Следвайте ни

Сенките на Мелпомена: Чочо Попйорданов: Цветен като дъгата и мъдър като старец

viber icon

Един диалог, вдъхновен от дневниците на Макс Фриш, се превръща в причината и поводът да се роди единственият жизнен портрет на един от най-необичайните и обичани актьори на съвремието ни Чочо Попйорданов.

Една нощ, при поредно бодърстване и разсеяно четене на натрупаните да леглото ми поне пет книги, които прелиствах като телевизионен сериал, който не ме интересува, се зачетох в дневниците на Макс Фриш. Там попаднах на един от няколкото въпросници, с които авторът провокира читателя да се приобщи към търсенето на отговори на най-важните въпроси, вълнуващи човека. Почувствах се като при психоаналитик, от който търся помощ, за да понеса болката от сполетялата ме невъзвратима загуба и отчуждението от заобикалящата ме действителност. Въпросникът се състоеше от 25 въпроса. Прочетох ги няколко пъти и след това подчертах само шест. Тези шест въпроса ми трябваха.

10. На кого понякога ви се иска да преотстъпите собствената си смърт?
11. Ако в момента не се страхувате от смъртта, коя е причината: че животът ви тъкмо ви е дотегнал или че тъкмо се наслаждавате на мига?
17. Когато не разсъждавате за смъртта изобщо, а за своята собствена смърт, изпитвате ли потресение, тоест за самия вас ли ви е мъчно, или си спомняте хората, за които ви е било мъчно след кончината им?
22. Ако вярвате в царството на мъртвите, успокоява ли ви представата, че всички ще се видим там отново и ще бъдем вечно заедно, или тъкмо затова се страхувате от смъртта?
24. Ако обичате някого, защо не желаете да го надживеете, а предоставяте на него до страда за вас?
25. Защо умиращите никога не плачат?

Така започна моята кореспонденция със сина ми Чочо, разказва режисорът Иван Попйорданов, автор на "Писма до сина ми Чочо". 

Буйният, непредвидимият, прекрасният дивак Чочо, пъстроцветен като дъгата и мъдър като старец, както го определя приятелят му Сашо Морфов, оживява чрез писмата, които баща му пише, за да разкрие едно друго свое лице, непознато и съхранено от делничната злоба, от  недоброжелателите.

Сега, когато той вече не е между нас, с всеки изминал ден изпитвам все по-голямо желание да продължа започнати и недовършени разговори с него, за пропуснати събития, забравени приятели, които и той познаваше, да му съобщя за ставащото днес по улиците на София. Последният имейл, който му изпратих, беше на 4 май и беше текст, свързан с един първи и за съжаление, последен наш общ проект за телевизионно предаване. На 5 май Чочо си отиде. Сега ще продължа да му пиша. Знам, че след всяко писмо ще получавам съобщението: писмото беше изпратено успешно, споделя емоциите си Иван Попйорданов.

Премиерата на книгата за Чочо ще бъде на 16 септември в 21.30 ч. в   галерия U.P.A.R.K.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?