71

"Смирено" - изящни стихове за цветовете на живота

„Смирено“ е новата поетична книга на Петър Краевски, която излиза в „Жанет 45“ шест години след последната му книга там. В 104 страници авторът защитава намерението си да се отърси от класическия стих и римуваните строфи, които заедно с vers libre намираха място в предишните му сборници предимно под формата на сонети. С бял сонет започва тази книга и завършва концептуално с две бели страници, където „съществуват“ последното стихотворение „Бяло“ и последната чисто бяла илюстрация. Структурата на „Смирено“ очертава една поетична инсталация, в която ясно се долавя намерението за лапидарност, изчистване от излишното, компресиране на смисъла и движение към „сияние на бяло върху бяло“. Това е заявено още в мотото, което е цитат от предишната книга на Петър Краевски „Хумус“:                            

                      Смирение -

                      да компресираш егото

                      до квант.

Петър Краевски полага своите стихове в книги обмислено, съобразявайки се с конкретни идеи. В „Сомнамбул“ (2006 г.) това е навлизането в различните фази на съня, бълнуването и пробуждането. В „Изгорени писма“ (2015 г.) епицентърът на смисъла е запалването, горенето, изгарянето и пепелта. В „Хумус“ (2017 г.) стиховете създават усещане за първичен, макар и привиден хаос, в който отеква разговорът с великите мъртъвци и където черното натрупва критична маса, за да избухне светлината на новото слово. В „Смирено“ (2023 г.) на преден план е изведен стремежът към пределно изчистената форма и смирението пред белия лист, който съдържа в себе си идеята за всички възможни стихотворения.

Аксиния Михайлова е редактор на „Смирено“, Иван Краевски е автор на илюстрациите, които са обработени компютърно от Николай Краевски, а цялостното оформление е на Иво Рафаилов. Книгата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.

Аксиния Михайлова:

За поезията, думите и съдбата на поета

Стихосбирката „Смирено“ на Петър Краевски съдържа 79 стихотворения, бял стих, с добре овладяна ритмика, както и няколко текста в японската жанрова форма танка. Това е интелигентно написана книга, без излишен драматизъм, с умерени и смекчени емоции, в която се обговарят темите за живота и смъртта, болката и свободата, победите и пораженията, артикулира се ясна гледна точка относно базисни ценности на човешкото битие.

Важен и отчетлив корпус в целия ръкопис представляват текстовете, посветени на поезията, думите, съдбата/душата на поета. Прякото назоваване на метафора, поанта, поезия, поет, редактиране налагат впечатление, че това е основната тематична линия. Въздействащ е цикълът с импресионистични стихотворения, посветени на Пловдив. Сполучлива и в симбиоза с тематиката е графиката на няколко от стихотворенията, която ни връща в добрата традиция на калиграмите в модерната европейска и руска поезия от началото на миналия век.

Стихосбирката съдържа и доста кратки стихотворения, звучащи като сентенции, и интересни хрумвания, някои от тях иронични, умело разположени в цялостната композиция на книгата. Допълнителен нюанс в нея привнасят и картините на известния пловдивски художник Иван Краевски.

 

Петър Краевски e автор на девет книги с поезия, сатира и проза. Лауреат е на литературни и медийни конкурси, сред които „Светлоструй“ (най-добра стихосбирка на извънстоличен автор), „Чудомир“ (хумористичен разказ), „SMS поезия“, „Ирелевант“ (разказ), „Сребърна вълна“ (радиопредавания за хумор и етнотематика) и др. Доктор хонорис кауза на вестник „Пловдивски университет”. Бил е автор и водещ на радио- и телевизионни програми. Присъства в няколко антологии за поезия и сатира, както и в италианското издание за световни афоризми Aforistica/mente. В момента е преподавател по английски език и английска и американска литература в Езикова гимназия „Пловдив”. Води авторско предаване с културно-сатиричен профил „Алтер его” в Радио Пловдив.

 

БЯЛ СОНЕТ

Свалена е короната на август.

Зеленото е развенчан триумф.

Отминал е възторгът на пчелите,

танцуващи в ефир от аромати.

 

Опадалата рима на листата

оголва дълго крити плодове -

самотни обиталища на птици,

в които тишината се натрупва.

 

И точно тук контурът на дърветата -

изписва с аскетична пиктография

естествения стих на януари,

 

а снегопадът лепне върху клоните

и кротко моделира съвършенството -

сияние на бяло върху бяло.

 

 

ПОЕТО ПОВИКВАНЕ

Лутам се

между белия и свободния стих -

от дума на дума

и от кръстовище на кръстовище

 

като линейка,

която разнася пациент

между препълнени болници.

 

Често пускам сирените,

газя червените светофари

и се надявам,

че поезията в салона отзад

все още е жива.

 

КЛИСАР

Влизаш в параклиса на стиха

и подреждаш църковната утвар.

 

Вън щурците захващат вечерня.

Бог ги ръси с дъждовно миро.

 

Ти неуверено им припяваш,

докато бършеш праха от иконите.

 

Няма как - навикът си е навик,

а и тази работа кой да я върши?

 

ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ

С рокля, нажежена до червено,

тя млечния ми път пресече.

 

КВАНТОВА ЖЕНА

Така внезапно си отиде,

че сянката й си остана в мен,

 

а образът

все още пали ретините

като след рязко спиране

на светлината.

 

 

КЪМ ТЕБ

Всеки ден,

крачка по крачка,

по ръба на сърцето ти,

което реже като бръснач.

 

Питаш ме:

„Какво става с теб?“

 

„Нищо особено“, казвам

и продължавам да си кървя.

 

ФРОНТ

Връхлитат

батальоните на самотата.

 

Животът ти не е ли отстъпление,

в което губиш лични територии?

 

А залезите

се взривяват все по-близо...

 

 

ЗОНА

И бомбардирано летище съм.

 

Останките от бойната ми авиация

са причудливи поводи за стих.

 

Не вярвам на модерните радари

с координатите им за възмездие.

 

И не гадая бъдещето си по азимут,

а по внезапните съзвездия на птиците.

 

СРЕЩА НА ВИПУСКА

Събираме се, за да проверим

кой как се е справил с времето.

 

От очната ставка се изяснява,

че времето се е разправило с нас.

 

Следват танци,

въпреки масовата репресия

и тостове

за удължаване на присъдата...

 

А от време на време откриваме,

че някои са разстреляни поединично.

 

ФОРМУЛА

                На Тони

Обзет от гравитацията на тъгата,

откривам формулата на скръбта,

 

а тя е равна на

душата ми

по теб

върху квадрата на отнетото ни време,

 

редя отново пасианс от снимки,

гадая бъдещето неосъществимо

и погледът ти ме прострелва в упор,

 

но този път сачмите на покрусата

се разпиляват

в квадратурата на времето...

 

и вече знам -

това е уравнение,

в което ще поставя трети множител -

нарастващото чувство за вина.

 

СМИРЕНО

Вятър в лавъра.

В косите на поета -

листа от габър.

 

РАЗХОДКА В ЦЕНТЪРА

Кръстосвам пловдивските улици -

пореден покорен завоевател,

когото този град ще надживее.

 

Оставям знаци по стени от въздух -

прашинки в паметната атмосфера,

прорязана от древен слънчев лъч.

 

Илюстрациите в книгата са от художника Иван Краевски

 

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?