Следвайте ни

Соня Станкова създава абстрактната реалност в Пловдив СНИМКИ

Не снимаш ли, все едно не си съществувал, казва фотографката, която учи студентите си на аналоговата магия

viber icon

Вече 40 години носителката на наградата „Пловдив” Соня Станкова прави професионална фотография. Асистент е в АМТИИ и преподава на студентите. В момента работи върху творческата си докторантура. Правила е много изложби в различни страни по света. Сега участва в Есенния салон на изкуствата с изложбата „Аpplause”. На 6 октомври в Градската художествена галерия на Главната ще открие експозицията "Абстрактна реалност". Преди седмица получи почетна статуетка от академия "Янка Кюркчиева" за принос в развитието на фотографията.

В един от проектите си тя засне стотици образи на пловдивчани

Соня Станкова помни времето на фотоапаратите с лента и Филмотечното кино в Пловдив. Те създаваха магия и караха хората от дефицитната социкономика да опитват да мечтаят. По фотографията я запалил легендарният киноисторик Костадин Костов. В училището, където учила -  „Васил Коларов”, направили експериментална паралелка по киноизкуство. „Костов бе велика личност в Пловдив, имам чувството, че хората му завиждаха за това, което беше. Той така умееше да ни вкарва в магията на киното, че от него се научихме да гледаме детайлите”, разказва тя.

Една от творбите на изложбата “Абстрактна реалност”

В началото на 80-те години Костадин Костов урежда филмите за прочутото Филмотечно кино и покрай него много пловдивчани успяха да гледат световни киношедьоври. Той е човекът, който я е насочил към визуалните изкуства и към образите. „Години след това колеги ме питат с кино занимавала ли съм се. И то защото винаги гледам фотографията да разказва някаква история”, казва тя.

Първият й фотоапарат е „Зенит”, а вторият - „Канон”. След училище кандидатствала в Специализираното фотографско училище в София и я приемат. „Родителите ми не искаха да ставам фотограф, а да се занимавам с нещо по-сериозно - да съм медицинска сестра”, разказва тя. Криели цял месец, че е приета.

Баща й работил в Либия в соцгодините. Накрая й дал долари да си купи нов фотоапарат от Кореком. „Така се сдобих с първия си „Канон”. Благодарение на баща ми започнах да работя с хубава техника още в първите ми години”, спомня си тя.

Образите, запечатани от Соня, бяха прожектирани на кулата по откриването на Европейска столица на културата

Сега учи студентите си на аналоговата фотография, когато снимките излизаха след дълга химическа магия. Първите няколко часа я гледат учудено: За какво ми е пък това? „След първите занимания в лабораторията виждат, че това е магия. До последно не знаеш какво ще стане. И в лабораторията започват: „Леле, много яко се получи!”. При пикселите веднага виждаш обекта на екрана, но това лъже. Когато го погледнеш след това на монитора, се оказва, че невинаги се получава”, разказва тя.

Още пази филмите си марка „Орво”, които се правеха в бившата ГДР.  Сега ги дава на студентите си да вадят от тях снимки.

В новата й изложба „Абстрактна реалност" има фотографии с големина 1,2 метра на метър. Използва свои стари образи, които натрупва един върху друг. „Фотографията винаги е реален образ. Създавам една среда, като върху нея наслагвам друга и създавам абстрактна реалност”, разказва тя.

Много от творбите в изложбата са детайли от местата, опознала при пътуванията си по света. Събрала банка от образи. Обиколила е с фотоапарата си цяла Европа. Снимала е в Токио, Шанхай и Рио се Жанейро. „Чувствам Италия като моето истинско място. Имам много приятели там и често им гостувам. Другото ми място е Виена, но най-добре се чувствам все пак в България. Фотографът се чувства навсякъде добре. Навсякъде вдигаш апарата и снимаш”, разказва Соня Станкова.

Преди години се връщала с 30-40 филма от едно пътуване. Смята, че снимайки непрекъснато, човек трудно усеща мястото. С годините вече може да преценява кое наистина си струва да се снима. „Не вдигам апарата за всичко. Преди години майка ми говореше - ти изобщо видя ли нещо без апарата?”, разказва тя. Сега хората снимат постоянно и навсякъде. Има един страх, че не си бил и затова не си снимал. „Това кара хората да правят фотографии - да оставят по този начин следа и да не са забравени. Така създават документи за самите себе си”, уверена е тя.

Изложбата „Аpplause” бе част от Есенните изложби

 Ателието на портретите

Първото й фотоателие през 80-те години е на ъгъла на Джумаята. Известно е в цял град. Половината Пловдив се е извъртял да се снима в него. „Оттам хванах влечението си към портрета като начин на изразяване. Трябва да можеш да комуникираш с човека, да създадеш емоция у този, който е пред теб, и да уловиш момента”, казва тя. Иронията е, че съществуващият в онези години Център за фотопропаганда не й разрешавал да публикува снимки. Получила такова чак след 10 ноември.

Вече всички си въобразяват, че могат да снимат

Интересен период в кариерата й е, когато започва да работи за големи списания за архитектура и интериор. Там работата е специфична и иска напълно различен поглед. „Минала съм различни етапи и винаги съм работила като фотограф. Не съм работила нищо друго - може би защото не мога. Имало е моменти, когато съм си казвала, че трябва да започна нещо друго, защото фотографията изобщо не може да се нарече бизнес. Няколко години е добре, после всичко се променя”, обяснява Соня Станкова. Тъжно е, че сега всички си въобразяват, че могат да правят снимки.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?