Пълна зала за Божана Апостолова

Поетесата Божана Апостолова се изправи "Сама и обща" пред препълнената Камерна зала на Драматичния театър  снощи. В интимна изповед признание към публиката, семейството си и творците на Пловдив тя отбеляза 50 години творчески път в навечерието на 70-годишнината си.

Вечерта започна със закачка. Програмният директор на "Хермес" Валентин Георгиев представи поетесата и прозаик и разкри детайли около петте тома с нейни творби, събрани в поредицата "Избрано".

Макар и да има 50 години творчески път, тя всъщност е на 20, каза Георгиев.Да се уточним - сърцето ми е на 27, усмихната отговори Божана.

Тя благодари на Стойо Вартоломеев и екипа му за "Избрано" - поредицата, в която е вложена цялата й душа, вълненията й през всички години назад. Апостолова посвети рецитала на съпруга си - журналиста Костадин Чонов.

Той е най-големият ми критик, винаги ме приземява. Спомням си, когато написах едно стихотворение, посветено на баща ми, който си отиде на 33. Мислех, че съм съчинила нещо гениално, отивам при него, рева и чета. Накрая ми каза: "ревеш, не ревеш, сантиментален боклук е, хвърли го в коша." Минаха дни и аз сама се убедих в думите му. Разбрах, че да пишеш стихове за най-близките си хора е много рисково, защото винаги можеш да потънеш в сантименти. Но и добрият стих за баща ми дойде в главата ми в друг момент, докато се качвах в колата си, разказа Божана. И призна, че често когато пише, плаче.

Ако заплача и сега, нека ми е простено, каза тя и зарецитира любимите си стихове, посветени на баща й, майка й, съпруга и сина й Манол, на малката й внучка Божана, на приятелите художници, а последното - "Въпреки", посвети на публиката си.

Божана не пропусна да покаже и откровения си характер, за който малко по-рано сама сподели пред гостите на рецитала.

Когато избирах залата за този рецитал, директорът на театъра Кръстю Кръстев ми обясняваше, че тази в театъра е малка. Аз обаче исках да поканя публиката си тук. Като пловдивчанка се чувствам оскърбена от Дома на културата "Борис Христов" с неговите бели плочки. Няма го и прекрасният стенопис на Йоан Левиев, каза поетесата.

В миговете, когато тя отпиваше вода, или овладяваше емоциите си обърната с гръб към салона, гостите се наслаждаваха на изпълненията на магическия кавалджия Теодосий Спасов.

На финала пред Божана се изви опашка от хора, които искаха да поднесат цветя, да получат автограф или просто да споделят емоциите си.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?