71
Следвайте ни

Румен Денев - поетът от нощния остров

viber icon

Големият поет Румен Денев спечели първата награда в шестото издание на Националния литературен конкурс „Морето“. Над 150 бяха участниците в литературната надпревара тази година, които бяха оценявани от жури в състав: Митко Новков - председател, и членове Христо Карастоянов и Вера Петрова. Румен Денев спечели първата награда със своето стихотворение „Нощен остров“. В същия раздел бяха присъдени две втори награди - на д-р Димитър Гачев и Ина Иванова, и двамата от Пловдив. Трета награда спечели поетесата Недялка Георгиева от Асеновград.

 

Ранната поезия на Румен Денев поставя въпроса за неумолимия ход на живота и прави успешен опит за лирико-философско осмисляне на човешките надежди за щастието и страха от смъртта. С образите на смъртта като любовница и на дъжда като обновяваща стихия са демаскирани изконните житейски страхове. Препращайки към художествената действителност на античния, средновековния и съвременния свят, поетът историософски надгражда темата за смисъла на човешкия живот с мотивите за обречеността  и моралния дълг на човека към света (със стихотворения като „Едип цар“, „Гравюра от XII век“, „Патриарх Евтимий“, „Утре рано аз имам дуел“, „Пророк Самуил“, „Математическа поема“, „Животът на дъжда“, „Изпадане в съзнание“).

Стихосбирката „Звукописи” е нов етап в художественото израстване на Р. Денев. В нея е реализиран специфичен поетически експеримент, който се основава на асонанса, изразен в периодично повторение на ударени гласни звукове в отделните думи на стихотворенията. Чрез своите „фонетични упражнения“ върху гласните поетът успява да създаде звуковообразни асоциации в хармония със смисловите внушения в една модерна поетика, изграждаща се върху похватите на метафонията. Въпреки факта, че стихотворенията от тази стихосбирка не са приети от автора за поетически завършени творби поради наличието на съзнателно търсените вокални отеквания при изграждането им, в нея с основание може да бъдат откроени стихотворения с висок художествен заряд.

Поетическите ескизи на Румен Денев намират художествено продължение в есеистичната му проза, когато започва да публикува като колумнист във вестниците „Долина“, „Искра“ и „Седмица“. Кратките текстове от вестникарските страници влизат в съдържанието на първия му есеистичен сборник „Град България“, преминават през изданието „Назад към човечеството“ и кристализират в книгата „Белият гарван“. В тях се налага отчетливият хуманистичен тон при интерпретирането на  историческите и литературните явления от националната и световната култура, свързани с въпросите за вечния мир и свободата на човешкия избор. Тематичната област на есеистиката се простира от зората на човечеството до неговото интелектуално и духовно съзряване. Румен Денев успешно съполага  в единен поетически контекст елементите от нонсенса на всекидневието, философията, религията, математиката и историята, като прави опит да внесе смисъл в човешкото съществуване с идеята за „благото да си човек“.

Изследването на Денев „Вокалното стихосложение“ разглежда проблема за звуковата организация в съвременната поетическа реч. Чрез наблюдения върху стихотворения от своята книга „Звукописи” и от „Сънуващият ум” на Детелина Димова авторът развива концепцията, че звукописът може да бъде съзнателно използван като творческа стратегия, с която да се провокира читателското въображение за създаване на нови мисли, настроения и образи.

Автор: Деница Астахова

Морето от Георги Баев

 

НОЩЕН ОСТРОВ

Това е сън, разбира се,

но как да различа действителност от сън?

Намирам се на нощен остров.

Трима сме.

Аз.

Някаква жена, изпратена да ме убие,

но кой я праща – не е известно на сънуващия.

А другата жена е пратена да ме спаси,

защото в мен е влюбена.

Но как изглежда аз не знам.

И от кого е пратена, сънуващият също няма информация.

Сънуващият започва да сънува,

че всички сме изпратени от някого

и този някой е един и същ.

И този някой също е на острова.

И се разхожда в мрака.

 

Събуждам се без нищо да узная

по повод този нощен остров.

Събуден гледам към морето.

Зад мен е самотата,

зад мен е скуката на континента.

 

 

ИЗПАДАНЕ В СЪЗНАНИЕ

Гледам без да виждам,

слушам без да чувам.

Влюбен без любима

чезна от невежество в сърцето.

Чакам някаква камбана да удари,

за да падна във съзнание.

Жените идват като танкове в атака

и аз подобно огнено дърво

без пламъци горя

в средата на небето...

А оттам нататък

дълъг път ме чака сякаш.

Дълъг път,

за който съм готов

с огромното спокойствие

пред полет без завръщане.

Но винаги е късно да се бърза...

 

 

ПРОРОК САМУИЛ

Аз, пророк Самуил, бях наказан със вътрешно зрение,

виждах гледка и в нея човек без лице.

И разбрах безсловесно, че той ще е наше спасение,

наша реч и народно сърце.

 

Аз обходих пустините, край реките оглеждах селата

и посоката следвах по болката в мойто сърце.

Като хляб ме изпече димящият огън на лятото...

Аз съкровище търсех –

аз търсех човек без лице.

 

Изпомъчен си казах, че всичко това е без разум

и че няма народът ми да получи сърце...

С най-последно усилие на хълм със трънаци пролазих,

за да видя младеж, който пее на свойте овце.

 

На псалтира по струните той си играеше с пръсти

и тогава познах не лицето, а двете ръце.

После хляб във вързопи домъкнаха хлапета невръстни

и крещяха: „Къде си, Давид?”.

И намерих за народа сърце...

 

 

ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

Господи на заветите,

Ти си отговор без въпрос.

Мой господар е сърцето ми,

на което господар е Христос.

 

Всички робства и трудности

идват за наш урок.

Нека да бъдем будни,

както е буден Бог.

 

На светла свещена местност

ще вдигнем Божия град.

Не от камък – от песни,

събрани от целия свят.

 

Господи, аз съм в нозете Ти,

аз съм твой сенокос.

Умът ми е слуга на сърцето ми,

на сърцето ми господар е Христос.

 

Подземният огън се сърди,

вулканите бълват дим.

Въздъхвам предсмъртно. Надзъртам

в небесния Иерусалим.

 

Пълното в мене безмълвие

ражда благи слова.

Целият съм изпълнен

с горната синева.

 

Мой господар е сърцето ми,

на сърцето ми господар е Христос.

Господи, скачам в небето ти

като в отговор без въпрос.

 

 

ТАНЦЪТ НА ДЖЕЛЯЛЕДИН РУМИ В ГРАД КОНЯ

ИЛИ БУНТЪТ НА ПОЕТИТЕ

Решимост, силна като смърт,

го води към любов висока.

Той вижда в тъмното посока

и вижда светлина отвъд.

 

Не всяка реч е остър меч.

Не всеки поглед става възглед.

Сърцето на Руми е въглен

и там се ражда всяка реч.

 

Човешкият живот е танц,

сърдечният ни пулс е такта.

И мълнии в небето святкат,

и мълниите са живот.

 

А медникарите коват...

Руми нов ритъм чува в Коня.

Танцува той под небосклона,

танцува на живот и смърт.

 

Върти се в кръг като дете,

върти се в кръг като планета.

Това е бунтът на поета,

като вихрушка да мете.

 

Така се раждат ветрове,

така се раждат и тайфуни.

Руми танцува и зове

Аллах с очи да го целуне...

 

 

ЛАЙБНИЦ

Гори духът на светлината

в една узряваща вселена,

а ние нямаме понятие

за нейната вълшебна бременност.

А ние нямаме понятие

за нейния тържествен изход,

за нейния тържествен извод.

 

О, светлина на необята,

ти – майка и баща на себе си,

ти – рожба и сестра, и брат,

ти сам сама си си семейство.

Ти, светлина на необята,

си силно, весело горене

в една узряваща вселена.

 

Къде е бисерната мида,

в чиято слънчева утроба

си разцъфтяла като лилия,

като платно на весел кораб?

О, светлина на необята,

о, силно, весело горене,

ти чисто семе за вселени,

вселени, раждащи вселени...

 

 

РАМКА

Защото писаното слово

е най-любимата измама,

затуй като къртица ровя

в това, което днес го няма.

 

А бяхме: масата и печката,

леглото, тя и трите стола.

Там беше непрогледна вечност

и смърт като брада набола.

 

Аз оживях, край мен е ясно,

дъждът водите си пак ръси.

Какво са печките и масите

или пък копчетата скъсани?

 

Отново писаното слово

е най-любимата измама

и аз като къртица ровя

в това, което днес го няма...

 

 

* * *

Утре рано аз имам дуел,

ще изпискат две сребърни шпаги.

Неизгодно е

да съм смел,

изгодно е

да избягам...

 

Аз ще бъда убит войник,

вече хапвам последната хапка,

а животът е

жалък вик,

панталони и шапка.

 

Ето, бавно отиват на бал

всички мои предишни любовници,

с тях на много игри съм играл,

но сега

съм влюбен в часовника.

 

Как се случи така и как

станах трън и герой в обществото,

стар убиец е

моят враг

и навярно обича живота.

 

Който знае смъртта, е мъж,

но и който живота жали.

Как отдавна е нямало дъжд...

Тая нощ ще вали ли?

Едва ли...

 

 

ГРАВЮРА ОТ XII ВЕК

Палачът и затворникът се качваха

по стълбите към черния дръвник.

В навалицата плачеха и храчеха,

и кашляше един войник.

 

Като невеста с младоженец

палачът и затворникът се качваха.

Мълчаха градските началници,

а лудото момче се плезеше.

 

Върху дръвника беше паднал пресен сняг,

един свещеник с тяло на момиче

посочи с кръст като с черпак

към Бога, който ни обича.

 

И от уста в уста като целувка

предадоха:

Сечи!

Сечи!

Сечи!

И седем хиляди очи

видяха как душата си събу обувките…

 

 

РЕВНОСТ

Някога ще заколя

твоите сто любовника

и ще ги скрия в подмолите

на морето отровно.

 

Ще седна гърбом към пътя,

за да чакам смъртта и дявола

и ще преглъщам навътре

виното като удавник.

 

Ще сипе небесното сито

звезди и пепел отгоре ми,

ще побеляват косите ми,

докато сам си говоря.

 

Като извънземни гости,

ще дойдат при мен пеперудите

и ще ме вземе дядо Господ

в своята райска лудница…

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Мимето

Мимето

02.10.2021 | 15:52

Присъствието на Патриарх Евтимий в конкурс за морето е нетактично и нелепо. Силно се смутих от строфата "свещеник с тяло на момиче"

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?