1553

Русалките донесоха на Димовски нова национална награда

"Портал Култура" отличи талантливото перо на "Марица"

Талантливото перо на вестник "Марица" Красимир Димовски получи ново голямо признание. Превърналата се в хит негова книга "Ловецът на русалки" заслужи наградата за проза на "Портал Култура" заради "силата на художественото внушение, с което тези три новели за любовта и яростта биват потопени в "голямото време" на разказа". 

Сборникът, който видя бял свят миналата пролет, вече има два тиража заради огромния интерес на читателите.  "Това са три новели за яростта и любовта. Любов към властта - ключът, отварящ вратата между ада и човеците, както и любов към сътворението - ключ, отключващ вратата между мъжа и жената.

Трите истории са наситени с драматизъм, мистичност и вълшебна еротика. Любовният стремеж на една жена да владее мъжа си, смъртоносната амбиция на един мъж да владее света и устремът към свободата носят хоризонт на "малкото човечество", предопределено да живее между Могилчица и Могила", е една от бляскавите оценки за шедьовъра на Димовски. Той коментира и новата награда, която получи точно в Деня на будителите.

"Една от най-смислените, особено ценни награди за мен. Благодарим на журито, на читателите и на Деян Енев за вулканичното слово, което произнесе при връчването", заяви Димовски. 

"Портал Култура" връчи за десети път своите годишни награди за литература и хуманитаристика в книжен център "Гринуич" в София.

Голямата специална награда на "Портал Култура" получи писателят Георги Мишев за "приноса му към българското слово и неговия "миграционен цикъл", превърнал се в класика на българската белетристика и на българското кино".

Първа награда за проза бе връчена на Михаил Вешим за автобиографичната му книга "Химия на шегата" ("Сиела", 2022) заради "неподражаемото му майсторство да разкаже миналото през шегите на времето". 

Сред отличените беше и пловдивският депутат и издател Манол Пейков. Той взе специалната награда на Фондация "Комунитас" за принос към гражданското общество заради "неговата издателска дейност, както и заради изключителния му личен пример в доброволчеството и дарителството, вдъхновяващ българското общество".

 

Деян Енев:

Вулканът на мълчанието

Първата си книга „Ние, кавалеристите” Красимир Димовски издаде през далечната 1987 г. Втората - „Райската градина”, през 1991 г. И след това попадна в ненаситните челюсти на журналистиката и млъкна като писател за трийсет години. Тази чудовищна пауза можеше да го превърне в кисел дядка, който хули бездуховното време, а вечер попипва с треперещи пръсти двете си тънички книжки и търси сред страниците им утехата на своите първи предчувствия за успех, превърнала се отдавна в студена сгур. Да припомня, че са малцина писателите, които след принудителна или доброволна пауза пак са успели да запалят реактивните двигатели на таланта си. Нека да споменем само двама - Генчо Стоев мълча десет години и създаде „Цената на златото”. Георги Божинов мълча седем години и създаде „Калуня-каля”.

Красимир Димовски мълча трийсет години. Но изведнъж се завърна с гръм и трясък в полето на литературата почти едновременно с две книги - „Момичето, което предсказваше миналото” и особено „Ловецът на русалки”, която се наслаждава вече на няколко награди, на искрен, горещ и траен читателски интерес и на три блестящи рецензии, забележителни с дълбочината на прочита си и с проникновението си в сложната тъкан на Краси-Димовската проза - на Антония Апостолова, на Цанко Лалев и на Антон Баев.

Извън ясно различимия отпечатък на макондовската глина и на андрейплатоновата словесна алхимия, оплодили новелите на Димовски, бих добавил заглавията на още двама световни писатели с влог, както ми се струва, в „Ловецът на русалки” - „Човекът от Лабрадор” на Бернар Клавел и „Уреченият ден” на Мануел Мехия Валиехо.

В „Ловецът на русалки” Красимир Димовски затвърждава онова, което всеки писател е длъжен да постигне, ако иска да се открои сред многочисления полк на събратята си - свой уникален творчески свят и свой собствен, рязко разпознаваем език и стил. Ако при „Момичето, което предсказваше миналото” авторът разполагаше детското възприятие в координатната система на възрастните, тук той използва нова техника - обелва човека и битието от историчността (в по-голяма степен това важи за първите две новели), достигайки онези архаични пластове на съществуването, където много по-ярко изпъкват основните жили на човешките основания. Това разглобяване на реализма активизира едновременно центробежната сила на символните натрупвания и центростремителната сила на модерния прочит.

За финал ще кажа, че Красимир Димовски е писател, който не описва, не разказва, а изследва - най-висшата степен на творческо прозрение, която винаги е носела богати плодове на литературата ни.

 

 

Красимир Димовски:

А ако изкуственият интелект

се очовечи преди човека?

Наградата на „Портал Култура“ е особено важна за мен, особено ценна, смислена. Ще се опитам с няколко думи да обясня защо.

Детството, което е родината на човечеството, все още не е негова прародина. Може би ще стане прародина след векове, когато човечеството дотолкова се развие технологично, че вече няма да е човечество. Вероятно тогава властващият изкуствен интелект ще има смътен спомен за своята прародина. Ще бъде време на печал, която, за съжаление, няма да има кой да изпита.

Това казах в едно интервю за „Портал Култура“ преди две години. Ужасяващото е, че вековете, които съм споменал, всъщност се оказаха години, или дори месеци, или дни. Оказва се, че съвсем не сме далеч от изграждането на изкуствен общ интелект, който има когнитивните функции на хората. Който ще заплита криминални сюжети като Агата Кристи, ще живописва като Гоген, ще разпада формата като Пикасо, ще играе като Марлон Брандо.

Въпросът е какво ще стане, когато той, изкуственият интелект, започне да разказва, да рисува, да играе като себе си? Да създава светове, истории в свой неповторим стил, които ще вълнуват, разплакват, разсмиват, размислят. Мога да го кажа така: Когато този интелект се озове на тъмен прашен таван и го засели със светове и образи, както го заселва едно дете.

Тогава той ще е настигнал, а може би и изпреварил човечеството по пътя към очовечаването. Ще надмине своите създатели в създаването, своите творци - в сътворението.

Изкуственият интелект ще се е очовечил преди човека.

И това ще бъде нашият край, вероятно - справедлив.

Затова е толкова важно не само какво разказваш, рисуваш, а как. Стилът, изграден с думи или с цветове, който носи философия, вълнение и размисъл по свой неповторим начин. Който претворява сътвореното и сътворява. В това е човешката сила.

Изкуственият интелект е все още на етап, когато може да създаде само 3D макет на прашния таван. Но драматичното състезание вече е започнало.

Светът пак кипи от войни и диктатори, които опитах да пресъздам в „Ловецът на русалки“. Там има такова изречение: „Сияница беше чела, че се забременява от любов, но вече беше сигурна, че се забременява от омраза“.

Само роденото от любов ще спечели драматичната надпревара, роденото от омраза ще я загуби. В това е човешката сила.

Затова е толкова важна за мен оценката на човешката сила в една книга.

Благодарим на журито за оценката, на читателите, сегашни и - надявам се - бъдещи!

Анкета

Кои са най-важните проекти за Пловдив?