Спомен за Слона, или как Червената шапчица изяжда вълка

Мия Божилова, дъщерята на Георги Божилов-Слона, усилено работи по възстановяването на своя дом под тепетата. Фамилната къща на ул. „Цар Ивайло“№1, срещу Митрополията, пази много от спомените на семейството. Навремето баща й рисува някои от най-самобитните си платна точно тук, в своето първо ателие. Зад стените на къщата преминава и щастливото детство на Мия.

„Най-после се реших на този ремонт, правим нещата бавно - внимаваме с детайлите. Вече вървим към приключване, подменихме всичко: мебели, аксесоари. Стените са пребоядисани, ремонтирахме напълно баните и тоалетните. Спазваме напълно първоначалния проект, по който е градена къщата. Навремето тя беше съборена и построена отново. Живеехме под наем в нея, докато в началото на 90-те баща ми не я купи. Тук премина голяма част от моето детство. Спомням си как домът ни винаги беше пълен с гости: артисти, художници, поети - артистичната бохема на Пловдив минаваше от тук“, спомня си Мия. Тази къща я връща в спомените й. Като дете Мия мечтае да бъде актриса. „Играе“ театър на улицата, облечена с дрехите и обувките на майка си, чете приказки и после ги разиграва. А нейният баща Слона й разказва приказката за Червената шапчица, в която финалът обаче е различен - в него Червената шапчица изяжда вълка.

Фамилният дом на Георги Божилов-Слона ще се превърне в къща за гости, а пространството около него - в място за работа на млади творци и таланти, уточнява наследничката на един от емблематичните художници на Пловдив. Слона е известен както със своята живопис, така и с поредицата от монументални приложни творби, които създава под тепетата: стенописа в Народната библиотека „Иван Вазов“, мозайката в Централна поща, сграфитото при Художествената галерия в Стария Пловдив.

Годините минават, но Мия е все още бунтарка, както навремето. „Всеки ден аз се бунтувам срещу нещо. Днес най-много ме боли за загубените монументални творби на моя баща. Мозайката, експонирана в едно от фоайетата на Централна поща, се разпада пред очите на пловдивчани. Миналото лято имах среща с директора на пощата, но нищо не се промени - мозайката остана в покъртително състояние. За това ме боли!“, казва Мия.

Тя уверено върви по стъпките на Слона, но вместо на рисуването се отдава на друга муза - фотографията. Казва, че няма специални предпочитания към обектите, които заснема. Най-важен за нея е детайлът: локва, планина, скала или просто дреха. „Улавям детайлите във фокуса на променящата се светлина. А тя, светлината, се сменя много бързо и във всеки момент е различна“, обяснява Мия. Сега подготвя участието си в Международния фотосалон Пловдив. Той ще е през юни в галерията на ул. „Гладстон“ №32.

Родена в последния месец на годината – декември, Мия е типичен Стрелец. Казва, че обича да пътува: „Винаги тръгвам без предварителна нагласа. През октомври 2022 г. ходихме до Испания. Гостувахме на моя приятел Васил Василев-Зуека в Алтеа. Градчето попада в източната част на страната, в района Аликанте“, обяснява фотографката. Мия е впечатлена от тишината и чистотата на испанските курортни градчета. „Видяхме се със семейството на Зуека и имахме нашите прекрасни моменти заедно. А колкото до Васил, той подготвя нова изложба в Алтеа през февруари-март“, издава в аванс дъщерята на Слона.

Снимки от Наташа Манева