Пианистката Таня Ставрева: Няма по-хубаво от това да си със семейството на Коледа

За пианистката Таня Ставрева декември е специален. През последния месец от годината тя празнува рожден и имен ден и очаква с нетърпение Коледа. Тази година музикантката имаше намерение да зарадва приятели и почитатели в родния Пловдив с новогодишен концерт, но контузия ѝ попречи да осъществи плановете си. 

Таня Ставрева гради успешна музикална кариера в Щатите. През 2017-а влезе в топ 10 на списание "Билборд" с албума си "Ритмично движение", който спечели и 9 международни награди. В Пловдив е завършила Музикалното училище "Добрин Петков", след това учи в Бостънската консерватория. В момента живее и работи в Ню Йорк, като може да се похвали, че

няколко пъти е свирила в прочутия Карнеги Хол.

За мен по-хубаво от това да съм в България със семейството на Коледа няма. Откакто заминах за Америка, повече Коледи съм прекарала в САЩ, отколкото в България. Когато бях студентка, ми беше трудно да си позволя да пътувам, тъй като цените на билетите по празниците са доста високи. В началото трябваше да преодолявам много трудности и препятствия. А сега съм в етап от живота си, в който се опитвам да отделя повече внимание на ценните неща в живота и да не правя компромиси с тях - а именно да посвещавам време на семейството си и на онова, което ме подхранва и обогатява духовно. Вече съм и леля, така че моите племенници имат нужда от по-специално внимание. Това са добри извинения за повече визити в Европа, смее се Таня. 

Тук израснах с православните християнски традиции и обичаи, които много ми липсваха в първите години в Бостън. Българската църква беше много далече, нямаше достъп с редовен транспорт, а само с кола, бях безумно заета с учение и работа и много рядко я посещавах. Освен това нямахме коледна или великденска ваканция и ми беше много странно и малко тъжно. Тези съкровени празници и обичаи ми липсваха, както и отбелязването на именния ми ден. Празнувам на Стефанов ден, казвам се Станка (кръстена съм на баба си). Артистичното ми и галено име е Таня. Преди няколко години започнах да отбелязвам именния си ден, а

американските ми приятели прегърнаха идеята.

Въпреки комерсиалността, която се усеща напоследък в Ню Йорк, по Коледа има страхотно настроение - интересни културни събития, коктейли, концерти. А голямото коледно дърво на Rockefeller Center е невероятно. Има много светлини, украси и това предава прекрасна празнична атмосфера. Коледната музика е навсякъде, започва още от октомври. Когато живях в България, по улиците нямаше такива украси, любопитна съм как е сега.

Най-трудна беше Коледа по време на пандемията. Всичко в Ню Йорк беше затворено, включително и църквите. Бях сама и си включих литургия онлайн, чух се виртуално със семейството си. Пандемията бе много трудно време, но тук при нас в Ню Йорк всичко бе изключително строго. 

В последните години, ако не съм си у дома,

по Коледа посещавам Българска православна църква.

Много зареждащо ми действа. За мен като християнка Рождество е свързано с традициите. Постните ястия на Бъдни вечер, традиционните ястия в коледния ден, подготовката, има много светлина, вдъхновение и духовно зареждане по време на тези светли празници. 

Като цяло, много хора в САЩ празнуват Коледа и не всички са християни. За някои е по-скоро повод за парти. В артистичните кръгове се усещам като единствената християнка-музикантка може би останала в Ню Йорк. Но въпреки че имам приятели от много места по света, от различни култури и религии, те уважават моя избор и изкуството ни обединява. 

Коледа в Щатите е нещо свято, всичко е затворено - с изключение на китайските ресторанти. Но като християнски религиозен празник не го усещам така силно в Ню Йорк, както в България. У нас има топлина и уют, които никъде другаде по света не намирам. Празнува се не заради подаръците, а заради много по-силни и ценни неща, които в САЩ сякаш се губят. Докато в България все още я има тази традиционна и духовна дълбочина. Може би така ми се струва, защото тук е родината ми и с тези празници съм израснала. На Коледа се засилва повече и семейната връзка. Да имаме повод да се съберем и да дарим на себе си и на близките си любов, светлина и подкрепа.

Музика по време на пандемия

Между 2018-а и началото на 2020-а, точно преди пандемията, нещата вървяха много добре в професионален план с изяви, пътувания, концертна дейност и музикални събития. Щях да издавам нов албум, но след като пандемията започна, не само за мен, но и за другите музиканти, всичко изведнъж спря. Последните две, почти три години бяха изключително тежки. Живот без концерти и пътувания за един изпълнител е сякаш да не получава кислород. С някои колеги организирахме малки концерти с ограничена публика, колкото бе позволено.

Наблегнах повече на преподаването онлайн, на работа по нов репертоар и изпълнителски изяви по интернет. Не е същото като на живо, но с доста детайлен анализ успях да си купя нужната апаратура. Преподаването много ми харесва и имам желание да предавам знанията си и на мои сънародници. Надявам се да мога да си идвам по-често - поне веднъж на сезон. В пандемията се чувствах като в изолация. Когато след четири години се върнах в България през есента на 2022-ра, усетих една необятна свобода. Много хубави впечатления имам от страната ни и това се превърна в една от най-любимите ми визити. Хората ми се видяха позитивни и приветливи, готови да помогнат веднага, топли, искрени и сърдечни. Някои близки се шегуваха, че подобното привлича подобно. Чакам с нетърпение да се върна за Коледа и да споделя новата си клавирна рецитална програма. 

Още интересни текстове на празнична тематика четете в "Марица Коледа" - последното от специализираните ни издания за 2022 г.