4020

Проф. Вера Бонева, историк: Апостола се оказва пророк във визията си за бъдещето

Визитка  

Вера Бонева е професор по ​история на България, доктор на науките по ​​история на Българското ​​възраждане и ​музеология, щатен преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. Автор е на 19 книги и на над 200 статии и студии в областта на научните си интереси. С експертизата си е ангажирана в инициативи за опазване на културното наследство на България и Европа и с академични събития, насочени към обогатяване на знанието за националното ни развитие през XIX и XX век.

Най-новата книга „Васил Левски: Да възкръсне България с пълна свобода“ включва научни обзори, посветени на някои малко проучени или пространно интерпретирани теми от биографията и обществената дейност на Апостола. 

- Професор Бонева, в навечерието сме на 186 години от рождението на Васил Левски, най-обичания български герой, икона, пред която се прекланяме и сочим като идел за подражание. Има ли все още „бели петна“ и променени тълкувания на краткия му, но изпълнен с огромна дейност живот? 

- „Бели петна“ има в публичната биография на всяка историческа личност, тъй като историята не може да документира изчерпателно всички действия и мисли на влиятелните обществени фигури. По отношение на Васил Левски този принцип е валиден в още по-голяма степен, тъй като той е работил в конспирация и част от инициативите са били известни само на най-близките му съратници, повечето от които загиват в освободителната борба. Недобре осветени са по-ранните периоди на жизнения му път - стар загорското му ученичество, учителската му дейност в селата Войнягово и Еникьой (1864-1866), емигрантският му период в Румъния от август 1869 до май 1870 г. Кореспонденцията му - основен източник на надеждни сведения за дейността му, също не е запазена в цялост.

- Съвсем скоро излезе вашата книга „Васил Левски: Да възкръсне България с пълна свобода“. В заглавието е част от почти неизвестен цитат на Левски. Откъде е той и какво ни разкрива в своята пълнота?

- Цитатът е извлечен от писмо на Васил Левски до неговия съмишленик и приятел Данаил Попов, изпратено на 5 февруари 1871 г. То е написано в периода на интензивна конспиративна работа по подготовка на бъдещата революция. В него Васил Левски посочва, че предстои да се закупят „до четири-пет хиляди“ пушки, които ще се пренесат тайно и ще се предадат на „ония, които искат да умрат за отечеството си“. Писмото съдържа и други детайли от представата на Апостола за хода и размаха на бъдещото въоръжено въстание. В него е изразена убедеността, че при масовост на бунта резултатът ще бъде постигнат бързо и необратимо: „И Турция ще я сгромолясаме заведнъж и на мястото да възкръсне България с пълна свобода.“ По мое мнение, в този недостатъчно популярен къс от ръкописното наследство на Васил Левски личи ясно конкретността на представата му за бъдещото въстание, съчетана с убедеността му в позитивния за българския народ завършек на делото. В генерален план Апостола се оказва прав във визията си за бъдещето. Само осем години след написването на тези думи България „възкръсва“ на политическата карта на Европа. Свободата ни обаче е частична, тъй като освободените територии получават автономия, а не пълна независимост, а и значителна част от земите ни остават извън пределите на българското княжество. Така или иначе, цитираните думи са пророчески и по тази причина съм ги поставила в заглавието на книгата. 

- Какво не знаем и какво е важно да знаем за БРЦК?

- Българският революционен централен комитет е приемник на Тайния централен български комитет, създаден през 1866 г. в Букурещ от емигрантски дейци, които през 1868 и 1869 г. оказват съществено идеологическо въздействие на Васил Левски и го подпомагат финансово и логистично за първите му обиколки. През есента на 1871 г. Левски пренася центъра на освободителната борба на юг от р. Дунав, като учредяват централен комитет на изграждащата се конспиративна организация в град Ловеч. По-късно единодействието между емигрантите и „вътрешните“ дейци е възстановено и се поема по пътя на оперативна подготовка на революцията. БРЦК е организационно средище на тази дейност, но и символ на волята за политически суверенитет и на амбицията за възстановяване на българската държавност. Благодарение на упорната работа на Левски и на неговите съратници БРЦК се превръща в легенда, подета от комитетските „работници“ и след трагичната загуба на Апостола.

- В нашето съзнание пленителният и малко театрален образ на Левски -„фантом или сянка“, е създаден преди всичко от Иван Вазов. Какво разкриват още документите, които потвърждават и допълват този обаятелен образ?

- Монументалният образ на Васил Левски е конструиран до голяма степен върху поетическите метафори на безсмъртната Вазова поема, която се намира в близки смислови и оценъчни връзки с появилата се в пряка хронологическа успоредица творба на Захарий Стоянов „Васил Левски - Дяконът“. Да не забравяме и повестта „Немили-недраги“, в която също възрожденецът е обрисуван по христоматиен за националната ни култура начин. Очертаният в трите класически литературни произведения Апостол преминава по-късно през хиляди историописни анализи и реконструкции, но в крайна сметка, и до днес синтезираната представа за гениалния революционер не се уповава върху пространните описания на делата му в историческите монографии и статии, а върху простичкото Вазово обяснение на обаянието му: „той внасяше бодрост в народната свяст“.

- 19. век е векът на революциите, но и век на хуманизма. Къде и как най-плътно се сливат идеите и конкретният живот на Левски с идеите за свобода и хуманизъм? 

- Делото и идеите на Апостола са в пълно единение. Това е и една от причините за ненакърнимостта на неговото личностно присъствие - както приживе, така и посмъртно. В чисто човешки план аз съм респектирана от неговата скромност, от семплия начин на живот, който води, от плътната му фиксираност върху революционното дело. В порядъка на случките бих насочила поглед върху отношенията му с лидера на революционната емиграция Любен Каравелов, който в началото на 70-те години придобива неоспорим авторитет чрез огненото си слово, отлято върху страниците на вестник „Свобода“/ "Независимост“.

В хода на изграждането на комитетската мрежа Васил Левски и Любен Каравелов много често пресрещат възгледи и думи. Имат различни позиции по основни въпроси на революционната борба. Вкоренявайки делото в пределите на българските градове и села, Васил Левски създава БРЦК в Българско. В хода на общото събрание на вътрешните и емигрантските дейци обаче, което се провежда в края на април и началото на май 1872 г., когато става дума кой да поеме ръководството на обединената организация, Апостола отстъпва това право на Любен Каравелов и приема да бъде определен като „главно лице“ на новия комитет. Така, на практика, показва, че не счита първенствуващата си позиция в организацията за свой основен политически приоритет, а е загрижен за единството на комитетската мрежа и за готовността <210> да подготви и реализира националната революция. 

- Спорове за рождената година на Левски, темата за гроба му, за предателството винаги будят любопитство. До каква степен изясняването на тези факти са важни за изследване на неговата личност и дейността му от гледна точка на историческата наука?

- Всички факти, които пълноценно биха могли да се осветлят от историческата наука, са важни за нашата професионална общност. В случая с годината на рождението и обстоятелствата около залавянето му от османските власти твърдя, че към момента не разполагаме с достатъчно надеждни и безспорни свидетелства за основните тези, които са лансирани и по които се водят спорове. В заключителната част на книгата съм представила становищата си по тези въпроси, както и по чувствителната за обществото тема за гроба на Васил Левски. Основната ми теза е, че фигурата на дееца е толкова ярка и значима за българското общество, че изместването на основния дебат за него върху отделни единични факти, които не променят нито данните за жизнения му път, нито свидетелствата за неотразимото му влияние всред съмишленици и съзаклятници, е интелектуално упражнение със спорен краен резултат - и върху историографията, и върху културната памет на нацията. Ние като историци продължаваме да издирваме първични източници за Васил Левски и за националната революция. Допускам, че в чуждестранните архиви все още има документи, които към момента не са ни познати. Когато ги открием, преведем и положим в съответния контекст, ще разширим фактическата основа на разказа за Апостола и е възможно да решим и част от споровете, които откроихте във въпроса си. 

- Левски е любим герой в интернет и социалните мрежи, където най-голямо е любопитството към „истории“, които са сензационни, меко казано, недостоверни. Как може развитието на информационните технологии и дигитализацията да бъдат полезни за създаването на един достоверен и точен от историческа гледна точка образ на най-обичания български герой?

- В ​интернет съществуват институционални сайтове, от които може да се черпи надеждна информация за Апостола ​- сайтове на музеи, свързани с Васил Левски, сайтът на Националната библиотека, електронният портал Europeana, сайтове на регионални библиотеки, утвърдени медии и др. Социалните мрежи са форма на обмен на данни и изображения, в които професионални структури, неформални групи и отделни личности са с равно право да лансират тези и да интерпретират събития. Ние не можем нито да отменим правата, предоставени им от администратори и правни норми, нито да цензурираме легенди, митове и предания. Просто трябва да обучаваме потребителите да разграничават истината от пред/пост/псевдоистината, фактичния наратив от субективната интерпретация, историческия разказ от художествената измислица. В това отношение огромна е ролята на професионалните медии като вашето издание, на академичните среди, на учителите, на библиотекарите и на музейните специалисти.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
1 коментар
777

777

16.07.2023 | 13:28

"Специалиста" от УНИБИТ главно пренаписва и преписва истории, като откриеш нови документи в турските, гръцките и италиански архиви тогава пише книги, но трябва и езици да знаеш

Отговори
8 1

Анкета

Решихте ли за кого да гласувате на 9 юни?