Според Радио Ереван: Първият тост с арменски коняк винаги е за Чърчил

За великия Уинстън Чърчил се знае, че е пиел много, но редовно. „Взел съм повече от алкохола, отколкото той e взел от мен“, ще заяви британският държавник в залеза на дните си.

Логично, Чърчил се е славел като изключителен познавач и ценител на квалитетните питиета. Това негово качество спасява живота на най-големия майстор на арменския коняк Маркар Седракян. Роден през 1907 г. в селце до езерото Ван в Османската империя, той оцелява в арменския геноцид през 1915 г., след което израства в детски дом. През 1930-а завършва знаменития Еревански селскостопански институт с рядката за времето си специалност коняковед. Тежка рана от германски шрапнел на левия крак го измъква от фронта като боец на Съветската армия, но нищо не може да му помогне, когато години след войната е обявен за враг с партиен билет и изпратен в Сибир. И то в момент, когато като главен технолог на Ереванския конячен завод създава най-популярните марки арменски коняк, конкуриращ се по слава с френския.   

Късметът на Седракян е именно отличният вкус на Чърчил, който е върл почитател на създадения от арменеца коняк „Двин“, отличаващ се със своите 50 градуса. Напитката е правена специално за участниците в съветска полярна експедиция и носи името на една от старите столици на Армения.    

Чърчил опитва "Двин" за първи път на  конференцията в Ялта през февруари 1945 година, която събира лидерите на антихитлеристката коалиция.  Съветският вожд Йосиф Сталин предлага като домакин чаша арменски коняк на британския си гост, който толкова харесал напитката, че оттогава всеки месец получавал определено количество, изпратено от завода в Ереван.

Веднъж обаче британският премиер забелязал, че вкусът на коняка рязко се е влошил. И незабавно се оплакал лично на Сталин. Реакцията на съветския лидер била мигновена. Той свикал от ресорния министър, през партийните началници, до директора на завода да им иска обяснения. Оказало се, че по време на бруталните чистки на „враговете с партиен билет“ Седракян станал жертва на донос и след като бил свален от поста, е заточен в тайгата. Сталин наредил технологът да бъде освободен незабавно и върнат в завода, за да оправи кашата. Така министър-председателят на Обединеното кралство продължил да получава любимия си коняк чак до Студената война. За своя принос Маркар Седракян пък получил медал "Герой на социалистическия труд". А един от вицовете за Радио Ереван гласи, че първият тост с арменски коняк задължително трябва да е посветен на Чърчил. 

В крайна сметка, Седракян остава повече от 20 години (от 1948 до 1973 г.) главен технолог на Ереванския конячен завод. Под негово ръководство се правят нови лозя с най-добрите винени сортове грозде, а във фабриката се въвеждат най-модерните технологии. Междувременно е провъзгласен за рицар на дегустацията във Франция през 1972 г.  И до днес разбирачите сочат като ненадминат вкуса на първата му рожба - създадения през 1937 г. първи съветски коняк "Юбилейный".  Маркар искал да го кръсти "Армения", но началството му наредило наименованието да е посветено на 20-годишнината от Октомврийската революция.

Две години след смъртта на Седракян на 1 октомври 1973 г. е поставен негов паметник на територията на завода. 

За 100-годишнината от рождението му през 2007 г. пък е пусната пощенска марка с лика му

"Седракян накара целия свят да признае, че конякът говори и на арменски език", ще напише пък авторът на "Доктор Живаго" Борис Пастернак.

Любопитната история за Маркар Седракян се разказва на всички, които посетят музея на Ереванския завод за коняк „Арарат“. Сградата е сочена като един от най-добрите архитектурни образци в Ереван, но по-интересно е, когато платиш близо 20 лева, за да се разходиш вътре в нея.

Посетителите научават, че сортовете грозде, които растат само в Армения, стареят в дъбови бъчви с различен произход, което създава богат избор от вкусове, между които се правят комбинациите за знаменития коняк. В последните години мисията на главен технолог е поверена на французина Филип Тибо, изключителен авторитет в целия свят.

Разходката в музея на коняка включва и посещение в изба с наредени огромни бъчви с автографи на видни държавници и политици, посетили фабриката. На една от тях може да се открие парафът на настоящия ни държавен глава Румен Радев, който опитва арменския еликсир начело на цяла делегация на 13 февруари 2018 г. 

Отделно има цяла галерия със знаменитости като Джон Малкович, Джордж Клуни и Орнела Мути, които също са гостували в завода. На видно място е поставена и бутилка от серията Ararat Charles Aznavour Signature Blend, посветена на 100-годишнината от рождението на знаменития френски певец и композитор Шарл Азнавур. Той се появява на бял свят на 22 май 1924 г. в Париж в семейство на арменски емигранти с името Шанур Вахинаг Азнавурян.  

   

Кралят на френския шансон лично участвал в разработването на посветения на него коняк.

По време на посещението си в завода през 2017 г., той се среща с майстори-купажисти, за да изберат спиртове за него и също така да остави своя автограф, който сега е изписан върху бутилката и кутията. В резултат на това конякът е купаж от отлежали спиртни напитки, годината на всяка от които съответства на най-важните събития в живота на шансониера:

1956 г. – дебютът на Азнавур в концертната зала “Олимпия” в Париж; 

1960 – Шарл става световно известен;

1981 г. – безсмъртният хит Une vie d’Amour (Вечна любов) вижда бял свят.

Азнавур дори бил в завода месец преди да издъхне на 1 октомври 2018-а на 94-годишна възраст. 

25-годишният коняк, който носи името му, има аромат на старо дърво, ирисов карамел и шоколад. Вкусът е мек, богат и многопластов, с топли шоколадови нотки и карамелен оттенък, подчертани от нюанси на женско биле и дъбово дърво. Средната му цена в Европа е 185,00 €.

Разходката в музея приключва с дегустация на коняк на 3 и 5 години, съпроводена с полезни съвети как да се различат ментетата от качественото бренди. Сред най-лесните е да капнеш малко питие в ръката и да го разтъркаш. Ако лепне и мирише остро, значи са ти пробутали имитация със захар и есенции.

Иначе съвременната история на арменското бренди започва от 1887 година. Местният търговец Нерсес Таирян построява първата дестилерия върху останките на построена от персийците крепост в Ереван, разрушена при силно земетресение. В строителството му помага знаменитият художник Иван Айвазовски, който е роднина на Таирян. Фабриката е оборудвана с аламбики Charente, каквито се използват и във Франция. Първият получен коняк е кръстен по френския маниер - "Фин-Шампан". Много скоро напитката става много популярна не само в Армения, а и в цялата Руска империя.  

След 12 години Таирян продава за 50 000 рубли фабриката на известния вече производител на водка и други спиртни напитки московски предприемач Николай Шустов, който по днешните стандарти бил гений в маркетинга и рекламата. Той наел група млади актьори, които посещавали най-добрите ресторанти. Основната им цел била незабавно и шумно да поръчат бутилка „коняк Шустовски“ и да предизвикат скандал, ако им бъде отказано. Страхувайки се да не загуби клиентите, собственикът на ресторанта бил принуден да купи нашумялата напитка. Освен това Шустов поставял логото на фирмата върху файтони, трамвайни коли и бордове на параходи.

Звездният миг на "Шустов и синове" идва по време на Световното изложение в Париж през 1900 г. Журито, което включвало много влиятелни френски дегустатори, единодушно присъдило на неизвестния винопроизводител Grand Prix. По-късно, след като научили, че родината на победителя е Армения, французите

разрешили на Шустов да пише по етикетите на продуктите си "коняк", а не "бренди".  

Това е единственият случай на предоставяне на такава привилегия в световната история от ревнивите французи.

През 1912 година император Николай II опитва от коняка на Шустов и веднага дава на компанията му статута на основен доставчик на Руския императорски двор. 

Съвременните производствени помещения на конячния завод са построени през 1938 г. на територията на Сардарския дворец на старата ереванска крепост. Зданието е проектирано от архитекта Рафаел Исраелян. Около $50 млн. са вложени в реставрация и строителство, както и покупка на нови поточни линии и дъбови бъчви.  

До 1940 година национализираното след идването на власт на болшевиките предприятие  е известно като Фабриката на Шустов. Впоследствие се прекръства на Еревански винено-конячен завод, а през 1948 година, при реорганизация, се разделя на две отделни предприятия - Еревански винен завод (ЕВЗ) и Еревански конячен завод (ЕКЗ). Независимата история на двете предприятия започва, когато през 1953 година е построена новата сграда на ЕКЗ. Тя се намира на високо плато на другия край на моста в Ереван, противоположно на стария винзавод.  От 1953 до 1991 година ЕКЗ е единственото предприятие, което произвежда арменски коняк. Останалите заводи дестилират единствено други алкохолни напитки и дестилати. ЕКЗ бутилира 12 етикета арменско бренди, между които известните Dvin, Yerevan, Nairi, Vaspurakan, Ararat и Akhtamar.

През юни 1998 година правителството на Армения

продава конячния завод на световния гигант Pernod-Ricard за сумата от 30 млн. щатски долара.

Много арменци и досега не могат да простят на управниците, че  един от символите на нацията вече е чужда собственост.

До края на XX век няма ясна формулировка кой продукт може да се счита за „арменски коняк“. Търговските марки на производителите не били защитени от закона, използването им не е било регламентирано по никакъв начин.

През април 1999 година обаче е въведен нов държавен стандарт, наречен "Арменски коняк", който строго регулира производството на емблематичната напитка. Притежавайки приблизително 90% от общия резерв на отлежало бренди в Армения, ЕКЗ остава безспорен лидер при производството и износа на арменски коняк. Няколко марки на ЕКЗ са недостъпни за търговската мрежа и могат да бъдат закупени само в магазин на завода: Erebuni - 25 г., Kilikia ​- 30 г., Sparapet ​ - 40 г., и Noah’s Ark (Ковчега на Ной) - 70 г. Съответно и цената им съвсем не е по джоба на повечето редови ценители на брендито. 

Ной засажда първата лоза в Армения 

Арменците се гордеят много, че са първи в две неща. Те са първата държава, приела християнството като официална религия. А още по-важно е, че първи са започнали да правят вино. При това се позовават на Библията. Според Стария завет след всемирния потоп първата суша, до която стига ковчегът на Ной, е планината Арарат - символът на арменската нация. Самият Ной засажда и първата лоза в Араратската долина, където от древни времена се отглежда грозде и се произвеждат алкохолни напитки. Древногръцките историци Херодот, Ксенофонт и Страбон потвърждават, че още преди около 2500 години от Армения са се експортирали изключителни вина.