на Изложението, завършил в Швейцария и Германия, арх. Йосиф Шнитер, инж. Стефан Гешов, завършил в Германия. Тези павилиони в продължение на десетилетия след това красят пловдивската градина или са пренесени в български градове.
Не знам дали съвременните читатели си представят как е създаден Варненският павилион - със средствата на Варненската постоянна комисия. Тогавашният общински съвет го поръча, проектира се и се изработва във Виена и в продължение на десетилетия той е една от атракциите на морската градина във Варна. Транспортира се по вода - по Дунав и Черно море до Цариград и от там по Баронхиршовата железница до Пловдив. След изложението е разглобен, пренесен и монтиран във Варна, където десетилетия краси Морската градина. 2. Всички останали павилиони са изработени на место от български майстори и това е едно от чудесата в историята на строителството в България и още една проява на българския творчески строителен гений.
Друг акцент е еуфорията на изложението - само за два месеца и половина, от 15 август до 30 октомври 1892 г., Изложението е посетено от повече от 167 000 души от цяла България, изброени са продадените билети. Организацията е била толкова стриктна, че никой не е посетил Изложението без билет. От всеки по-голям град са организирали депутации, пристигали са с кервани, проточени на километри, от Пазарджик и Перущица са идвали с каруци и волски коли.
Било е истинско шоу.
Точно шоу, в което всеки български град е представял най-характерното в стопанското производство в региона - вино, ориз, зеленчуци, бъчви, лозници, в Станимашкия павилион са дегустирали прословутата станимашка малага. В изключително пищния павилион на куклите са показвани колекции народни носии. Тези знаменити експозиции след Изложението са отпътували в София и са поставили началото на Националния Етнографски музей. За съжаление по време на бомбардировките през II световна война тази сбирка е изцяло унищожена. Емблематични от времето на Първото изложение са излитанията на балона на Годар, народните веселби край езерото в градината, пресъхнало по наше време, което сега се чудим какво да правим.
Как така преди век и половина са измислили направата му, а ние сега не можем да го използваме?
Гениалността на Шевалас и неговите колеги е довела до това, че езерото се е захранвало от билкащата от дъното вода и тя сама се е обменяла без помпи и пречиствателни инсталации. Така езерото е било една от атракциите на Пловдив, развивали са се водните спортове, гребането, кънките през зимата, когато е замръзвало. Преди 30-тина години някоя съвременна управленска глава е решила да бетонира езерото и оттогава водата се оттича към мазетата на околните къщи. Така езерото беше погребано.
Говорите за ролята на Изложението за развитието на България през следващите десетилетия?
Да, в изложбата показваме и стопанския възход на България след Изложението, неговата роля. Тогава се създават търговско-индустриалните камари - 6, които имат определени райони и отговарят за развитието на индустрията, земеделието и занаятите в тези региони. Само за по-малко от две десетилетия в България възникват стотици нови фабрики и заводи, които поставят началото на тютюневата, хранително-вкусовата, химическата и строителната индустрия на държавата.
И по правило всички те са създадени от ентусиасти, които било то като малки деца, или като възрастни, са присъствали на Изложението и там са имали възможност да се докоснат до втората страна на Изложението, видели са в павилионите на Австро-Унгария, Германия чудесата на тогавашните машини. Тогава за първи път българите виждат локомобилите, вършачките, електрическото осветление, направена е първата телефонна връзка между София и Пловдив, масово влизат шевните машини на фирма Сингер, представени са австрийски германски плугове, редосеялки. И всичко това по правило като експонати остава в България и създава основите на българското земеделско стопанство.
Как събрахте тези експонати, този фонд?
Експонатите са постъпили в музея през последните 50-60 г., някои от тях са дарени, други са откупувани като ценни от антиквариати и частни лица, трети са представени от наследниците на бележити дейци и различни институции. Примерно, колекцията за тютюневата индустрия е събирана в продължение на десетилетия от музейните специалисти съвместно с бившето предприятие "Тютюнева индустрия" - Пловдив. Изработени са и подходящи макети на
големи по обем съоръжения. А на наследниците от фамилията на Калпакчиев - основателя на първата тухларна фабрика, дължим колекцията за развитието на тухларната индустрия Имаме експонати от наследниците на Пантелей Генов - основателя на първата консервна фабрика в България, от родственици на дейци на търговско-индустриалната камара. В експозицията има материали от музеите в Габрово, Сливен, Варна, София, Казанлък, Враца, Националния политехнически музей, защото се оказва, че всички, които гостуват на това първо изложение в Пловдив, си тръгват с идеите за развитие на нови производства и мнозина ги реализират. Така се полагат основите на българската индустрия.
Има ли нови открития?
Регионален исторически музей Пловдив е организатор на честванията
на 100 и 110 годишнините от Първото българско земеделско-промишлено
изложение, и на създаването на експозицията за историята на
Международен панаир Пловдив, като наследник на Първото българско
земеделско-промишлено изложение. И затова сега не са толкова много
новите неща, които показваме. Но във всеки момент имаме и по нещо ново, което е интересно и можем да покажем. Примерно в процеса на подготовка на тази изложба се случиха интересни разговори с наследници от Чобановия род от Голямо Конаре, днес град Съединение. Внукът Александър Чобанов разказа изключителна история за неговия дядо Борис Чобанов, който закупува първата вършачка, докарана като експонат на Пловдивското изложение, закарва я в Голямо Конаре и след много демонстрации двамата с брат му успяват да пречупят характерния инат на българския селянин, който до този момент знае, че няма по-добро от вършенето с диканя. най-доброто зърно се получава с вършене с диканя. Оказва се, че още при първата кампания с тази вършачка зърното е много по-качествено и по-добро. Така братята Чобанови остават в историята в основата на създаване на индустрията на България. После като Председател на Търговско-промишлената камара Борис Чобанов става и директор на Първия мострен панаир след 1944 г. Всичко това има огромно значение. Всичко това е от огромно значение за бъдещето на България.
За първи път в колекция показваме оригинален портрет на княз Фердинанд, който е подарен на д-р Константин Стоилов като министър-председател, оригинални награди и вещи на Петър Шилев, председател на Окръжната постоянна комисия в Пловдив, награден кръст на кмета Димитър Свещаров, най-голямата колекция издания на Христо Г. Данов и Драган Манчов, участвали на Първото изложение, техните учебници, помагала, които тогава са били на европейско ниво, по-добри дори от съвременните български учебници, ръчна печатарска машинка за визитки - атракция и за съвременниците ни, една карта на България и прилежащите й земи.
Случайно ли е, че в правителството на Стефан Стамболов не е имало политически квоти, а са канени хора от интелигенцията?
Тази изложба показва, че големите неща в България се раждат само тогава, когато обединяват цялото общество и неговите най-изтъкнати представители в името на една идея. В правителството на Стефан Стамболов, което подготвя и реализира идеята на Първото българско изложение, участват най-видните представители на интелигенцията, независимо от политическите пристрастия. Стефан Стамболов е ръководител на една от либералните партии и е министър председател, но негов финансов министър и пряк ръководител на Първото изложение е отявленият консерватор Григор Начович, защото е най-добрият финансист в страната по това време.
Правосъден министър е д-р Константин Стоилов - първият българин доктор по право от университета в Париж и най-добрият юрист. Пряк ръководител на подготовката на изложението е Михалаки Георгиев - писателят, който проявява изключителен организаторски талант.
Освен това окръжните управители и окръжните комисии успяват да обединят всички българи в името на това, че България трябва да покаже най-доброто от себе си. Неслучайно един от най-известните плакати по това време е на една колона от волски коли, които карат експонати за Изложението, и мотото е „Ние идем", за да покаже най-доброто от произведенията на българска земя. По този начин Изложението остава и с примера, че след Съединението и преди Балканската война българското чудо се ражда тогава, когато е обединена цялата нация в името на една идея.
И въпреки това 6 септември за мнозина е повече почивен ден, отколкото национален празник?
Всяка година на 6 септември ние даряваме на пловдивчани една изложба, свързана с Пловдив и приноса на града в националната история. Правим я и я показваме през цялата есен, да за я видят всички. Откриването й е част от официалната програма на празника, защото тази изложба има национален характер и показва националния феномен, реализиран от българите в края на 19 век.
Мисля, че през последните години, независимо от събирането на няколко почивни дни, 6 септември в Пловдив има своята публика. Това е един ден, в която отчитаме пловдивския принос в националната история, но е и ден, в който можем да видим мястото на Пловдив в днешния ден на България. И мисля, че гостите на Пловдив ще имат какво да видят през тези дни.
Защото националната идея в края на 19 век е много различна от днешната, нали?
По онова време Източна Румелия е съединена с Княжество България, но все още формално и юридически е част от Османската империя. За всички българи в края на 19 век е ясно, че националната идея включва освобождението на българите в Македония, Одринско, всички български земи, откъснати от майката родина. Патриотизмът и подбудите на тези българи, които още преди Освобождението учат в Европа и огромната част от тях се връщат с ясната идея, че тук могат да допринесат за изграждането на новата българска държава. Не случайно Симеон Радев ги нарича строители на съвременна България. Винаги съм давал няколко емблематични пловдивски примери - д-р Георги Вълкович, по време на Освободителната война, след като е завършил медицина в Париж, работи като военен лекар в Турската армия и достига до главен военен лекар на турската армия, веднага след Освобождението той напуска тази изключително високо платена служба в Цариград, и идва тук за да стане министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Д-р Константин Стоилов, който макар и на 20 и няколко години, е завършил право в Германия, става първия българин по право в Парижкия университет, той се връща, за да участва в създаването на българската държава. Емблематична е срещата на новоизбрания княз Александър, който не очаква, че тук може да срещне толкова образован и ерудиран човек като д-р Константин Стоилов, който говори всички езици. Посреща го в Русе и веднага го назначава за политически секретар, а после става и министър-председател.
Иван Евстатиев Гешов като син на един от братята Гешови, които създават голямата пловдивска търговска фамилия, която има представителства от Калкута в Индия до Манчестър, завършил икономически науки във Великобритания, се връща, за да поеме ролята си в новата българска държава, като един от големите стопански деx[и, които правят земеделско промишления събор през 1892 г., което е теоретичната част на Изложението. Всички тези блестящи българи се връщат, за да изграждат държавата си. Труден е паралелът със съвременността, но това са измеренията на патриотизма в историята.
Защо в 90 % от българските учебници по история за Първото българско изложение не става и дума?
Защото през последните 2 десетилетия нашите учебници са натоварени с толкова излишни неща, че не остава възможност да се откроят основните жалони в българската история. Емблематични са примерите - няколкото реда за Раковски, Левски, БТЦРК, Априлското въстание, Съединението на България, войните за национално обединение ... Дори в пловдивските училища поради липса на време преподавателите не могат да включат уроци за тези събития, в които Пловдив е в основата или има принос в националната история. Каквото е Първото българско изложение. Колко са учителите, които са завели децата си в Градината, за да им обяснят, че тя е родена и създадена за Първото българско изложение, че тук са се случили тези събития, за които европейската преса тогава казва невероятно добри думи за България и българите.
Това си го повтаряме всяка година и какво от това?
Всеки човек има своя мисия. Моята е да ги казвам, докато те спечелят все повече и повече приятели в българското общество и най-вече сред младите хора. Даваме възможност на децата на Пловдив в безплатния четвъртък, в Нощта на музеите, да видят тази изложба. Защото освен да се гордеем с Първото изложение и резултатите от него, можем да намерим жалони, чрез които да се ориентираме и в днешния ден.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?