Следвайте ни

Скандал! „Пловдив 2019“ хлопна врати пред съветничка

Веселина Александрова ще внесе предложение за изменение в учредителния акт на Контролния съвет

viber icon

Обновеният състав на Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019“ си навлече гнева на общинския съветник от политическа партия „Да, България“ и член на Контролния съвет – адвокат Веселина Александрова. Причината беше гласуването тя да не присъства на последното заседание, в което УС реши какво да прави с отворената покана „Наследство“ и сумата от 3 млн. лв., получени от наградата „Мелина Меркури“.

Контролният съвет е свръзката между Общинския съвет и Фондацията. Той следи за коректното изпълнение на заложените задачи или за нередности. 

С това си право Веселина Александрова отива на заседанието на УС, състояло се на 3-ти февруари, но вместо да бъде допусната до него, бива отпратена след гласуване на съвета. 

Пред "Марица" адв. Александрова коментира случката и изказа мнението си за решението на Фондацията 3-те млн. лв. да бъдат разпределени на две части.

„Аз отидох на последното заседание на УС на Фондация „Пловдив 2019“ в правото си на член на Контролния съвет. В момента учредителният акт не дава изрични правомощия на съвета за присъствие на срещите и Управителният съвет се позова именно на това. Според членовете трябва да извършвам проверки само на базата на документите, които ми пращат. Аз считам, че дейността на УС трябва да бъде прозрачна не само за Контролния съвет, но и за всички граждани. На следващата сесия смятам да внеса предложение за изменение в учредителния акт, което да уреди правото на Контролния съвет да посещава заседанията на Фондацията и да следи за нередности. 

Основното ми възмущение е, че когато се сформира новият Управителен съвет, се даде индикация, че той ще работи по-публично, а се оказахме излъгани. В последствие прочетох решението за разделяне на парите от наградата „Мелина Меркури“ на две части от милион и половина. Личното ми мнение е, че сумата, отделена за следващата година, ще запуши някаква финансова дупка, за да може Фондацията да се разплати с партньорите си, с които има сключени договори.“ 

Ето какво написа Веселина Александрова:

Залагахме много на Европейска столица на културата, не само като очаквани непосредствени преживявания, но и като наследство, което ще оставим за поколенията – една гордост на Пловдив. Годината на титлата мина, 90 % от пловдивчани не разбраха какво се е случило, какво е можело да се случи, кой какво „надроби” и остана едно усещане за „прецаканост”, т.е. „някой някак се уреди и взе едни пари”. Всичко бе толкова политизирано, че една титла за център на културата се свързваше неизбежно с кмета на града (председател на Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”), а не със създателите на културно съдържание. Годината на титлата приключи почти едновременно с края на управлението на въпросния кмет, макар че продължи с кмет от същата партия. Появиха се очаквания за промяна към по-добро…

Очакванията: Негативното отношение на пловдивската общественост към Фондация „Пловдив 2019” бе съвсем основателно създадено от потайната работа на предходния й Управителен съвет – решенията „на четири очи” закономерно създават усещане за някаква нередност. „Новата” власт и приключването на годината на европейска столица на културата с всичките й финансови потоци създаде очакване за преминаване към нормалност и разум при решенията на управляващия орган. Решения, които да утвърдят града като културен център - само позитиви за всеки от нас. Бе допълнен съставът на Управителния съвет на Фондацията (сега в състав: г-н Пламен Панов –  председател на УС, г-н Илия Кирчев – зам.-председател на УС, г-жа Тони Симидчиева, чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев, г-н Антон Баев, г-н Недялко Славов, д-р Димитър Семков, проф. д-р Любомир Караджов, г-н Николай Томов), с надеждата за поучаване от грешките на предишния и съответно повече прозрачност и визия за бъдещето на Пловдив като истинска културна столица. Пловдив – един град, който не е миньорски, не е зимен курорт, не е морска столица, не е спа-център на Балканите, а разполага със собствено конкурентно предимство, което само чака да бъде използвано – хилядолетна културна история и потенциал на безброй творци, които именно сантиментът към града задържа още тук.

Реалността: „Не сте познали!”. Когато поисках Контролният съвет да си свърши работата и да извърши проверка на дейността на Управителния съвет за 2019 г., се оказа, че единият от членовете вече не е общински съветник и трябва да се избере нов, за да допълни състава до трима. Бях избрана аз и така съставът е: Ангелина Топчиева – секретар на Община Пловдив, Стефан Послийски – общински съветник от ВМРО и аз – общински съветник от Демократична България. Проведохме среща с председателя на Управителния съвет на фондацията г-н Пламен Панов и Изпълнителния директор г-н Кирил Велчев, на която среща получихме уверението, че ще бъдем канени на заседанията на Управителния съвет. Тук е мястото да обясня, че задача на Контролния съвет е да съобщава на Общинския съвет за констатираните нередности в дейността на членовете на Управителния съвет на Фондацията. Общинският съвет е учредител и принципал на Фондацията – нещо като собственик, по-просто казано. Е, първото заседание мина, без да сме поканени. На второто (вчера) отидох, без да съм поканена – втори пропуск в обещаното канене. Вместо неудобство от неспазеното обещание, бе подложено на гласуване присъствието ми на заседанието. Дори бях приканена да обясня какво правя там. Последва гласуване, което реши, че няма да ме допуснат да присъствам на заседанието. Имала съм право да преглеждам протоколи от работата им, каквито така и не ми изпращат, и това е. Препратките към работата „на тъмно” на предходния Управителен съвет не бяха достатъчно затрогващи – гласуването определи да напусна и да ги оставя на спокойствие. За липсата на няколко милиона от сметките на Фондацията и действията, които ще се предприемат, не се дава открита информация и остава да се носи градската мълва.

При това положение: Единственият вариант за някакво не самоцелно съществуване на Фондацията, а за целите, за които е учредена, е ясен – откритост. Затова ще внеса в Общински съвет предложение за изменение на Учредителния акт, гарантиращо контрол над и публичност на работата на ръководството на Фондацията – Управителният съвет.

Защо е тази настойчивост ли ? Защото, ако беше само да преживеем Пловдив ЕСК 2019, то „пито-платено”, „минало-забравено” и т.н. Но! Първо - имаме награда „Мелина Меркури” в размер 3 млн. лв., които трябва така да бъдат насочени, че да осигурят устойчивост и продължение на концепцията за Пловдив като културна столица в Европа и второ – тази фондация има капацитет като неправителствена организация да привлича средства и да използва вече създадени контакти за развитие именно на конкурентното ни предимство, което никой друг град в България няма.

Пловдив наистина е уникален и е кощунство да не се възползваме от това!

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?