Потомък на Христо Г. Данов разгада шифъра на Леонардо в пловдивски мозайки СНИМКИ

Проф. Славик Табаков разкри в Пловдив защо 99 се превежда като "Амин"

Християните използвали кодирани послания в писмата си, за да се спасят от гонения, разказва професорът

По време на големите гонения през 2-3 век християните си пишели писма с кодирани послания, за да не бъдат разпознати от езичниците. Така обикновено в края на писмото пишели - ни в клин, ни в ръкав, гръцките букви „коппа и тета”, което като сбор дава 99 и се превежда като „Амин”. Това разказа при представянето в Пловдив на книгата си „Символи в християнските мозайки (образен справочник)” проф. Славик Табаков. В нея той е събрал изображенията и скритите християнски символи в 430 мозайки от Европа, Африка и Азия. И за пръв път сред тях са представени десетки паметници от Пловдив, София и Стара Загора. Оказва се, че във всички християнски мозайки има скрити символи като Соломонов и Харкулесов възел, потири, листа от бръшлян, осмоъгълници и тракийска пелта за защита. Нещо като шифъра на Леонардо за широката публика.

Професор Табаков е специалист по медицинска физика. Той инсталира първия цифров рентгенов апарат в Пловдив още през 80-те години. И преди 30 години е поканен за преподава в Кралския колеж в Лондон, където ръководи магистърските програми по медицинска физика. „Всичко в семейството ми е свързано с Пловдив! Прадядо ми е първи братовчед на Христо Г. Данов и също е от Клисура. И той се казва Христо Груев Данов. За да не ги бъркат, решават по-големият - издателят, да стане Христо Г. Данов, а прадядо да е само „Груев Данов”, разказва проф. Табаков.

Прадядо му идва да учи в Александровската гимназия в Пловдив и през цялото време живее в къщата на по-големия си братовчед. По майчина линия семейството винаги е било част от Дановия род, но поради съвпадението на имената избират да са само „Груеви”. Повечето са медици. Прадядо му - Христо Груев Данов, следва фармация, а дядо му Теофил Груев е медик и директор на Католическата болница. „Аз станах медицински физик и така пак продължих традицията”, казва проф. Славик Табаков.

15 години професорът обикаля различни страни и снима християнските мозайки. За целта купува хубава техника, защото заснемането им не е лесна работа. „Те са като живи. Повечето са правени от полускъпоценни камъни и мрамор. Те са различни при различна светлина и се променят и от това дали са мокри, или не. Една е мозайката по време на дъжд и друга на слънце”, разказва професорът. Когато ходил в далечните страни, все се молел да улучи ден с хубава светлина.

На повечето места в Италия, Северна Африка и Близкия изток разрешават да се снимат мозайките. Има и места, където това е забранено. В „Сан Марко” във Венеция не дават да бъдат фотографирани. „Авторите, които са ги правили, не са се подписвали, защото са смятали, че  разпространяват Христовия дух. Като ги снима човек, също прави това”, убеден е Славик Табаков.

В Тунис е разглеждал както предхристиянски, така и мюсюлмански мозайки. В Картаген е било горещо и постройките са правени вкопани в земята. И подовете са били на 5 метра под повърхността. Когато западат тези помещения, пясъкът ги затрупва и те остават като нови. Книгата му е първият луксозен сборник с мозайки от цял свят, в който влизат и тези от България и другите балкански страни. Досега в подобни книги бяха включвани само паметници от Западна Европа, Северна Африка и Мала Азия.

 

Забравените тракийски императори

Професор Табаков вижда невероятни паметници от Вандалското кралство в Тунис. „Колко неща в съвременната история са оплюти! Ами ако говорим за тракийските императори - навсякъде пише, че император Маркиан е е бил прост тракийски войник. А на Четвъртия църковен събор произнася речта си на гръцки и латински. А всички, които го слушат и го наричат „Вторият Константин”. Това прост войник ли е", възмущава се проф. Табаков.

Други забравени важни за вярата са император Лъв I Тракиец и генералът на Юстиниан Велики - Велизарий. Проф. Табаков смята, ние сме длъжници на римските императори тракийци, защото те имат световно значение за утвърждаването на християнството. „В Пловдив трябва да имаме поне паметници на император Маркиан и на съпругата му Пулхерия. Те са основни в цялото християнство. Това можеше да стане по време на Европейската столица на културата, но не стана”, казва професорът.