Следвайте ни

Сара Тавареш: Участието ми на Античния беше сюрреалистично

viber icon

Сара Тавареш е интересен феномен в музиката и в това се убеди публиката на Античния театър. Стилът й е уникална смесица между латино и африкански ритми. Умело съчетава португалската култура с корените на предците си от Кабо Верде. На концерта й пловдивчани усетиха как всеки изпят тон идва от душата й. 

Репортер на „Марица“ направи ексклузивно интервю с изпълнителката на нейния език - португалски.   

- Сара, възприемчива ли е пловдивската публика към посланията на една различна култура?

- Моето усещане е, че бях посрещната по изключителен начин и това е удивително. Българите възприемате моята музика изненадващо добре, въпреки че на практика традициите ви не са свързани с моята култура. Моите корени произлизат от латинокултурата и африканското културно наследство. Начинът, по който откликвате на моята музика, обаче показва, че се чувствате свързани с вибрациите и ритъма.

- Мислите ли, че имаме нещо общо с културата на Лисабон?

- Ако трябва да съм съвсем честна, не познавам толкова добре българската култура и ми е трудно да отговоря. Единствено познавам една ваша вокална група - група на българските гласове*. Научих за тях, след като нашумя етномузиката. Втората ми среща с творчество им беше благодарение на диска на Рей Лема. Сега вече имам техни дискове вкъщи. Наистина ми допадат. Самата аз съм склонна да изпадам в съзерцание, разхождам се много и прекарвам доста време сама. В тези моменти си пускам „Българските гласове“ и чувствам много силна връзка с тях. Макар и досега да не съм разбрала какво точно в музиката им ми харесва.

- Много изпълнители избират да пеят на английски, тъй като езикът е универсален. Вие не сте от тях, а музиката Ви ни напомня най-вече за произхода Ви и Кабо Верде...

- Тъй като съм родена извън границите на родината на моите родители, винаги съм се чувствала като африканка в Европа. Това е очевидно, защото цветът на кожата ми е като този на баща ми и майка ми. Косата ми също е като тяхната. Като дете говорех малко от езика им. Въпреки че имах португалска националност, бях част от една микрокултура на държавата, която е приела родителите ми и в която израснах. Африканската култура предполага повече лежерност и забавление. Танцуваш повече,  наслаждаваш се на храната, прекарваш много време навън. Чувстваш, че принадлежиш към общността, хората си помагат един на друг.

В Европа контактите са ограничени най-вече в семейството, само с тези, с които имаш кръвна връзка. В живота на европейците присъстват най-вече фигурите на майката, бащата, сина, дъщерята и някои лели и чичовци.

В Португалия децата от етническите малцинства в крайна сметка водят идентичен живот с този на родителите си. Затова усещах, че освен техните черти нося в себе си следа от техния бит и начин на изразяване.

Затова, когато започнах да създавам своя оригинална музика, исках тя да бъде честна. Така и започнах да се заигравам с културните характеристики.

- Защо е толкова трудно да се каже „обичам те“ на португалски?

- Понякога в португалския разликата е както с британския английски за един американец. Португалците казват, че бразилците говорят по забавен начин. Бразилският португалски звучи по-музикално, отколкото европейският португалски. Но между другото, има и португалски, който се говори в Ангола, в Мозамбик… Португалците са имали много колонии и заради това има много различни акценти. Креолският не е точно португалски, но е много близък. Това е езикът, който се говори в родината на родителите ми -  Кабо Верде. Така че „обичам те“ на креолски всъщност казва „искам те много“, но все пак идва от португалски като конструкция.

- В такъв случай само за португалците ли е трудно да казват „обичам те“?

- Точно така излиза.

- Нарекохте концерта си „училище“. Кой е най-важният урок, който преподавате чрез музиката си?

- Ами не знам. За мен музиката е като дишането. В нея няма никакви лоши намерения, но тя е също така нещо много спонтанно. За мен е онова, което преминава през душата, и намерението, което влагам, е да създам най-вече нещо искрено. Аз съм една душа, която търси път за издигане и иска това да се случи по най-чистия начин.

- Какво Ви кара да се върнете в България отново след две години, прекарани в сянката на пандемията?

- Връщам се заради българите. Изпълнителите отиват там, където ги поканят, и там, където им създадат условия да бъдат посрещнати. От първия път, в който посетих България, аз започнах да получавам покани и ми бяха създадени условия, за да дойда. Българите са много мили и внимателни. Красиви, прекрасни хора, страхотни професионалисти и чудесна публика.

- Последният Ви концерт преди локдауна беше в България. Има ли някаква символика, че сега започвате своето турне от тук?

- Всъщност преди 10 дена имах концерт близо до Лисабон, в Сантарей. Но мисля, че да, тъй като в последните години преди ковид бях започнала да следвам този начин на живот - просто да оставям нещата да се случват, без да влагам много усилия в маркетинг около професията си. Предпочетох тя да бъде по-скоро като културно занимание, отколкото бизнес, и да се случва, когато има нужда да се случи.

Тъй като от 15-годишна правя музика, мисля, че трябва да изживявам турнетата, да живея в света на музиката, но също така да имам нормален живот, както всички останали. За мен е важно да осигуря място в живота си за пътуване, записване, свирене, но също и място за разходки на моето куче, за ходене на плаж или по срещи. Така че съм била в такава пауза и преди ковид да се появи. Заради пандемията не съм правила много планове и не съм уточнявала конкретни дати. Когато ситуацията се промени, бях в края на турнето си, посветено на последния ми албум - „Fitxadu”. Пандемията просто дойде и всичко изведнъж затвори.

От края на миналата година сме започнали да правим опити за уговаряне на участия, но всичко беше отменено. В началото на 2021 г. отново срещнахме откази заради обстоятелствата. Така че имах един концерт преди 10 дни и сега успяхме да проведем и този в България. Предстоят ми участия в Португалия и Люксембург, които засега ще се състоят. Разбира се, зависи от обстановката, затварянето, законите, които управляват пандемията, както и изискванията за ваксини, за визи, за пътувания…

- Може би е добър знак, че продължавате от там, където за последно сте пели преди пандемията...

- Само искам да спомена, че този концерт в Пловдив беше извън времевите граници, т.е. беше много специален. Успях да преживея момента на участието си на това толкова красиво място по необикновен начин. На сцената на Амфитеатъра, който беше почти изцяло запълнен от публиката, се почувствах все едно няма никаква пандемия, тъй като нямаше ограничения и маски.

Досега при новите обстоятелства живите ни участия винаги са били в затворени пространства, като хората се разполагат през седалка. Всички са с маска и не стават от местата си. Така че участието ми в Пловдив за мен беше сюрреалистично, момент на необикновена радост. Беше такова удоволствие да бъда заедно с публиката. Без значение дали е бил първи, втори или трети подред, концертът беше  уникален.

- Какво намирате за най-интересно под тепетата?

- Не съм имала време да разгледам. Мисля, че руините тук са магнетични. Свихме по една от уличките и се озовахме пред забележителни останки от римско време. А пък Амфитеатърът просто ти спира дъха. Мисля, че хората също са много красиви, много елегантни и деликатни - както мъжете, така и жените, и децата. Намирам пловдивчани за изключително галантни. Наистина всичко много ми харесва. Усетих една лекота.

--------------------------------------------------------------------------------------

* Има предвид гласовете на ансамбъл „Пирин“, с които работи Рей Лема

Снимки: Савина Коилова

Живка Гецова

Живка Гецова

Сътрудник

Живка Гецова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно прави магистратура по международна сигурност в Sciences Po, Париж, с насоченост към въпроси от сферата на глобалното здраве. Работила е за две европейски агенции и има опит в различни медии в страната и чужбина.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

хохи

хохи

12.06.2021 | 18:57

Не е виждала толкова много бели хора на едно място.; ) Това се казва сюреалистично.

Отговори
3 5

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?