Следвайте ни

Поети благодарят на Земята - от хора на думите станахме хора на думи

Вместо безопасно да мрънкаме, да засадим едно дръвче

viber icon

Галя РАДЕВА, поет

"Поети благодарят на Земята" - това е проект, който сам по себе си не блести с нищо гениално, но пък твърде нестандартен и инакомислещ за времето, в което живеем. Негов автор е поетесата Галя Радева, по професия инженер по автоматика, който контролира качеството на голям европейски проект, в добавка бакалавър по бизнес администрация, и дама, която прекарва вечерите си в разработки на доклади за конференции и докторат по европейско техническо законодателство. Превежда успешно българска лирика на английски език. Екстремен планинар и пътешественик, чиито пътеписи в комбинация със стихове отдавна са станали нейна запазена марка, рокаджия по душа.

Събота, 24 април, от 10 часа в Пловдив, ЖР "Тракия", ул. "Освобождение", Ротари парк. А какво ще се случи... Ще се съберем автори, приятели, а и съвършено непознати хора от цялата страна. По проект на "Паркове и градини" ще засадим дръвчета - колкото успеем да осигурим. Очакваме дръвчета от Държавната агенция по горите и обещание от зам.-министъра на земеделието Георги Костов. Поканили сме гостенчета от домове за деца да се забавляват с нас. Като любезни домакини ще ги нагостим, мислим изненади, а накрая ще им подарим и книжки. Ще направим лични жестове в съвсем неформална атмосфера. Ще дишаме истински ценности. Ще усетим живия живот. Ще оставим живот след себе си. Ще се усмихваме. И ще напишем едно редче история.

- Г-жа Радева, как се роди концепцията "Поети благодарят на Земята"?

- Ами как... - лесно на думи, докато не опиташ. А казано сериозно - този проект обедини много пресечни точки. Защото много неща забравихме в живота си - кое е ценното, кое е истинското, кое не е фалш, кое носи живот. Забравихме и нещо сакрално - да благодарим. Ние привикнахме да консумираме - било природни ресурси, било човешки, хвърляме отпадъка - евентуално, ако сме възпитани, и подминаваме. Моите търсения съвпаднаха с реплика на четящ човек - една дама, собственик на книжарница и съпруга на поет, по повод издаването на книги. Днес няма проблем да се издаде книга от всеки, има купища книги, които после никой не купува. Обаче вече сме умъртвили живот. Заради себе си... И не този е проблемът реално, а това, че никой дори не се и замисля. И тогава идеята ми - и буквално, и като метафора, се роди. Всеки автор, който издава книга, да бъде "домакин" на залесяване като благодарност. Не символично, не с едно дръвче и плеяда барабани, а реално. Една горичка. Легитимно, професионално, по правилата, със съдействие на местна община и лесовъди. За да остане. За да прекъснем веригата на еднопосочна консумация, да се опитаме да спрем да разхищаваме и рушим.

- Сайтът "Хулите" работи много усърдно по този проект.

- Детайлите за проекта всеки може да прочете в сайта за нова българска литература "ХуЛите", които застанаха плътно зад него. С вас ще споделя неща, които не могат да се прочетат там. Например, това не е липса на респект към книгата или словото и неговия свят, а опит да преодолеем един грозен факт - как от хора на думите станахме хора на думи. Защото не говорим само за озон и природни ресурси, а за промяна на отношения. Защото няма безкрайни ресурси - нито човешки, нито природни. Да не се окаже след време, че няма да има и на какво да пишем, и за кого да го пишем. Затова този проект е и една реалност, и една метафора, и един тест - и към творци, и към читатели, и към власт.

- Разбраха ли ви?

- Интересно се получи. Без грам куртоазия заявявам, че община Пловдив направи прецедент. При липсващо лоби от наша страна, без да сме познати никому и без налично влияние получихме пълна подкрепа - парцел за залесяване, обгрижване от страна на експерти... Постави се нужният опорен камък, за да стане той гръб на всички други след него, което беше и моето дълбоко желание. Защото ние искаме чрез правилата да променяме самите правила.

Държа да кажа едно лично "Благодаря" на г-н Славчо Атанасов и екипа на цялата община. Това не е лозунг или реклама, това е истина. Затова моля думите ми да не бъдат цензурирани поради някакви измислени правила. Нека сме почтени и когато се прави лошо, да се критикува, но когато е добро - трябва да се благодари! Защото след този прецедент всяка друга управа на град в България, ако отговори "Не мога" като реакция на идентична молба на автор на книга, това означава, че казва "Не искам" и че се говорят единствено думи. Защото може. Доказано.

Творците... Парадокс, но факт, че някои се оказаха по-тясно скроени от властимащите. Да не говорим, че признати пловдивски личности дори учтив отговор с отказ на моето учтиво писмо-покана не изпратиха. И повече няма да нищя този момент, защото не желая опорочаване на идеята. Не желая да критикувам. Не това е начинът, чрез насилие и обругаване. И друго. Хората, които сложиха длан в подкрепа на идеята, не го заслужават. Защото този проект е реализиран изключително и само с приятели, с техния безвъзмезден труд - от логото и банерите, които станаха лице на проекта; през дарителската кампания, поставена на изключително прозрачна платформа, и цялата информационна платформа изобщо, поддържана от литературен сайт "Хулите" и личните блогове, дори на случайни личности; през левчетата на хората, които може да са малко, но са дар!

Така че - да, справихме се. Не само се справихме. Доказахме, че всеки може. Всеки! И можем да затворим веригата източник - консумация - живот. Стига да искаме.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Raka

Raka

23.04.2010 | 20:25

Мда, класикът Димовски както винаги е на ниво.

Отговори
0 0
icmd,jre[

icmd,jre[

22.04.2010 | 20:35

Не съм съгласен .По добре, както казва другаря Димовски, да правим групов секс в падащ асансьор.

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай