Посланията от стените : Живеем в нов Ньойски договор

Ньой !

Няма да забравим!

Няма да простим!

С този лозунг осъмна Пловдив преди няколко дни и всеки ден се появява нов някъде в града. На фасади и сгради с черни букви някой напомня за несправедливия договор, който е подписан преди  95 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен.

Не е графит, който изразява вдъхновение на самороден талант.

Не е плакат, който дъждът да отмие.

Надписът - на десетки фасади в града, има явно послание.

Едва ли има разрешение за поставянето му, няма име, адрес на автора. Но декорира стени, калкани, витрини - всеки ден се появяват нови и нови надписи. 

Кой ни връща към 27 ноември 1919 г.

Националистическа организация е, категоричен е капитан Янко Янев, председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - най-голямата национална патриотична военна организация у нас.

Той счита, че написаното по сградите кореспондира с индикациите, че се очакват нови съкращения в Българската армия. Все едно сами си налагаме нов Ньойски договор и ограничаваме бойните възможности на нашите воини, казва ветеранът.

С болка и ръка на сърцето споделя тревогата си, че в настоящия етап България сама не може да осъществява националната си сигурност. Кръсти се и благодари на Бога, че живеем в мирно време и няма реална заплаха от съседните ни държави. Чуди се кому са нужни американските танкове и с какво ще ни помогнат тези три батальона пенсионирани машини от Германия, които янките искат да разквартируват в България.

С тези 150 танка само дразним лъва, който е на Балканския полуостров от столетия, владял е територии и ако е искал, е щял да остане, но се е оттеглил, разсъждава за влиянието на Русия в нашата история ген. Янев.

Той благодари на този, който е издигнал мирно националистическия лозунг, защото той е загрижен за състоянието на Българската армия, която вместо да отработва военни ситуации на отбрана, настъпление, бойни стрелби и да трупа опит, се занимава с борба със стихийни бедствия и тероризъм.

Преди 95 г. телени заграждения разкъсаха плътта на нашата държава, Ньойският диктат откъсна от България 11 000 кв. км, унищожи българската икономика, постави родната армия на колене. Тогава изконните български земи Мизия, Тракия, Македония остават в забвение.   

Днес в нарушение на новите изисквания на НАТО и ЕС ние отделяме много по-малко от нормалното от националния доход за нашата сигурност, разтревожен е генерал Янев. Ще дойде време да не можем да си охраняваме небето, казва той.

ГЕНЕРАЛЪТ - ДЯДО В ПЕНСИЯ

Ген. Янко Янев, някога началник-щаб и командир на дивизия, командир на армейски корпус, е отдаден на внуците. Най-святата мисия в живота му вече са заниманията и доброто възпитание на  10-годишната Яница и 1-годишния Любомир. За тях дядото има стратегически план. Внучката е байрактарка и  подхожда да стане лекар като баба си или спортистка, защото се удава. Бебето пък има музикални наклонности и ще свири на акордеон или пиано. Подаръците са дидактически играчки, но в никакъв случай автомати и пушки. Мечтата ми е да станат хора и да имат благородни професии. Няма да ги подтикна да стават военнослужещи, защото днес Българската армия не развива способности във военното изкуство, примерно като с мозък и замах да се превземе Босфора, а се занимава с военно-полицейски функции. Професия военнослужещ у нас е на доизживяване, заключава с тежка въздишка ген. Янев.

ИСТОРИЯТА ПРЕДИ 95 Г.

На 27 ноември преди 95 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан един най-срамните договори в 1300-годишната история. От българската територия са откъснати земи изцяло населени с българи - Западните покрайнини, Беломорска и Вардарска Македония, Южна Добруджа, а две години по-късно Беломорска Тракия е подарена на Гърция. Българското население в откъснатите територии е подложено на геноцид и изтребление. Закрити са всички български училища, българските църкви и манастири са разграбени, българските учители и свещеници - измъчвани, прогонвани и избити. Вълни от бежанци потеглят към свободните предели на отечеството. Онези българи, които остават в поробените територии, не прекланят глава пред поробителя, а започват борба за освобождение и обединение с майка България. Борба, която продължава и до днес.