3906

Пирина Воденичарова: За да накараме детето да чете, трябва да го опознаем

Тя е влязла в класацията на Forbes България "30 под 30"

“Не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти говоря” е истинска рецепта за бедствие в отношенията възрастен - дете, твърди създателката на общността "Нито ден без книжки"

 

Класацията на Forbes България "30 под 30" (30 души под 30 години) включва едни от най-талантливите хора в страната. Това са истински вдъхновители, надъхани млади хора, които оставят своята ярка следа във всяка сфера на съвременния живот - бизнес, спорт, социално предприемачество, наука, технологии, здравеопазване, култура и медии. 

Пирина Воденичарова е една от тях - истински слънчев лъч. Тя е създател на най-голямата общност за детск​а литература у нас, с над 45 хил. последователи - Фейсбук страницата „Нито ден без книжки“. Създател е на алтернативния лекционен формат „Срещи за родители“, а през 2022 г. е удостоена с наградата „Рицар на книгата“. И още, и още…

 

 - Здравей, Пирина. Първо искам да те поздравя за всичко, което си постигнала до момента, и най-вече за тази толкова ценна искра, която палиш у читателите от всички възрасти. Много ми е интересно кога се роди любовта ти към литературата и как успя да я съхраниш през годините?

- Може би най-интересното е, че невинаги съм била запален читател. На 29 години съм и през целия ми живот желанието за четене идва и си отива, после пак идва. Може би най-дългият период, в който не съм го губила, е именно от раждането на сина ми насам, защото четенето вече често е споделен процес, който много обичам.

Ако върна лентата назад, бих я спряла именно на най-ранните ми спомени. Родителите ми бяха снабдили детската ни стая с касетофон, за да можем с брат ми да слушаме приказки, и това е имало огромно значение в по-нататъшното четене за удоволствие. 

- Освен детска литература какво друго обичаш да четеш? Коя е последната книга, която прочете?

- Обожавам да си почивам с фентъзи. Като цяло, художествената литература е чудесен начин за мен да разпусна, а когато имам повече ментален капацитет, избирам да чета книги на тема психология или философия.

- А коя е книгата, която най-силно ти е въздействала?

- Ще е странно да избера една от всички, които съм прочела. В различните етапи от живота ми съм посягала към различни книги. Доста напоително изчетох “Митът за нормалното” на Габор Мате това лято и ми активира множество мисловни процеси, затова избирам да споделя нея тук. 

- Какво смяташ за аудио книгите? По-лесно ли ги възприемаме?

- Самата аз трудно възприех аудио книгите, защото имам доста специфични предпочитания към гласовете, които слушам да ми четат. И до днес бих предпочела да чета, но за да “изям” повече книги, слушам и аудио. Възхищавам се на хора като Силвия Петкова, Мила Люцканова, Момчил Степанов - хора, които умеят да прочетат книгите така, че да им придадат характер. Забелязвам, че децата възприемат по-лесно този формат.

- Как ти хрумна да създадеш общността „Нито ден без книжки“?

- Имах нужда от съмишленици - родители, които се вълнуват от качествената детска литература и искат да подбират внимателно книгите, които влизат в домовете им. Не открих такава общност и си я създадох. Оказа се, че още много хора имат същата нужда.

Кога и как да започнем да разпалваме страстта към четенето у нашето дете? И защо това е толкова важно?

- Много хора напоследък се изказаха относно резултатите от PISA 2022. От тях стана ясно, че над 50% от българските 15-годишни деца са функционално и математически неграмотни. Хората заговориха отново за грамотността, но виждам, че често пропускаме да обясним що е то функционална грамотност и по какво тя се различава от базовата грамотност. Функционалната грамотност съчетава в себе си уменията на хората да се справят със света - от елементарни неща като разчитане на листовка за употреба на нов електроуред, през това да можеш да си купиш билет за метро в чужда държава, до още по-сложни и важни процеси като аналитично, пространствено, критично мислене. В основата на функционалната грамотност стои четивната грамотност, т.е. четене с осмисляне (което пак е по-различно от познатото в нашата образователна система четене с разбиране). За да може едно дете да чете и да осмисля прочетеното, е нужно то да чете за удоволствие и да чете много. Накратко - за това се борим. 

- Как да накараме едно дете, което видимо не проявява интерес към книгите, да започне да чете? 

- Като го опознаем. Интересите на детето са ключови, както и посланието, което ние ще му отправим с книгата. Личният пример също е от значение, за да не се получи “не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти говоря”, което е истинска рецепта за бедствие в отношенията възрастен - дете.

Важно е да чуваме децата малко по-често и да им имаме доверие. Вътрешната мотивация не е нещо, което можем да изградим у някого, затова пък има много начини да я подкрепим.

Ако все пак не успеем да събудим искрата у детето, да се откажем ли? И да го насочим ли към друго занимание (напр. някакъв вид спорт)?

- Не. Четенето не бива да се противопоставя на нищо друго. В днешно време децата могат да имат множество хобита - дигитални, музикални, спортни, научни, свързани с изкуство, всякакви. Четенето не бива да бъде включвано в битка "това или онова", защото почти сигурно ще я изгубим. Мисля, че никога не бива да се отказваме, защото четенето е част от живота във всяка възраст, а нечетящите със сигурност губят. 

- Дигиталното „убива“ ли логичното и критичното мислене на децата?

- Не, само по себе си - не. Ще се върна на горното - ако противопоставим дигиталното на каквото и да е, то пак почти сигурно ще спечели битката. В нашето съвремие е неразумно да изолираме децата от технологиите, но има как да очертаем добри граници около използването им.

- Одобряваш ли въвеждането на изцяло електронни учебници в училищата? 

- Синът ми все още не е в училищна възраст и не мога да се изкажа компетентно, нито от опит по този въпрос. Струва ми се важно да се изгради система, която да облекчи децата в носенето на тези тежки раници, които виждам по улиците. В бъдещото училище на сина ми учебниците ще стоят в шкафчетата им в училище през цялото време и за мен това е огромен плюс.

- Има ли нещо, което би променила в образователната система в България?

- Очевидно е не само за мен, че образователната ни система има нужда не от частична, а от цялостна реформа. Майка ми е преподавател по математика в горните класове и през целия ми живот съм била много близо до проблемите отвътре. Ако мога да променя едно нещо тук и сега, то ще бъде отношението към четенето и методите за насърчаването на децата в читателския им път.

- Можеш ли да разкажеш малко повече за проекта „Срещи за родители“?

-  Стартирахме “Срещи за родители” през 2019 г. с Анастасия Грозева - психолог, психотерапевт и към днешна дата - майка на четири деца. Основната ни идея в срещите е да създаваме сигурна среда за споделяне. Всеки родител има необходимостта да сподели трудностите си, да се почувства подкрепен и не сам.

 В “Срещи за родители” се фокусираме върху теми, през които всички преминаваме през годините - от отбиването и раздялата с биберона, през адаптацията в детската градина, поставянето на граници, ролята на бащата в живота на детето, отношенията между партньорите след появата на бебето, та чак до тийнейджърската възраст и нейните специфики. Подобен формат е много необходим и единственото, за което съжалявам, е, че не можем да го поддържаме редовно.

Смяташ ли, че дете на нечетящи родители би могло да се превърне в редовен читател?

- Абсолютно да. Личният пример е много важен, разбира се, но не всичко се изчерпва с него. Могат да се положат усилия, дори не само от страна на родителите. Като общество сме отговорни за това как растат децата. Можем да говорим много за библиотеките, за клубовете за четене в училищата, за преподавателите, които могат да насърчават децата да четат за удоволствие, за детските кътове в заведенията и има ли там книги на разположение, за популярните личности, които влияят на юношеския мироглед... Това може да бъде една съвсем отделна тема на разговор. Още по-хубавото е, че нечетящ родител може да се превърне в четящ, благодарение на децата. 

- Съдиш ли за книгата по корицата?

- Да. Една книга не е просто смислово съдържание. Крайно време е да започнем да съдим за книгата по корицата, но не в смисъл на стаени предразсъдъци, а просто да държим книгите, които купуваме, да бъдат изпипани. Не можем да оправдаваме до безкрай лошия вкус и ниските летви на някои издатели. За да бъде книгоиздаването не просто търговия, би трябвало ние, читателите, да сме по-взискателни. Това означава да държим на добри илюстрации, добро оформление - графично и текстово, отличен превод, корекция и редакция. Определението “качествена книга” не може да се изчерпва с добра идея.

Коя е любимата ти детска книга, която би чела отново и отново?

- Пак от най-сложните въпроси. Ще споделя тази, която ми идва на прима виста - “Щастие за деца” от Лео Борманс. Философия за живота, прекрасни илюстрации от Себастиан ван Донинк и превод на ниво от Мария Енчева.

Какво ще посъветваш хората, които имат огромно количество книги и няма къде да ги съхраняват? Какво е най-добре да направят с тях?

- Лично аз дарявам най-често книги на библиотеки. Така те ще бъдат прочетени от най-много читатели.  

- В навечерието на най-светлите празници можеш ли да ни препоръчаш подходящо уютно четиво за Коледа? 

- За малките книгозаври препоръчвам от сърце книгата на изд. “Мармот” "Вълшебство в полунощ”. Аз си я пазя винаги за самия коледен ден. А за всички пораснали книгозаври - непременно погледнете новото издание на изд. “Сиела” - “Коледна песен” на Чарлс Дикенс с илюстрациите на Лиса Айсату.

Пожелавам на всички споделени, уютни празници и една мирна, спокойна нова година! Бъдете благословени! 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?