71

Режисьорът Стивън Симпсън даде главна роля на „Марица“ в новия си филм

„Ретроспект“ е любовното ми обяснение към Пловдив, казва шотландецът, който живее в Стария град

Под тепетата шотландецът постигна нещо, което не е правено досега - засне изцяло местен филм, с местни актьори и собствена техника. И като многорък Шива влезе в ролята на сценарист, осветител, монтажист. 

Режисьорът Стивън Симпсън е роден в Шотландия. Когато е само на 18 години, става най-младият квалифициран борсов посредник, търговец и упълномощен финансов консултант към всички три регулаторни организации в страната. На 22 години се премества в Лос Анджелис, където работи за филмовото студио Concorde Pictures. По-късно се завръща във Великобритания, за да заснеме първия си игрален филм, който той пише, продуцира, режисира, редактира и финансира посредством компанията си Roaring Fire Films.

Симпсън създава документален филм, разказващ за индианското племе Oglala Lakota в резервата "Пайн Ридж". Над него работи повече от 13 години, като това е най-обширният документален филм, застъпващ историята и съвременния живот в индиански резерват. Стивън навлиза и в американската телевизионна индустрия, създавайки 13-епизодния сериал „The Hub“, засягащ изкуството, културата и развлекателната индустрия при индианците. Той се стреми да промени негативните стереотипи и се превръща в един от най-значимите застъпници за правата на индианците. 

След това прави адаптация на най-продавания индиански роман „Нито вълк- нито куче“. За повече от 15 години много успешни продуценти не успяват да създадат сполучлива филмова продукция на новелата, развивайки репутацията ѝ на най-неуспешно адаптирания индиански роман в Холивуд. Стивън успява там, където другите - не. В главната роля е Дейв Белоглав орел. Режисьорът лично го разпространява по кината и в момента е най-дълго излъчваният филм в Щатите за повече от десетилетиe.

През 2017 г. се установява в Пловдив, където разширява своята дистрибуторска и филмова компания “Roaring Fire Films” и създава убийствения трилър „Ретроспект“, който излезе в кината на 3 май. Стивън има 14 игрални и документални продукции зад гърба си. Има награда за най-добър филм на Филмовия фестивал в Шербур. Участвал е като сценарист в създаването на над 10 продукции.  

 

Стивън Симпсън казва, че продукцията му „Ретроспект“ е любовното му обяснение към Пловдив. И това става кристално ясно за всички, които са посетили киносалоните през последната седмица или пък са грабнали възможността да се насладят на трилъра в рамките на фестивала „София Филм Фест“ в столицата и в града под тепетата. Стивън си купува къща в Пловдив и заснема голяма част от „Ретроспект“ в нея. Влюбеният в Пловдив шотландец постигна нещо, което не е правено досега - засне изцяло местен филм, с изцяло местни актьори, със собствена техника. Освен това Стивън, като един многорък Шива, влезе в ролята и на сценарист, и на осветител, и на монтажист, и т.н. Така за нула време сложи Холивуд в малкия си джоб, демонстрирайки своя безкраен професионализъм. 

Интересен момент от създаването на филма е, че на вестник „Марица“ е отредена една от главните роли, наред с тези на ненадминатите Симеон Алексиев и Юлия Йорданова ​- Керана. „Благодарение на служители на „Марица“, които ни изпратиха PDF файлове с оформлението на вестника, успяхме да създадем заглавия, които ни помогнаха да разкажем ключови части от историята. Нашият главен герой Стоян, изигран от Симеон Алексиев, научава всичките си новини чрез вестника, като тези за смъртта на брат си и за изчезването на пътник. Освен това рутината му да излиза да вземе вестника си по едно и също време всяка сутрин се превръща във важна част от сюжета и развитието на историята“, сподели Симпсън.

Снимка: Георги Ангелов

 

Така „Марица“ получава ключова роля в „Ретроспект“ като единствения останал пловдивски вестник, на който разчитат пловдивчани. Хартиеното издание се появява често в кадър, разлиствано от Симеон Алексиев и от самата Керана, които се опитват да разгадаят извършителя на мистериозни убийства. Ежедневно главният герой във филма следи криминалната хроника, за да си направи своите изводи и чрез своите умения да достигне до истината, колкото и неприятна да е тя.

„Живеех в различен квартал, а там имаше къща, която много харесвах. В нея живееше стар самотен мъж, който беше много ексцентричен. Дворът му винаги беше потънал в боклуци. Усещах го така, сякаш той живее самотно и никой не преминава през живота му. И така като сценарист започнах да си представям каква може да бъде неговата история.  

По време на снимките на филма "Нито вълк - нито куче"

 

Първата идея, която ми хрумна, беше, че той може да работи за тайните служби и да шпионира съседите си, но след като системата се е променила, вече никой от семейството му не иска да има нищо общо с него. И така, за да запълни самотния си живот, той започнал да практикува своята професия като хоби. Този персонаж ми остана в главата за определено време и след това си казах: „Какво следва?“. 

А по това време в личен план ми се случваха доста интересни неща. Мислех как всеки от нас има скрити страни и как мога да комбинирам тези две неща. Тогава се замислих какво може да вижда този възрастен мъж от своята къща. Той е убеден, че този чужденец е виновен за изчезването на един пътешественик, който не може да бъде открит в цялата страна. И това беше основата, с която стартирах, след това започнах да надграждам“, обясни Стивън относно това какво всъщност е вдъхновило историята на последния му филм „Ретроспект“. „За мен това е една модерна история, но има и части, които са като от един класически филм на Хичкок“, добави режисьорът. 



Само в Пловдив не казвам: "А сега накъде?"  

Любовната си връзка с Пловдив Стивън описва с думата „късмет“. Година преди да се пренесе в града под тепетата, режисьорът е бил в 20 различни държави и е посетил повече от 120 места. „След престоя ми на всяко едно място си казвах: „Сега накъде?“. И така съвсем случайно отново попаднах в Пловдив, защото бях идвал няколко пъти преди това, но просто не исках да си тръгна. Това беше най-странното нещо. Мястото е уникално. Никъде другаде не мога да се отпусна така и да релаксирам. Няма нужда да правя планове, защото всяка вечер, когато изляза, срещам приятели. Имаш лесен достъп до големите магазини и всъщност това е прекрасният баланс, който намерих тук. Харесвам града, харесвам Стария град и усещането му, но ако трябва да съм честен, приятелствата, които завързах тук - те ме накараха да остана“, признава Симпсън, който вече е чиста проба пловдивчанин.

Кметът на Пловдив - Костадин Димитров уважи премиерата на "Ретроспект" по време на фестивала София Филм Фест в Пловдив

 

„Преди около 13 години се озовах в София за 10 седмици, последния уикенд посетих Пловдив за първи път и моментално си помислих, че трябваше да съм в Пловдив за тези 10 седмици вместо в София. Просто имаше енергия в него, която обичах, и беше онова моментално усещане. Инстинктът ми се оказа прав“, спомни си Стивън.

В прегръдка с актьора Симеон Алексиев


Щях да съм политик, ако не бях станал режисьор

Сериозната любов към киното и желанието му да стан​е режисьор проблясват когато е още на 16-17 години. Тъй като има нужда от работа, той станал борсов посредник и търговец на 18. „В същото време започнах да правя филми в свободното си време, а след това на 22 получих шанс да работя в единственото филмово студио в света, в което исках да работя, така че се преместих в Холивуд. Година по-късно се върнах в Шотландия с няколко души от Холивуд и финансирах първия си филм от инвестиции, които бях направил по време на борсовото си посредничество“, разказа Стивън. 

Стивън Симпсън се срещна с публиката на фестивала София Филм Фест - Пловдив

 

На въ​прос дал​и се интересува от политика, той отбеляза, че ако не бил станал режисьор, то тогава щял да е политик. „Би било интересно да съм част ​от политиката, тъй като е огромна бъркотия. Има нужда от повече почтени хора, които да предизвикат системата да работи“, убеден е режисьорът.


Рисува, свири на барабани и слуша джаз 

Като творческа личност, Стивън разполага с малко свободно време, в което да се отдаде на своите хобита. Но когато открие малка черна дупка в ежедневния си космос, режисьорът обича просто да общува с приятели. „Но когато имам повече свободно време, очаквам с нетърпение да рисувам и да блъскам на барабаните си. Всъщност не знам как да свиря на тях“, посочи с усмивка Симпсън.

Любимият му филм е „Седемте самураи“ на Акира Куросава. Що се касае до музика, Стивън не крие, че обожава джаза. „Слушам най-много Майлс Дейвис“, посочи той и го определи като любимия си изпълнител.


Да се носиш по реката с гумена лодка

Най-щастливият спомен на Стивън от детството е свързан със свободата. Той ясно си спомня как в един слънчев ден слязъл до красивата река, която се намирала в близост до къщата му в Шотландия, и се носил по нея в гумената си лодка. „Тъй като говорим за Шотландия, докато стигна до реката, слънцето вече беше изчезнало“, посочи Стивън.

Режисьорът бил много срамежливо дете, но пък за сметка на това имал голямо въображение.  „Когато бях млад, развих любов към старите класически филми“, спомни си той. Запитан кое е най-доброто нещо, което е чувал за себе си, Симпсън изброи: „Че съм лоялен, че съм любящ приятел, който може да те изслуша и да ти помогне“. 

Режисьорът мечтае да разполага с достатъчно ресурси, за да може лесно да превърне във филми всички сценарии, които е написал през годините, и да ги разпространява без постоянната борба, която е неизменна част от независимото филмово производство.  



Ей, Холивуд, не се прави така!

Стивън Симпсън беше гост в "Марица Подкаст"

 

Режисьорът е ценител на европейското кино. Скептично настроен е към холивудските продукции, по-точно към тези след 1950 година. „Единствените холивудски филми, които гледам, са от 1940-1950 г., защото харесвам това колко е директна историята. По-скоро зависи от това кой е режисьорът. Всъщност, ако се замислите, през последните 10-15 години хората, които печелят награда за най-добър режисьор или които са номинирани, не са американци. И дори това, което прави Холивуд, не идва изцяло от Америка. Повечето хора си казват: „​Да, Холивуд правят големи, комерсиални неща“. И понякога тези неща са наистина безсмислени. „Какво да направим? Супер Марио. Каква ще бъде историята? Всъщност нека да направим филма, а след това ще мислим за историята.“ "Това не е добре, не се прави така", коментира Стивън.

Той е на мнение, че в европейското кино има повече свобода. „В Европа имаш много повече място, много повече пространство да дишаш. И наистина е разочароващо, че няма толкова филммейкъри, които наистина да предизвикват артформата“, каза още Симпсън.

 
Гласува доверие на огнената Керана за най-трудния персонаж 

Юлия Йорданова - Керана изиграва най-трудния персонаж във филма „Ретроспект“, смята режисьорът. „Тя е балансът. Тя е просто нормален човек. Докато при моя герой беше напълно обратното. Трябваше да прескачам от едната в другата страна. В киното е много трудно да накараш публиката да хареса един обикновен герой. Затова Том Ханкс е много добър в това нещо и той не играе ролите на Ал Пачино. Той показва как един обикновен човек може наистина да бъде интересен“, коментира Стивън.

Най-красивото според него е, че има баланс между тримата основни герои в продукцията - неговия, на Керана и на Симеон Алексиев. Те се различават много един от друг.

За своя персонаж във филма Стивън казва, че той постоянно балансира между мрака и светлината, постоянно се бори с тъмната си страна. На официалното представяне на „Ретроспект“ на "София Филм Фест" в Пловдив режисьорът се пошегува, че след като изгледат филма, неговите приятели ще спрат да общуват с него.


Планира да създаде школа за млади артисти 

Режисьорът има сериозното намерение да сформира школа за млади артисти. Чрез нея Стивън иска да даде възможност на младежи да натрупат опит пред и зад камерата. Така бил създал една общност от млади таланти, която да се развива и да постигне множество успехи. Ако Симпсън осъществи намеренията си, то школата ще се помещава в къщата в Стария град, която той си закупи и в която живее. В нея се намира монтажната му, офисът му, има и достатъчно място за обучение на бъдещи таланти. Къщата е в процес на ремонт, като тя ще се превърне в модерна база на продуцентската и дистрибуторската дейност на неговата филмова компания. Стивън също така се опитва да помогне и в развитието на опита на местните режисьори и таланти. Досега е канил някои местни млади режисьори да се запознаят с процеса на снимане, което е ценен опит за тях. Любознателните могат да се свържат с него чрез Фейсбук страницата - Retrospect-Movie Page, или Инстаграм страницата - retrospect.movie, и да се докоснат до магията на снимането. 

Анкета

Решихте ли за кого да гласувате на 9 юни?