Простащината е креслива, забелязва се като скъп анцуг в бар

Бардът Гриша Трифонов е роден в Харманли и е превърнал родния град в Мека на поетите с китара. Поет, бард, журналист, той е основоположник на ежегодните сбирки „Поетични струни" там. Дългогодишен водещ телевизионното предаване за поети с китари „От трета страна". Пише текстове и музика за редица известни известни български изпълнители и групи.

Автор е на няколко книги - поезия и проза: „Докато проговори камъкът", „Градовете, където не сме", „Съботни мемоари", „Есени", „По есенните улици на лятото". Издал е музикален албум - „Главната улица". Носител е на големите награди за песен, присъдени от професионалното жури и от публиката на конкурса „Бургас и морето".

- По телевизиите шетат политици и герои от тв риалитата. Къде са умните хора, къде е елитът, защо се скриха? Няма ли какво да кажат?

- Телевизията е медия. Тоест тя съобщава, а не създава. Работи с готов материал и изпълнява желанията на болшинството от зрителите. Затова има пийпълметрии, рейтинги и каквато американска глупост ти дойде на ума. Накъсо: телевизията показва това, което има, и това, което искат хората. А те явно не искат да гледат умни хора. И правилно: за какво са ти по-умните от теб - да те комплексират ли? Гледай си „Биг брадър" и „Листопад", слушай си силиконките и викай: „Ей т'ва е животът, майна!!!"

-  Кое може да е най-интересното свястно приключение за българската нация днес?

- Изведнъж да се докаже истинността на всички теории за българското начало на цивилизацията и тутакси да си кажем, ама цялата нация: „Господи, откъде сме тръгнали, докъде сме се докарали!" Ей на това викам аз национално приключение! Е, ако не може - нека се класираме на следващото световно по футбол и да станем поне трети...

-  Вие, харманлийци се вписахте в световния футбол покрай Христо Стоичков... освен с вицовете, с какво друго го помнят хората там?

- Естествено е да пазят хубави спомени. Даже го направихме почетен гражданин на Харманли. Времето, през което той игра в отбора на Хеброс, беше златно за харманлийския футбол. Хората пълнеха стадиона до пръсване, всеки мач беше събитие. Освен всичко останало, Стоичков пасна като дялан камък в странната атмосфера на града, пълен със зевзеци и странни образи, който, между другото, тази година чества своята 500-годишнина.

-  Бардът е пътешественик. А в 21-и век хората заживяха в интернет, във виртуалното пространство. Има ли място за поетите с китара? Къде е то?

- Има, разбира се. Днес даже мога да кажа точно къде - Пловдив, клуб „Петното на Роршах". Всъщност въпросът ви е въобще за поезията, а не само за изпятата. Но твърдението „Днес не е време за поезия" битува, откакто има поезия. Пък и изкуство като цяло. Аз не съм съгласен, че днес по-малко хора четат поезия. Броят им, както и на тези, които ходят на опера, на балет, на симфонични концерти, винаги е бил един и същ. Само че преди беше кофти да си простак, а сега можеш да се гордееш с това. И понеже простащината е креслива, се забелязва повече. Като скъп анцуг в бар, да речем...

-  Защо към бардовете сякаш има някакво по-неуважително отношение, отколкото към поетите без китара?

- Не съм забелязал. Още повече че аз съм и от двете страни на барикадата, ако въобще има такава. Поезията, все едно изпята или прочетена, все едно дали си автор, или ценител, е особен поглед към света, особен план за спасението му от анцузите, ланците и силикона.

- Но пишещите не се карат за авторски права, както музикантите, ето Лили Иванова и Митко Щерев отново не могат да се разберат. Защо при вас няма такива разправии?

- Сред пишещите има други разправии - кой е по-велик, да речем. Но скандалите, за които говорите, стават обществено достояние, защото става въпрос за много популярни лица и много пари. Не съм сигурен дали ми се иска един ден да има такива скандали и сред писателите, все си мисля, че не ни е мястото там. А ако говорим съвсем сериозно, песента е резултат на колективен труд. А може ли трима-четирима българи да правят нещо заедно и да не се скарат... Най-често за пари.

-  Народът масово плаче по „Листопад". Как авторът на едноименния роман Решад Нури стана класик, след това Орхан Памук извоюва световна слава? Сега сериалите им настъпиха смело в международния ефир. Накъде са се запътили турците?

- Запътили са се натам, където ние си мислим, че сме - към Европа. Затова се мъчат да си създадат имидж на модерна страна, но със сериали ще стигнат само до българските домакини. Защото умните хора знаят, че Анадолът не е Истанбул. Проблемите с кюрдите, с признаването на геноцида срещу арменците няма да се решат скоро. За телевизионното турско робство, което ни сполетя напоследък - просто ми е жал за тия, дето реват на чужди гробища. Все едно турски, венецуелски или мексикански. Че се пънем да правим и български!...

Колкото до Орхан Памук и Нобеловата награда - нали всички знаем, че и там има политика. Не че Памук не е талантлив писател, но ако книгите му не бяха в разрез с някои моменти от официалната турска политика едва ли щеше да получи наградата. Но защо трябва да ходим до Турция - вижте книгите, които се награждават и лансират от хора и организации като „Отворено общество", Едуард Вик, всякакви вносни месии. Непременно трябва да е глобалистично, трябва да се потиска националното, да се охули всичко българско. Вижте филмите - прехваления „Дзифт", да речем - идиот до идиота са героите в него. Малкото светло изключение „Източни пиеси" въобще не оправя нещата...