49

Пловдивчанинът Николай Тончев сътвори книга гигант

Фототипното издание на Славейковата Библия тежи цели 33 килограма

Знаете ли, че Кодекс Гигас, наричан още Дяволската Библия, е най-големият познат средновековен ръкопис в света. Такъв го правят внушителните му размери - 92 см дължина, 50 см ширина, 22 см дебелина и тегло от 74,8 кг.

Размерът има значение и за атласа „Кленке". Тази реликва на близо 350 години е най-голямата книга в света. Той е висок 1,75 м, широк е 1,9 м и в него са подредени 37 стенни карти на Великобритания, Франция и други европейски страни.

Славейковата Библия беше показана на пловдивчани в Епископската базилика на Филипопол

 

В Пловдив също се роди книга гигант и това е първото фототипно издание на Славейковата Библия. Зад шедьовъра стои пловдивчанинът Николай Тончев и неговото издателство „Нитон“. През 2022-ра с книгата бе отбелязана 150-годишнината от появата на оригинала. „Обожавам мистериите и всички онези тайни и загадки, които ни заобикалят. Може да карам кола за 1000 лева, но книгите са моят живот и страст“, казва пред „Марица“ издателят Николай Тончев.

Бутиково копие на Славейковата Библия е един от последните му проекти. Уникалното е, че това е най-голямата издавана до момента книга в България - тя тежи цели 33 кг. Комплектът съдържа фототипно отпечатано издание на Библията от 1871 г. и книга на д-р Петър Граматиков „Славейковата Библия - век и половина“ в луксозна кутия. Книжното тяло на Библията е отпечатано фототипно без изменения, а корицата е украсена с оригиналните орнаменти на изданието от 1871 г., пресъздадени със съвременни технологии на обработка и отпечатване.

Издателят Николай Тончев признава, че книгите са неговата страст 


Цариградската Библия, която реши езиковия спор у нас Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия (пълно оригинално название Библія сирѣчъ Священно-то писаніе на Ветхый и Новый Завѣтъ), е първият цялостен превод на Библията -Новия и Стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г. В основата на изданието стои българският поет Петко Славейков, чийто цариградски период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Светото писание на народния си език - дело, изключително важно и отговорно както от религиозна, така и от езикова гледна точка. Цариградската Библия е своеобразен завършек на Възраждането и има ценен принос за формирането на българската нация.

Новото издание е максимално близо до оригинала

 

Превеждана цели 12 години на български език от оригиналните езици, Славейковата Библия представлява нашата Катедрала на писмеността, твърди издателят патриот.

„Аз съм привърженик да се чете в оригинал на онзи, Славейковия език, или стария български език. Това е чистата красота да четеш молитвата „Отче наш“ в Славейков превод - оставил съм словото да звучи по един невероятен начин“, казва издателят. Според него „Българското възраждане започва с Паисий Хилендарски и  „История славянобългарска“, ала Славейковата Библия реално въвежда източното българско наречие. Така че тази ценна книга е вододел, счита се, че с издаването ѝ приключва Българското възраждане“, обясни пловдивчанинът.

С Петър Граматиков в Голямата епископска базилика, където бе изложена Славейковата библия 

С Петър Граматиков

 

„Тази книга е феномен в новата ни история. Защото чрез нея за първи път имаме цялостен превод на новобългарски език на Библията“, казва Николай Тончев. И така продължава мисълта на народния ни поет Иван Вазов: „Цариградската Библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език”.

36 000 екземпляра от Библията са издадени в Цариград


Как тръгва всичко

През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. Пет години по-късно, през 1862 г., Лонг и Елиас Ригс посещават писателя Петко Славейков в Трявна и той се съгласява да им помогне с превода на Библията. В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело.

След повече от 12 години упорит труд през юни 1871 г. 36 000 екземпляра от превода на пълната Библия на български са издадени в Цариград в книгопечатницата на А. Х. Бояджиян. Книжното тяло е с твърди корици, в 1055 страници и с тегло 1750 грама. Първото копие е получено от печатницата през юни 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора.

С Димитър Райчев ги свързва дългогодишно приятелство и съвместна работа

 

„До 1925 г., когато излиза първата синодална Библия на БПЦ, Славейковата Библия е в употреба в цяла България - от нея четат протестанти, католици, източноправославни“, допълва издателят Тончев.

С историка Иван Тренев пред Славейковата бибилия

 

Като дете събира 300-годишни четива

Дядото на Николай Тончев - Никола, е работил с много именити музиканти

 

Николай Тончев от дете събира стари книги. И ценни Библии.

„Имам книги на над 300 години. Като дете обикалях по къщи и църкви с дядо ми Никола Маринов - подаряваха ми интересни стари книги. Дядо бе акордьор, реставрираше стари пиана. Този живот създаде у мен един чисто емоционален интерес към книгата“, спомня си Николай. През годините дядо му е работил с Добрин Петков, с Руслан Райчев и с хора от плеядата прочути музиканти - цяло поколение, което поставя темелите на пловдивската музикална школа от края на 80-те.

Дядо му настройвал пианото на Шостакович. „Той ми е разказвал много интересни детайли от живота си, примерно как е настроил пианото на Дмитрий Шостакович. Прочутият руски композитор и пианист идва в Пловдив през 1966-1967 г. Дядо ми разказваше как настройвал пианото му, докато руснакът гостувал във Военния клуб. Бил облечен непретенциозно, но пък се държал рафинирано и вежливо - идвал първи на репетицията и ставал на крака при влизането на всеки оркестрант. Дядо ме учеше: "Помни, колкото по-некадърен е един човек, толкова е по-претенциозен в живота!“.

След години Николай стартира първия си бизнес. Това се случва през 1997-а - с рекламна агенция. По рекламата го запалва създателят на ансамбъл „Българе“ Христо Димитров. „Христо имаше рекламна агенция, работеше с големи мащаби. Снимали сме заедно видео, реклами. Той въведе първи кондукторното таксуване в Пловдив. В градския транспорт имаше 140 кондуктори. После му взеха бизнеса и той започна да издава малък вестник. По негов модел и аз станах вестникар, направих малък вестник, отпечатвах го в печатница „Багра“. В онези години - около 2000-та - достигах 100 хил. тираж. Никой не ми вярваше, че правя подобен тираж. Един клиент ми казваше, че лъжа, не може да е вярно. Бях много чувствителен на тази тема - разказа за своя път Николай Тончев. - Последните години се занимавам само с книги. За мен книгата е особен продукт, но тя не е само за четене, а по-скоро има колекционерска стойност.“

 

Стих на Ботев със златни букви в Сорбоната

 

Пловдивчанинът Николай Тончев създаде и реплика на „Златна книга на песните” - оригиналът се пази в архивите на парижката Сорбона, без да е достъпен за масовия посетител. Шедьовърът излезе отново от издателство „Нитон“ и това е колекционерско издание, в което прочутият стих от „Хаджи Димитър“ е изписан със златно мастило.

В „Златна книга на песните” са вписвани със златни букви гениални върхове на световната литература и култура. В нея има извадки от стихове и цитати на Христо Ботев, Георги Раковски, Никола Вапцаров, Пейо Яворов, Александър Пушкин, Пол Елюар, Луи Арагон и други световни автори. Както е известно, в него със златни букви е изписано и прочутото четиристишие на Христо Ботйов от баладата "Хаджи Димитър":

 

Настане вечер - месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, 

- Балканът пее хайдушка песен!

 


И така, репликата на „Златна книга на песните”, която повтаря оригинала в Сорбоната, тръгва от Пловдив. В нея отново със златни букви е изписан прочутият стих! Така Христо Ботйов ще заеме достойното си място на гениален поет в библиотеката на парижкия университет Сорбона, твърдят от пловдивското издателство. Книжното тяло е подвързано от майстора дърворезбар Николай Симеонов, който използва 22-каратово злато за надписите.

„Намерихме спонсори, хората помогнаха и книгата се случи. Искаме да я подарим на Сорбоната и в идеята ни няма нито комерсиалност, нито политика. Но се оказа, че тази работа е много сложна, някой пречи по веригата! Затова преди два месеца ходихме в Президентството, срещнахме се с вицепрезидента Илияна Йотова. Тя пое ангажимент да съдейства за каузата ни, като потърси помощ по линия на ЮНЕСКО. Мисля, че ние, българите, трябва да се обединим около идеята за Отечеството“, споделя Тончев.

 

Американски мисионери подкрепят издаването ѝ

Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Но говоримият език е отишъл много далеч от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите. Ето защо Славейковата или Цариградската библия е своеобразен завършек на Възраждането ни. Този акт като средство за самоопределяне на българския народ е заявка и за църковна и политическа независимост. 

Нещо повече - преводът и първото издание на Библията на народен български език става факт с мощна подкрепа: международна, финансова, академическа. Освен българските автори в книгата са посочени и заглавия от съвременната чуждестранна историография, свързани с епохата на реформиращата се през XIX век Османска империя, протестантското мисионерство и влиянието му за Българското възраждане и впоследствие за създаването на български национални институции.

 

Кой първи превежда Библията Не Кирил и Методий, а Вулфила

В науката се смята, че братята Кирил и Методий първи превеждат Библията. Кирил е автор на превода на Новия завет, а Методий - на Стария. Преводите на Библията на другите модерни езици са доста по-късни - френският е от XIII в., английският - от XIV в., а немският е дело на Лутер още два века по-късно.

Епископ Вулфила създава буквите и превежда Библията по нашите земи

 

„Само че никой не е виждал тази Библия, преведена от Кирил и Методий, т.е. техния превод“, твърди Тончев. Историците твърдят, че заради Кирил и Методий римският папа Адриан II освещава през 867 г. българската азбука и нарежда в римските базилики да се проведат богослужения на славянски език. Само че остава въпросът кой е виждал този превод.

И тук започват версиите на историците.

Българският професор в Берлинския университет проф. д-р Ганчо Ценов проучва как през IV век в българските земи един християнски епископ - Вулфила, съставя азбука и превежда Библията на нов език - готския. Германия го почита така, както ние почитаме Кирил и Методий, като създател на германската писменост. Само че в Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние, българите. Ценов доказва, че древните народи готи и гети по нашите земи са един и същ народ и това сме ние - българите. Старите летописци (най-вече гръцките) също наричат населението на Балканите ту готи, ту гети.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?