Петър Василев: Посях първо двете праскови и двете череши на белия лист

Писаното слово остава, а всичко друго рано или късно изчезва, казва авторът на "Наследство"



Петър ВАСИЛЕВ, поет
Интервю на Михаил МИХАЙЛОВ

Петър Василев Димитров е роден на 4 юли 1937 година в село Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, Института за прогимназиални учители в Хасково, българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и двегодишен курс по журналистика. Работи като учител в Родопите, редактор и заместник-главен редактор на в. "Нов живот" в Кърджали. След това е зам.-главен редактор на литературния алманах "Юг" и дългогодишен председател на Дружеството на писателите в Хасково. Член е на Съюза на българските писатели от 1973 г.
Автор е на 14 стихосбирки и на мемоарната книга за поета Иван Николов - "От сетната метафора взривен". Превеждан е на руски, сръбски, арменски, грузински, монголски и други езици.
Носител на ордена "Кирил и Методий" първа степен, и на голямата награда "Александър Паскалев" на община Хасково за цялостно творчество.


- Г-н Василев, имате нова книга - "Прошарени страници", как бихте я представили на читателите?

- Това е моята 16-а книга. Тя е един своеобразен дневник, който е рамкиран в границите на две непълни години, но събира в себе си спомени и събития от половин век и нещо. Нарекъл съм го "Прошарени страници", защото и самите спомени са прошарени, какъвто беше и животът ми през това време. Съвсем естествено в него натежаха нещата, свързани с Ивайловградския край, откъдето произхождам. Сега мога да се похваля, че моите земляци ми оказаха неоценима подкрепа и книгата излиза под логото на народно читалище "Пробуда - 1914" в Ивайловград. Всъщност главната заслуга е на Диана Овчарова, която е кмет на общината вече втори мандат. Но понеже разхвърлих годините си между Кърджали и Хасково, нямаше начин и те да не се вмъкнат тук-таме из дневника. Ако прибавим към него и доста многобройните импресии от книгата ми "Българска орис", може да се счита, че вече съм извадил на показ почти цялото си житие-битие, свързано с литературното ми поприще.
- Дневникът Ви се появява само дни преди литературните празници "Южна пролет", нарочно ли избързахте за нея?

- Не, не съм се съобразявал с това събитие, по-скоро ми се искаше да отбележа по този начин кръглата си годишнина, на която ми е неудобно да споменавам числото - не е прилично някак си за един български стихотворец да живее толкова дълго. В едно по-старо стихотворение имам следните два стиха: "Но щом си още читав, значи/не си достатъчно изстрадал". Ей такива едни мисли преминават през главата ми често-често.

- Но, от друга страна, тъкмо заради кръглата ви 80-годишнина навярно попаднахте в програмата на "Южна пролет". Ще ни разкажете ли как ще протече самата творческа юбилейна вечер?
- Първо ще кажа, че заслугата не е моя, пък и подредбата на вечерта - също. На мен ми остава само да изкажа цял куп благодарности: веднъж - на организаторите, че се сетиха за моя милост; след това - на знаменития композитор Митко Щерев, който ще пристигне с "Диана Експрес", за да изпълни не само своя хит за двете праскови и двете череши; после на поетесата - Елена Алекова за словото, с което ще ме представи, а най-накрая или най-напред, може би - на очакваните посетители в голямата зала на театъра днес, веднага след тържественото откриване на празниците. Много ще ми е интересно по какъв начин Алекова ще ми оцени литературното наследство, след като зная колко широк поглед и опит натрупа тази наша талантлива поетеса в знаменития московски литературен институт "Максим Горки".

- Като се каже поета Петър Василев, всички се сещат за стихотворението и песента - "Наследство". Не успя ли друго ваше произведение да добие национална известност?

- Надявам се, че поне от песента ще останат доволни хората. Казвам това и пак си мисля за невероятния късмет на моето най-късичко стихотворение да попадне в ръцете на споменатия от мен композитор - и повече от три десетилетия вече да свързват името ми едва ли не само с него. А аз съм оставил след себе си повече от десетина лирични поеми, от дълги - по-дълги. За съжаление, авторите на песни търсят по-кратки текстове и друго мое стихотворение не ги впечатли. Така се стекоха нещата, че и предишната ми стихосбирка пое името си "Наследство" тъкмо от заглавието на това стихотворение.
- Може ли да се каже, че тази година е направо високосна по отношение на вниманието, което ви се оказва - имам предвид и включването ви в петчленното жури, което ще оценява първите книги на участниците в конкурса "Южна пролет". Какво бихте споделили за новата вълна писатели и поети?

- Наистина може да се каже, че ми провървя и в това отношение. Понеже в едни по-други времена съм участвал в същото жури повече от десетина пъти, мога да изразя впечатлението си за известен спад на художественото равнище, което се дължи най-вече на пренебрегваните естетически критерии в книгоиздаването през последните години. Това не изключва, разбира се, стойностните книги, които пристигат за конкурса независимо от конюнктурните условия. Бих казал, че имаме налице една представителна извадка от националния литературен процес с типичните му постижения и несполуки. Най-неочаквано за мене се оказа внушителното участие на автори под възрастта, след която може да се очаква появата на сериозна заявка за успешно творческо развитие, особено в прозата.
От 31 автори на книги почти една трета са под 18 години. Имаме дори една 8-годишна авторка, както и на 11, 12 и 14 г. И се получава така, че бихме говорили по-точно не за детска литература, както е статутът на конкурса, а за литература от деца, която не би могла да бъде достатъчно зряла. Изглежда, че освен предвидената горна възрастова граница до 40 години, ще трябва да се фиксира и долна граница. Нямам правото да огласявам предварително своята оценка за конкретните автори, но ми е криво някак си, че от нашия регион имаме само двама участници, а едната е сред непълнолетните. А си спомням, че поне през първите години възлагахме на "Южна пролет" да подпомага укрепването на местните автори и при равностойни постижения да се предпочитат техните книги за отделните награди.


Селска участ

Затулени от древните могили,
след вятъра безсмъртен и мъглите,
кажете ми, селца, защо мълчите
с угаснал поглед и души унили?

Нали съзирам днешната ви участ:
замръквате в тополите зад прага
и всяка порта си подбира ключа...
Но никаква защита не помага!

И всеки ден ни стряска от екрана
поредната трагедия зловеща:
посечен старец, стринка изтерзана,
разложен труп и разпилени вещи.

Това е то... След общата разруха
и гибелното късогледство наше,
дори и ужасът отеква глухо
между раздорите... И става страшно!

И сякаш няма кой да проумее,
че вече сме надвесени над бездна,
а щом селцата ни изчезнат в нея –
и цялото ни племе ще изчезне.

И сигурно в рекордно кратко време,
надхитрил задкулисия и клопки,
ще се похвали някой чуждоземец
с находища на смайващи разкопки...



/Марица

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?