Следвайте ни

Яврово почете Николай Хайтов СНИМКИ

Стогодишнината на един от най-българските писатели отбелязаха младежите с пиеса

Сто години от рождението на един от най-българските писатели - Николай Хайтов, честваха в родното му село Яврово. Младежи от организацията "Възроден" изиграха в читалището "Пробуда" пиесата "Стайков камък". ​Преди това явровци почетоха паметта на автора на "Диви разкази" в среща със синовете му Здравец и Александър Хайтови, както и с писателя Николай Табаков.

 

"Баща ми винаги е бил като камък, който си тежи на мястото. Имаше режим, правеше си всяка сутрин разходка до връх Св. Илия. След това сядаше пред пишещата машина и с брат ми Сашо знаехме, че трябва да бягаме надалеч, да не шумим. Винаги защитаваше слабите. Имаше си мисия и тя беше Родопа планина. По-точно българите мохамедани, живеещи в нея - той винаги се е борил за това, че те са българи. Има хиляди спекулации за него - от разравянето на гробове, до кражбата на писателски трудове, но той никога не се е давал на враговете си, винаги е воювал с интригантите и завистниците. А тук, в родното му село, няма да намерите кой да ви каже и една лоша дума за него", разказа спомени за великия си баща Здравец Хайтов. 

 

Честването на писателя стана навръх празника "Малка Богородица", когато около едноименната църква в селото се събират много хора. Баба от певческата група, която изнесе концерт в читалището, сподели, че след пиесата "Стайков камък" започнали да <210> казват Стайка вместо Милка. И запя: "Стайкее, марии хубава, да не ми се ожениш...". В пиесата се разказва как зъл джин, който живеел в пещерата до селото, откраднал най-хубавата мома, ала тя го надхитрила: накарала го да стане на цвете и го хвърлила в огъня. Така пещерата започнала да се нарича на нейното име.

 

Барелеф на Хайтов, направен от сина му Александър - известен скулптор, има на чешмата до църквата. "Крила имат сами тоя, дето сърцето им иска да лети", пише на плочата над чучура. Писателят знаел за легендата, в която се разказва как бил построен храмът. Присънило се на един турчин, че на мегдана трябва да има църква. Преди, като минавал оттам,  видял как над орех пада светлина, и разпитал селяните какво е това място, а те му казали, че там си правят курбан. Тогава друговерецът им обяснил, че това място е свещено и трябва да вдигнат на него храм. Строили основите й, ала всяка вечер те се рушели. Накрая видели, че под земята има малка катакомба. Не се знае откога е, но се предполага, че датира от XIV век, а вътре имало икона на Света Богородица. На тази икона днес се молят всички селяни и слизат в катакомбата под църквата. Едно място на седем века и твърдата вяра.

 

За съжаление, в родното село на големия български писател все още няма негов музей. И близките на писателя, и почитателите му се надяват един ден домът му да бъде отворен за посетители.

 

 

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?