Следвайте ни

„Пловдивски рецитал” събра живите и мъртвите поети под тепетата

viber icon

                                                                      

Асен Димитров - Феликс състави уникалния поетичен сборник,  за да е жива паметта за духовния град

 

Поетът и публицистът Асен Димитров - Феликс създаде след многогодишен труд нещо удивително за паметта на Пловдив - поетичния сборник „Пловдивски рецитал”.

"Тъй като не можах да построя чешма за поколенията, реших да събера стихове от поетите, живели и творили под тепетата, за да не бъдат забравени, да се знаят от хората, които ще дойдат след нас", казва Феликс.

Целта на този сборник е да съхрани най-добрите образци на класическия стих, писан в Пловдив от съвременни автори, и да улесни предаването им на следващите поколения. Той съдържа 43 стихотворения от 36 автори, някои от които са пребивавали за кратко в многоликия град под тепетата, но под влияние на неговата атмосфера са написали затрогващи стихове.

Най-възрастният автор, представен в сборника, и досега живее в нашия град, други, по-късно родени, отлетяха към отвъдното. Ала стиховете им, намерили място в това антологично издание, издирвани и подбирани от съставителя в продължение на двадесет години, не трябва да потънат в общия информационен поток, който в наши дни става все по-пълноводен. Те са прекрасна изява на българския език, а както казва Феликс, „при също така хубави преводи могат да украсят и други езици и литератури”.

„Пловдивски рецитал” най-напред се появи в електронното списание „Литературен свят” през 2013 година, но в незавършен вариант и с уговорката, че е отворен за нови автори и творби. Сега електронната книга, публикувана в многоезичния сайт за пловдивска литература PlovdivLit, е допълнена и придобила окончателния си вариант, за да не се наруши условието „от съвременни автори”.

"Сборникът показа, че последните шест десетилетия са ползотворни за класическата поезия, писана в нашия космополитен град. Той има заряда да се превърне в една от любимите книги за всички, които обичат красивите върхове на римуваното слово", казва Феликс. Тук предлагаме някои от творбите на автори, включени в „рецитала”, а целия сборник можете да прочетете в PlovdivLit.

 

АЛЕКСАНДЪР  БАНДЕРОВ

(1933 - 2007)

***

Беше сън и в съня бях без глас, без лице.
Бях неистински, бях две разтворени длани.
Две открити за малко сърдечност ръце.
Две кървящи от всяка неискреност рани.
Тропах дълго по много познати врати.
Не отвориха никъде. Мъртви ли бяха?
Ако нямах лице, имах още мечти,
но мълчах. Затова ли не ме разпознаха!?
Моят глас беше друг, имах друго лице,
бях най-истински - две разтревожени длани.
Две познали любов и невярност ръце,
два юмрука, затропали по съвестта ни.
Беше сън, беше моят живот отлетял.
Беше всичко, което денят обеща ми.
Беше детството, първият сняг навалял.
Беше първият сън от смъртта на баща ми.

 1978

 ЦВЕТАНА  СЕСТРИМСКА

(1935 - 2010)

 НАСТРОЕНИЕ

Есен…
Гроздов сок лепне по устните.
Шепнат окапали листи.
Над прозореца клонка се спуска,
а на жиците дъжд е увиснал.
Есен…
Ливада от вятър косена.
Слънце оскъдно на прага изстинал.
Простички думи, останали в мене.
Думи отминали.
Есен…
Расне хорото на птиците.
Гасне небето стъмено.
Тихи облаци плуват в очите ми.
Нещо е станало с мене.
Есен…
Късна ли, ранна ли?
Вглеждам се в себе си - мисля за мама.
Топъл шал съм си захванала.
Иначе нищо, не, нищо ми няма!

 1989

ИВАН  НИКОЛОВ

(1937 - 1991)

 СРЕДНОЩНО ДИШАНЕ

Нищо друго не искам, за нищо не питам - 
слушам твоето дишане благодарен и тих…
И от него идва неравния ритъм
на този изречен в просъница стих.

 Спиш трогателно нежна под товар от съдбовни
безразсъдства, събития и новини
върху топлата пепел на две световни
и на още двеста по-малки войни.

 Но сега всички взривове и катастрофи
ще бъдат отложени за по-дълъг срок.
Генералите слагат домашни пантофи
и техния поглед не е толкова строг.

 И под гъстата мрежа от дълги и къси
радиосигнали
                         аз мълча изумен:
имам чувството, че възпираш с дъха си
всички ракети, прицелени в мен.

 И от полюс до полюс, над вода и суша
вече никой не помни какво е война:
три милиарда човечество слуша
среднощното дишане на една жена.

 1977

ГЕОРГИ  РАЙЧЕВСКИ

(1939 - 2017)

 ПРЕДПРОЛЕТ

 Минзухарено време - зъзне
пламък плах върху сняг посивял.
Изтънява под мене хлъзгав
път, пресечен от ручей бял.

И тъмнее в краката ми силен
ствол, полегнал от бряг до бряг.
Приютено под ланшни билки,
бърза стръкче - пролетен знак.

А на завет, до стръмен пролез,
съска въглен под капки дъжд.
Тук са спирали геолози;
и навярно - жена и мъж.

И огледана в бистри пръски,
над искрящобяла вода,
доверчиво - сред мечи стъпки - 
чезне женска в мъжка следа.

 1970

НИКОЛАЙ  ЗАЯКОВ

(1940 - 2012)

 ВЪЗДИШКА

 Салкъмите полека гаснат,
изстива тъмният дувар.
Сред неподвижни меки храсти
се носи мирис на нектар.

На пръсти любовта си ляга
до друга някоя любов.
Звездите нежно се облягат
на мъничкото ни кълбо.

Навярно покривът на здрача
ще се пропука изведнъж.
Навярно облакът не плаче,
а просто произвежда дъжд.

И някак ирационално
душата се сдобива с плът.
Въздишката ти духа залеза
и тръгва в сетния си път.

 2007 г.

НИКОЛАЙ  ГЮЛЕВ

(1942 - 2017)

 ЛЯТНА ЕСЕН

 И мене ме обгаря до болка знойно лято,
но есента намира пролука към душата.
Тя стихва, уморена от страстите си летни,
опадат гнили листи - нещата мимолетни.
Около мен е тихо и някак си просторно,
и вятърът ми свири с невидима валдхорна
мелодията чиста на мъдрата природа.
Не търся вече смисъл, не чакам и изгода,
и злобата безсилна в нозете ми се кротва,
а Любовта във мене отново спуска котва.
Любов към всяко стръкче, към всяка живинка.
И чувствам - вече мога на глас да изрека,
макар да ви се струва съвсем невероятно:

дървото е зелено, но аз го виждам златно!

1999

 

ДОБРОМИР  ТОНЕВ

(1955 - 2001)

***

Ако решиш да ме извадиш пак от нищото
чрез нежната алхимия на две тела
преплетени,
върни ме, Господи, в тринадесетгодишното
изящно тяло, захвърли ме сред конете.

Живота искам да усещам,
потните му хълбоци,
а пяната по бърните му да роди богиня;
и щом ме видиш по корем
на женствените хълмове,
помагай ми болезненото юношество
да премина.

Не ме оставяй дълго под земята,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разчитам клиновидното писмо
на ятото,
щом лятото затвори и последната си
страница.

А най-последният от щъркелите - 
като на откриване - 
с червената си ножица да среже
мойта нишка…
И аз да тръгна на поредното си сливане.

Ако решиш да ме извадиш пак от нищото.

1984

 

ГАЛИНА  ВЪЛЧЕВА

(1975)

МОЕТО БЛАГОВЕЩЕНИЕ

 Аз не помня дали съм сънувала 

                                                       тази картина…
Сред уюта на своята стая 

                                            с прозорец квадратен
чувствах как приближава 

                                             поредната зима
и от студ е настръхнала, 

                                           все още топла, земята.

 

Като тъмен чадър се надвеси 

                                                   небето ревниво
над изящния връх на отсрещната

                                                           тънка топола - 
чувах вятър в листата <210>

                                         тънко да съска и вие,
виждах как се огъва снагата <210>

                                                    стройна и гола…

 

После яростно сви към съседската

                                                            стара череша
тази сляпа вихрушка, 

                                      прекършвайки нейните клони.
Връхлетя под стрехите 

                                         и праните бебешки дрешки
разпиля и понесе 

                              като пухчета от балкона.

 

 „Ето на, си помислих, 

                                       от моя прозорец квадратен
до хвърчащите дрешки навън 

                                                    нямам време да стигна - 
ще ги пръсне сега по земята 

                                                 свирепият вятър,
ще ги валя в прахта 

                                   и Бог знае къде ще ги вдигне!”

 

Ала той ги пое, полюля и… 

                                                гневът му утихна.
И вместо снежинки, 

                                   пеленки заваляха надолу,
сякаш белите божии ангели 

                                                 там закръжиха - 
под изящния връх на отсрещната

                                                          тънка топола…

 

2005

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?