Румеу и Жолиета излизат на велинградска сцена

Атрактивна и много различна комедия на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ ще имат възможност да гледат тази вечер във Велинград. „Румеу и Жолиета от Дуньову“ ще бъде поставена на сцената на Народно читалище „Отец Паисий“. Постановката започва от 18,00 часа.

Спектакълът на РДТ „Николай Хайтов“ – Смолян „Румеу и Жолиета от Дунюву” е комедия, написана от смолянския зевзек Крум Левов и адаптирана от режисьора Петър Тодоров. Тя пародира трагедията на Шекспир по уникален начин – играе се изцяло на родопски диалект. Спектакълът е забележителен и с това, че успява да събере в себе си най-добрите актьори на Смолянския театър – Емилия Ованесян, Румен Бечев, Десислава Минчева и др., заедно с легенди на родопския хумор като Веска Бабаджанкова, автентичните музиканти, гайдарят Румен Шехов и певицата, Кристина Енгерова, Стефка Барбудова – танцьорка от Фолклорен ансамбъл „Родопа“, народния артист на руската Федерация Григорий Болшаков и др. В продължение на един час и четиридесет минути родопската реч и хуморът на родопчани ще перефразират Шекспировото слово и това ще ви донесе фойерверки от смях и неизживявана наслада! Ако интелигентността може да бъде придобита, то чувството за хумор винаги е вродено. Това е спектакъл, свидетелство за природната интелигентност и необузданото чувство за хумор на родопчани.

И за да събудим още повече любопитството на публиката, представяме атрактивна част от комедията чрез реплики на главните герои:

Монолог на Ромео от Дуньово

В очисе ми си вляла като сýшка,
сърцесо ми са свило на тукмáк. 
Спóменам ли твойта бяла гушка 
отсúцат са ногúсе от мерак.

С мулено в баирян, ако ида,
брадвана удрúвам хавая.
Нáдвечер дали ша да та видя,
дали ша мога пак да зáспя я.

На скáлана на плявняна са дрáпнах,
надзирам са нах вашиян килер.
Две- три зáлоги от вéчерана хапнах
и чакам цала нощ от теб хабер.

В нидяля ненаýздав та скитáсах,
в коритоно са копеше... примрях.
От скалана са сяйнах и са прáснах;
чáбуджак ма втресе... заболях.

Зьо ли ма щиш любе Жулието!
(Тъй та корстих - дá си Рада ти)
За смях съм станал вейке на людéте
и нящо в корéмъс ма “върти”.

И Дýньово ми мяса на Верóна.
Сукáкън ми са гльода като рай.
И драга ми е шúпкана, дерьона,
пък бáлносо... дали ша има край!

Зьо ли ма щиш Радо - Жулието?
Дъли да та грабна вечерос!
Със теб през две села и в трето, 
или... воже ша си турям на вратос!

Монолог на Жулиета от Дýньово
Ага та вúдям все ми прималúва.
От баúрян ти са врáщаш с твар дървá.
И криям са зад ýйкована слива,
и руках та , пък ти са ни узвá.

Със солзи торчам в кьóшкян да са мýшна,
поплáквам си на две, на три.
Страх ма е бубáйко да не слуша,
чи може кéлян пак да му възврú.

С бубáйка ти наплéтаха са здраво,
попóржиха жихан мильлéть.
На вáшен жинс и коте си не дава!
Какóв е соя пусти мой късметь!

И солзисе във грúшкаса ми капят.
С рáпта ма залисват, със изметь.
От сяя пусти тятькови хасáпя
животяс ми е бално и изеть!

Налята ма да идам във баúрян
и там да пийна от шишúца сач!
Умýтас ми за тебе ма възпúра,
скондáпцвам и удривам го на плач.

- Къде си, мой Ромео, мой Иване!
Стъптáла съм в ногúсе грях и срам.
Кривачка дýша в мене да остане
и нея тебе я ще да я дам!

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?