71

Пловдивчанин възкреси Левски за Фейсбук поколението СНИМКИ

Будителят на годината Стефан Пеев създаде уникален дигитален шрифт от почерка на Апостола на свободата

 

Пловдивчанинът Стефан Пеев решава през 2014 година да създаде дигитален шрифт, основан на почерка на Васил Левски. Нито един от великите българи дотогава не е обезсмъртяван по този начин.

Преди това руснаци, сърби, британци и германци са превърнали за ежедневна употреба на компютъра почерците на своите любимци - Пушкин, Фройд, Шекспир, Айнщайн и Караджич.

През 2021-ва Стефан Пеев е обявен за будител в конкурса „Будител на годината”. Бил изненадан, когато в началото на октомври му се обадила Ива Дойчинова от Българското национално радио и му казала, че е измежду 10-те номинирани в тазгодишния конкурс, а предложенията били над 130.

Стефан Пеев

Да превърнеш уникалния почерк на Левски в нещо, което да се използва всеки ден е трудна и доста опасна работа. Неслучайно обикновено всеки опит за създаване на филм за Апостола се превръща в провал.

За българите Левски е светец и не е ясно как подобна стъпка може да се разтълкува от хората. Няма нищо конкретно, което да е насочило Стефан Пеев към тази идея. Всичко започва интуитивно през 2014-а.

„Аз настоявах, че трябва да работим в областта на нашата историческа типография. Имах поглед какво се прави на Запад в областта, какво е направено в Русия и дори в съседна Сърбия и къде изоставаме драстично. Реших, че ако стартирам подобен проект, това трябва да е с историческа личност от голям калибър”, обясни филологът Пеев.

Още тогава  имал идеи да дигитализира почерците на Йордан Йовков, Иван Вазов и дори Димитър Димов.

Левски обаче е друга вселена. „Признавам - имах голям страх, докато работих по проекта. Страхът бе, че обществото можеше да го отхвърли - можеше да ме обявят за човек, посегнал на една свята личност. Със свито сърце започнах да работя по този проект”, казва Стефан Пеев.

Екипът представя шрифта пред широка публика

Проектът по шрифта за Левски започнал през 2014 година. През последните две години пловдивчанинът получава подкрепа от националната картова и платежна система, която застават твърдо зад проекта. Среща огромен интерес при представянето на проекта си пред българите. Това го изненадва.

Шрифтът се разпространява чрез сайта на Националната картова и платежна система, където има отделна страница. Там може да кандидатства за получаването на шрифта с безплатен лиценз. Той не може да се използва за неподходящи цели - това е единственото изискване.

Всички смятат, че шрифтът е създаван по тефтерчето на Левски. То обаче не е източникът му. Когато се работи по такъв проект, човек трябва да се опре на онези документи, които представят неповторимостта на почерка. А в тефтерите човек пише небрежно и идеята е, че никой друг няма чете написаното.

Пише се бързо, нарушена е ритмиката на почерка. Източникът за дигиталния шрифт са писма на Апостола, които е изпращал до революционните комитети. Левски има много специфичен почерк.

Темата за промяната в ръкописния почерк у нас от времето на отец Паисий до днес все още не е изследвана. „Ние не знаем по какъв начин сме минали до съвременното ръкописно писмо.

„Огромна е разликата в писането от времето на Софроний Врачански и сега. Тогава все още са си служили с църковнославянско писмо. При бързопис се вплитат нови елементи, но те са по-близо до църковнославянската форма”, припомня Стефан Пеев.

Съвременното писмо е повлияно от развитието му в съседна Гърция и Западна Европа. Това са образците, които следваме. Русия също ползва Западна Европа и Гърция. Английският формат за ръкописен почерк става водещ в света през 17. и 18. век.

А през епохата на Възраждането гръцкото влияние е не по-малко силно от руското влияние. Гръцкият е бил международен език на Балканите. Затова оказва влияние в създаването на ръкописното писане.

С Маргарита Дончева поели ангажимента да направят книга, която да обясни развитието на ръкописния почерк у нас през 18. и 19. век. Тя ще е готова някъде през ноември догодина. Проектът Левски е част от историческата типография.

„Това наистина липсва в днешния съвременен печатен живот на българина. Става дума за възстановяване на исторически съществували почерци от различни исторически епохи, но и от далечното минало и възстановяване на печатни шрифтове, които са съществували вече. Такъв е шрифтът на първия български вестник - „Български орел” от д-р Иван Богоров”,  разказва Пеев.

 

Апостола писал с прилежност и топлина

Графологът Маргарита Дончева пише за почерка на Левски в брой 3 на списание „Полиграфия” за 2021 година. Там тя анализира почерка му заедно с този на Хаджи Димитър, Антим Първи, даскал Ботьо Петков… Тя пише следното:

„Писмата на Левски се отличават с висока степен на чистота - няма неволни накапвания с мастило, нито случайно почерняне на определени букви. Тази хигиена също на почерка разкрива неговата прилежност и топлина. Междуредовите разстояния обикновено са големи и улесняват четенето и надлежността.

Чистотата на писмото е и чистотата на познанието. Една от най-интересните характеристики в почерка му е поставянето на акценти в писмената картина. Цялата страница получава специфичен ритъм от редове с артистични моменти. Писмото не изглежда скучно и монотонно, а като едно цяло.

Долните дължини на буквите понякога са прекалено големи, което разкрива героизъм и жертвоготовност - понякога стигащи до крайности, както и несъобразяване с наложеното статукво и желание за промяна. Голяма разлика в големината между отделните букви показва драматизъм на характера и лидерски качества”.

 

Родолюбци зад компютъра

Потребители на шрифта засега са десетки училища в страната, които носят името на Левски. Интерес има и от културни институти и различни творци. Много хора свалят шрифта от патриотични чувства.

Тези дни бе премиерата на книжката „Българознайко”, която е насочена към аудиторията на нашите деца. В нея е използван шрифтът на Апостола. „Така той намира своето място в нашия живот. Не можем да очакваме изведнъж всички аспекти от този проект да се разгърнат. Проектът е отворен за надграждане с намирането на други документи”, казва Стефан Пеев.

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?