Пловдивският Лойд Уебър преражда душата в мюзикъл СНИМКИ

Според Васил Караманлиев най-добрите мюзикъли са руските, а не бродуейските

Мюзикълът в България не е особено развит жанр, макар че заслужава повече внимание. Като изключим Държавна опера Пловдив в града има още едно студио, което създава танцови спектакли - Мюзикхолен театър на Ники Серафимов, съществуващ от 1993 година. Студиото работи в направленията танц, пантомима, балет, пеене, театър, шоу. В него участват както ученици, така и завършени професионалисти. Дебютът на школата бе през 1993-та с танцово - театралния спектакъл "Бохемска рапсодия" по музика на група "Queen”. През 2012-та на сцена излиза мюзикълът "Просто една история", чийто режисьор е пловдивският актьор Васил Караманлиев - основател на театрална школа за деца "Чарли".

На 29 март от 11 часа в Дом на културата "Борис Христов" ще се състои премиерата и на новия проект на студиото - "Прераждане". Сценарият, мултимедията и хореографията са на Ники Серафимов, а за втори път в ролята на режисьор влиза Васил Караманлиев.

"Прераждане" е спектакъл с малко думи. Голяма част представлява ням театър, защото изразните средства са танц, музика, пеене, акробатика. Историята започва с една амазонка, която попада в древен Рим и се влюбва в римски войник. Двамата се връщат в Амазония, където ги убиват, а убийството води до цикъл от множество прераждания. Героите се прехвърлят от епоха в епоха и от география в география, но запазват самоличностите си. Стигат до 30-те години в Америка, където в един бар се случва мафиотска престрелка и влюбените за пореден път се превръщат в невинни жертви на ситуацията. Главният бос на мафията е изигран от самия Васил Караманлиев. Интересно решение е, че главният мъжки персонаж носи името Филип, което идва от старото име на Пловдив - Филипополис.

"Малко претенциозно ми звучи да ме наричат режисьор. Да, аз поставям, но се приемам повече като актьорски коректив. "Прераждане" е свързване на идеи, по случай 25-годишния юбилей на театъра, с една обща нишка. Посланието, което вкарвам в работата си, е че винаги вървим ръка за ръка с този, с който съдбата ни е обвързала. Тя ни среща отново и отново, дори да сме се разделили. Идеята е, че умира едно лошо, за да се роди нещо хубаво. Ако се роди лошо, то ще умре бързо.", обясни постановчикът.

Според него най-добрите мюзикъли са не бродуейските, а тези в Болшой театър. Руската школа е ненадмината в балетно отношение. Вкарват дори цирково изкуство в танцовите си спектакли. Следвани са от италианските и френските им колеги и чак тогава идва ред на американските, които обаче се популяризират най-успешно от всички останали. Колкото до България, нещата стоят по друг начин.

"Българският мюзикъл е семпличък. Основен проблем е, че макар да имаме страхотни хореографии и сценографии, липсва адекватна театрална част. Тези три компонента - песен, танц, театър, правят мюзикъла и трябва да са на равно ниво. Все единият елемент надделява спрямо другите. Друг проблем е театралниченето на артистите в съвременния театър. Грандиозните визуални ефекти са за сметка на достигнатата дълбочина. В театъра главна роля е актьорът, както казваше Христо Церовски. Трябва да му се обръща внимание, режисьорът да повдигне уменията му. Словото не е просто да издърдориш едни думи, а да внушиш нещо с тях."

В главните роли на „Прераждане“ влизат Лиляна Попова и Диан Райчев - част от балета на Държавна опера Пловдив. Това не е първата работна среща между тях, Васил и Ники Серафимов. Диан е танцувал и в "Бохемска рапсодия". Балетистите боравят главно с тела и пластика, а актьорът ги учи да играят и с поглед.

„Много е приятно да се работи с тях, защото те търсят корекцията. Уникални професионалисти са, но разбират, че технически издържаният танц не е достатъчен. Той се нуждае от дух. Ако се налага, повтарят задачата до откат. Не мрънкат, дисциплинирани са, поемат добре поставените им актьорски изисквания. За мен самият репетициите също са предизвикателство, защото трябва да създам от тези движения актьорски етюд."

В сцената в бара от 30-те с песен влиза и дъщерята на Васил – Василена Караманлиева. Тя е една от най-надарените ни млади певици. От четиригодишна посещава театралните ателиета на баща си и на майка си Ваня Паликопова. Музикалния си опит придобива първо в Art voice centre при Руми Иванова, после влиза в НУМТИ "Добрин Петков". Участвала е в различни фестивали, концерти, градски празници, а през изминалата година и в „Гласът на България“. Към настояща дата е включена в „Лекция 2 за всеобщата просвета“ на Камен Донев.

„Василена е силно трудолюбива, не ме слуша, когато ѝ кажа, че се нуждае от почивка. Тя е мощен артист, но в актьорско отношение се разбираме лесно. Отнася се пичовски към всеки един човек и на сцената, и извън нея. Много е нахъсана и пее жестоко, готова е за всичко. Мога да кажа, че е оперирана от сценична треска, не познава що е страх от публиката.“, допълва режисьорът.

Той ръководи актьорска школа „Чарли“ в Младежкия дом от 20 години. Юбилеят доказва, че градът има нужда от място, което не само да разчупва децата на сцената и да изгражда професионално таланта им, но и да обогатява знанията им във всяко естество. В школата ходят ученици от 1-ви до 12-ти клас, както и няколко човека над 18 години. Те се разделят на възрастови групи, като всяка се изправя пред различни задачи. Най-новата перспектива на актьора е да запознае малките с поезията на Петя Дубарова и Виктор Самуилов, като се надява покрай тях да проявят интерес и към други автори. За по-големите са отредени комедийните текстове на Камен Донев и монолози от "Мечка" и "В очакване на Годо".

"Основният смисъл на школата е да изградим правилен критерии за изкуството, в частност театър. Често в училищните театрални представления децата се изкривяват и придобиват грешна представа за една добра постановка. Междувременно обаче се и забавляваме, защото виждаме плодовете на нашия труд. Самите деца започват да оформят по-професионален поглед към киното, към играта на актьорите. Започват да забелязват елементи, изказват мнение и се аргументират".

За трета година Васил Караманлиев води и театрална детска лятна занималня. Тя е в определени дни от седмицата, в които за малчуганите се измислят разнообразни инициативи. Телефоните са забранени, освен за снимане на открито или за осветяване на сцената. Така се учат, че техниката не е само за безсмислена игра и чатове, а служи за конкретни, дори творчески, цели. Дава им се и домашна работа, свързана с изработване на фигури от хартия, четене и прочее.

Външните занимания са любими на групата. Васил ги води на тепетата, в "Цар-Симеоновата" градина, на изложби, където кураторът им разказва за художника и картините. Организирал им е тур в Драматичен театър Пловдив, по време на който са обходили храма на Мелпомена от-до. Запознали са се с магията зад завесите, разгледали са скритите от зрителите кътчета.

"Всеки ден децата виждат как едни хора обслужват други хора, как карат коли, как говорят по телефона, как някой се кара на друг. Но как и къде се създава изкуството е по-интересно и ценно за тях.", споделя преподавателят.

Поредните му идеи са да ги заведе при мозайкист, за да видят как се създават 3D мозайки, в ателието на художник и на репетиции в Държавна опера Пловдив.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?