49

Ремис - рисуващият философ, който направи Пловдив по-специален

Сбогуваме се днес в 11 часа с големия майстор

Аз се занимавам с нещата, които другите не виждат”. Така определяше своето творчество художникът Румен Жеков, който си отиде в четвъртък едва на 62 години. Твърдеше, че държи да бъде спонтанен и непосредствен в картините си. Стилът му объркваше капацитетите, които се опитваха да го вкарат в рамката на познатите течения. Всички обаче бяха единодушни в едно: Румбата е интересен и неповторим, но го постига с някаква удивителна лекота и небрежност. 

Ненадминат майстор в играта с цветовете. Жаден за експерименти, пробва се в много съвременни жанрове - от фотография до пърформанс, инсталация, но най-силни и въздействащи са живописните му платна.

"Въпреки следите от абстрактно изкуство и минимализъм, творбите му следват един негов път и философия, едно преклонение - от картините на Ван Гог до източното изкуство и хайку, от изключително интересното овладяване на колорита и пространството, като един диалог", е една от рецензиите за поредната му изложба. Умението му само с няколко мазки или щрихи да роди знакова картина пък накара експертите да говорят за „просветен лаконизъм“ в рисунките на Ремис, както го наричаха колеги и приятели. Други пък се възхищаваха как творбите му въздействат с повърхността си, напомняща изронена мазилка, вар и кръпки от циментови замазки. 

Обикновено майсторите на четката не са силни в думите и мислите, но Румен беше изключение. Носеше талант на поет и писател. В гилдията на пищешите се отнасяха с голям респект към него. 

И много държаха той да направи илюстрациите към поредната им творба 

Румен е автор на повече от 50 корици и над 300 рисунки за книги, които веднъж дори ги събра в изложба.  

Рядко интелигентен и духовен човек, склонен към философски прозрения, но без да е натрапчив в своето мнение. Така го помнят повечето му приятели, за които Румен винаги е бил топъл човек с тънко чувство за хумор, което разсмива, но без да обижда.   

Беше голям приятел със самобитния талант Кольо Карамфилов, отишъл си през 2014 г. само на 51 години. Двамата бяха сред инициаторите за създаването в зората на демокрацията на авангардната група „Ръб“, която обичаше да провокира. И да философства цяла нощ на маса в "Бъчвите". 

По-късно през 1995 г. Жеков и Карамфилов бяха заедно и в създаването на групата „Диско 95“. Съкрушен от загубата на своя приятел, Румбата му посвети изложбата “За него”. 

В общите начинания Жеков е моторът на идеи, а не просто участник

„В нашите обсъждания Румен винаги е бил интелектуалният стълб на групата“, ще подчертае ролята му неговият приятел и колега Емил Миразчиев.

Наградите повече го притесняваха, отколкото радваха. Още през 1997-а става стипендиант на Кметството на Париж. През 1996 получава награда „Академик Дечко Узунов“ за млад художник. Има още много, но свенливо пропускаше да говори за тях, когато трудно даваше интервюта. 

Успя да направи 35 самостоятелни изложби. Малцина подозираха, че голямото му сбогуване ще бъде ретроспективната изложба "Избрани произведения" през октомври 2020 г. "Може да е малко нескромно, но аз наистина променям Пловдив и с пълното си съзнание мога да заявя, че го правя по-специален и по-уникален като град“, заяви тогава при откриването Жеков. Редките случаи, когато демонстрира самочувствие, напълно оправдано. И любовта си към Пловдив.  

Смъртта му хвърли в печал и студентите от АМТИИ, където той беше дългогодишен преподавател по живопис и завеждащ катедра "Изящни изкуства". Негови възпитаници казват, че Жеков надушвал таланта, който никой не друг дори не подозира.

Водеше битката с рака тихо, криейки страданието си. Угасна, запазвайки тънката си усмивка до последно. 

Сбогуването с големия майстор ще бъде днес от 11.00 часа в църквата на Централен гробищен парк в Пловдив.

"Марица" поднася своите съболезнования на близките и семейството на Румен Жеков!

 

Приятели му пожелаха кадърно небе

„Да ти е леко на небето, Румба, леко и кадърно като теб“.  Това послание отправи художникът Йоханес Артинян към колегата си Румен Жеков, който си отиде от този свят в четвъртък само на 62. С рефрена „Say Hello to Heaven“ (Кажи „здравей“ на Рая) от едноименната песен на сиатълската банда Temple of the Dog пък неговата племенницата Станка Жекова му пожела светъл път.

Близка приятелка на художника се прости с цитат на Екзюпери: "Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде". Сбогом, Ремис...“.

Студентите на преподавателя в АМТИИ, които го обичаха изключително много, също бяха покрусени от смъртта му.  „Изгубихме един изключителен преподавател, човек и личност! Художник с богата душевност и талант. Радваме се, че имахме възможността да те познаваме и да се учим от теб. Дълбок поклон пред светлата ти памет!“, сбогуваха се с тъга възпитаниците му.  

Много от тях си спомниха забавни епизоди от живота му и лафове, които бяха негова запазена марка. "Винаги ще го помня с думите му „Простичко като Веласкес“, написа приятел на Жеков във Фейсбук.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?