По стъпките на Дан Браун: Ралица рисува женското лице на Бог

Наричат Ралица Денчева една от най-нежните съвременни авторки. Тя си спечели много почитатели с реалистичния си, изтънчен и одухотворен стил, контрастиращ на потока от модернистични увлечения, залял изобразителното изкуство. Живописните  платна от изложбата „Теофании“ са подредени в пловдивската "Арт клуб и Галерия Савов“. Те увличат още от входа със своите мистични композиции, с красивите ренесансови образи и езотеричната символика в тях.

А и откриването на тази изложба излезе вън от клишето, тя започна с красив символичен ритуал с хляб, свещи, череп и роза. Целта на художничката бе да създаде атмосфера, напомняща духовно тайнство и богослужение. "Това е едно мистично преживяване на феминийната същност на Великия Архитект на Вселената“, обясни авторката. На 8 ноември в салона на галерията Ралица, представена от Божидар Савов, събра приятели и почитатели и изнесе лекция-разговор на тема: „Граалът - сакрален предмет или символ на съвършенство”.  

През 2016 г. една неслучайна среща се оказва съдбовна за художничката Ралица Денчева.  „Срещнах Пиер Жак Гужон, изпълнителен директор на църквата „Света Мария Магдалина“ в Париж, който разгледа моите картини и ме покани да направя изложба в галерия-криптата на Мадлената. Така през 2017 г. се роди проектът „Градината на мистериите“ - експозиция от 40 картини маслена живопис и рисунки, посветена на извечното женско начало и несекващия стремеж на човека към себепознание, самоусъвършенстване и духовно израстване“, разказва Ралица. 

Изложбата преминала при изключителен интерес сред французи и хора от българската общност в Париж. В нея се включил талантливият ни цигулар Мичо Димитров, а актрисата Ани Танчева чела стихове на френски от книгата „Стаена вечност“, посветена посмъртно на Руси Станиславов - поет, художник, скулптор, богослов и съпруг на Ралица. Самата тя преминава през тежки изпитания в личния си живот, но това не я сломява, а напротив „помага  да открие, че може да черпи сили от енергията на тайните, мистични  светове, които рисува и до днес, и които я водят до безкрайните перспективи на Живота“.

„Интересувам се от трансцендентното и трансформацията на душата, от мистичното пътуване и неговият обект - съвършеният човек и дълбоките тайнства, през които преминава пробудената душа“, казва тя.

Днес нейна картина, наречена „Нимфи“, краси Синия салон на Българското посолство в Париж, друго платно е в колекцията на цар Симеон II. Ралица има над 45 самостоятелни изложби у нас, както и в Канада, Унгария, Швейцария и Франция. 15 издадени книги са илюстрирани с картините . 

Още в детството си талантливата авторка разбира, че дори магьосникът от приказките не може да създаде нещо красиво и съвършено, ако не го притежава и не го крие в себе си. „Разбрах, че четката е моята магическа пръчка, а копнежът по прекрасното, възвишеното и тайните на невидимите светове са моят извор и палитра. Този копнеж беше пробуден от големите Леонардо, Микеланджело, Рафаело, Ботичели и оттогава започна моето пътуване вътре в себе си, изпълнено с възвишен копнеж и преклонение пред всичко прекрасно, добро и благородно. Така от затворено в себе си дете, чрез рисуването, аз открих един оазис, едно лично и сакрално място, където влизах в моите красиви светове, населени с цветя и птици, ангели в полет, принцове и принцеси, мистични животни и приказни замъци“, разказва художничката. 

Постепенно в творбите  трайно се „настанява“ Тя, Жената. „Моето изкуство е апотеоз на Живота, Красотата и Любовта - това е моята реалност. Рисуването за мен е като свещенодействие - едно висше вглъбяване и търсене на безкрая в мен. Всичко, което рисувам - портрети, цветя, пейзажи, композиции, е плод на това състояние. А жената в него царува като Богиня и подобно на магическата епоха на Сецесиона, от времето на Густав Климт и Алфонс Муха. Тя е обожествена и става символ на Духа на Любовта, на женското божествено проявление и силата на свещената енергия“, споделя тя.

В Пловдив Ралица Денчева идва с изложбата си „Теофании“, те са част от колекцията „Градината на мистериите“. Образът на библейската Мария Магдалина заема специално място в този концептуален цикъл. 

Според някои популярни теории Мария Магдалена е женското лице на Бога, защото тя е символ на Светия дух, Духа на любовта, мъдростта и красотата. И най-важното - без нея не може да се случи тайнството.

Според научни тълкувания Мария Магдалина, наричана още „Апостол на апостолите“, „Любимата Възлюбена“ и „Жената, която знаеше всичко“, е тази, която е партньорка на Исус в постигането на т.н. Велико творение (Grand Oeuvre). Тя миропомазва Исус и го превръща в Христос, чрез ритуала с нардовото миро. Дори крал Рене I Анжу, наричан още крал на Йерусалим, пише по този повод:

„Който пие бавно - ще види Бог, който пие на един дъх - ще види Бог и Магдалина“.

Игра със символите

"Художникът трябва да бъде като посветен, да съхранява езотерична мъдрост и тайни практики. Но и да владее символизма - езика на божествените истини, чрез който невидимото става видимо", казва Ралица. 

Черепът влиза в картините  като символ на трансформацията, победата на живота над смъртта и над природното и тленното Аз. Слънчогледът е онзи соларен символ на дълголетието, който има и магически свойства. А пък крехката лилия е свещено цвете на всички богини.