71

Пълна ПРОГРАМА за „Светлина и надежда в Стария град“

Светлините на новото Коледно дърво ще грейнат на Лапидариума в Стария град на 2 декември от 17.30 часа. Това става за десета поредна година.  

По този начин Общински институт „Старинен Пловдив“ събира своите приятели, партньори, жители и гостите на града, за да сподели празника „Светлина и надежда в Стария град“, който символизира вярата, добротата, надеждата и толерантността.

Тази година всеки посетител на архитектурния резерват ще може да види документална изложба, представяща пловдивските храмове, изложба на студентите от факултета по „Изобразителни изкуства“ към АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и изложба на стъклени чешки играчки.  

Ще има концерти на формация „Куклици“, на къща за музикални вълшебства „Дивизи“, на хоровете „Гаудеамос“ и „Евмолпея“. 

В Епископската бизилика ще бъде показан документалния филм за легендарната тенисистка Цвети Пиронкова „Цвети - пътят към една мечта”. Негов режисьор е Боряна Петрова, продуцент арх. Теофана Михова. 

Всеки може да се включи в изработването на коледни играчки, както и да се снима на специално подготвените празнични коледни пейки и кътове.

 Ето и програмата по дни: 

02.12.2022 г. (петък), 17:30 ч., площад „Атанас Кръстев” (Лапидариум) 

Начало на традиционните тържества „Светлина и надежда в Стария град“ и запалване на светлините на коледното дърво. 

Музикални домакини: Формация за автентичен фолклор „Куклици“ към Център за подкрепа за личностно развитие - Общински детски комплекс – Пловдив

05.12.2022 г. (понеделник), 17:30 ч., пл. „Римски стадион”

Откриване на документална изложба „Вратите на вярата”, посветена на религиозните храмове в Пловдив и региона

08.12.2022 г. (четвъртък), 18:00 ч. Балабанова къща

Откриване на изложба Christmas Treasure/„Коледно съкровище“, която представя чешка стъклена коледна украса, съвместно с Чешкия център в София

10 и 11.12.2022 г. (събота и неделя), 11:00 ч. Къщата на д-р Стоян Чомаков – постоянна експозиция на Златю Бояджиев

Арт работилница „Създай сам Коледа” – изработване на коледни играчки и украси за елхата в къщата на д-р Стоян Чомаков

Ментор: Валя Ангелова от Общински институт „Старинен Пловдив”

Начална възраст: 6 години, продължителност - до изчерпване на материалите

15.12.2022 г. (четвъртък), 17:00 ч. Къщата на Верен Стамболян 

Традиционна коледна изложба на студенти от факултет „Изобразителни изкуства” към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамaндиев”- Пловдив 

16.12.2022 г. (петък), 18:00 ч. Малка базилика 

Коледен концерт на Академичен смесен хор „Гаудеамус“ към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ - Пловдив

17 и 18.12. 2022 г. (събота и неделя), 11:00 ч. Балабанова къща - пруст

Арт работилница „Магията на стъклото” - изработване на стъклени коледни играчки и украса за елха

Ментор: майстор Иван Станев, създател на първото в България „Стъклодувно ателие”

Начална възраст: 6 години

Продължителност: до 15:00 ч.

17.12.2022 г. (събота), 16:00 часа, Балабанова къща

Концерт на талантите от къща за музикални вълшебства „Дивизи” с класически музикални произведения, коледни песни и изненади.

19.12.2022 г. (понеделник) 17:30 часа, Епископската базилика на Филипопол

Представяне на документалния филм за легендарната тенисистка Цвети Пиронкова  „Цвети - пътят към една мечта”, режисьор Боряна Петрова, продуцент арх. Теофана Михова 

22.12. 2022 г. (четвъртък), 18:00 ч. Епископската базилика на Филипопол

Коледен концерт на девическа хорова формация „Евмолпея“

Всички събития са с вход свободен. Общински институт „Старинен Пловдив“ предоставя на всички желаещи жители и гости на града възможност да си направят празнични фотосесии сред коледните пейки в Къщата на д-р Стоян Чомаков – постоянна експозиция на Златю Бояджиев, Балабанова къща и къща Хиндлиян (в рамките на работното време на обектите).

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Несъвместимо с Духа на ТРИХЪЛМИЕТО както "Дефиле..."на МУТРОпиянството

Несъвместимо с Духа на ТРИХЪЛМИЕТО както "Дефиле..."на МУТРОпиянството

30.11.2022 | 20:24

НАЧО ДИКТАТУРАТА ("културата"подигравателно) обезлюди Трихълмието... Крайно време е да признаем, че с изселването на достойни стари фамилии кореняци за да бъдат “обобществени” имотите им Трихълмието от жив градски организъм с бебета, с бабета на бяло сладко в клюкарника, с дантели на простора, с калдаръм-кокони беше опростачено до …черупки с по някой скучаещ чиновник на заплата, до сергиджи-турист-претенц-комплексарски преструвки. До институционализираното "ДЕФИЛЕ..." на МУТРОпиянството –което е предостатъчно за уволнението на проф. Директорката на О"Института". Сега Градът се затруднява да стопанисва резервата и се чуди как да се отърве от съсобствености и собствености и напира обратно сенчесто приватизиране, мутрификация, ГЕРГОВизация. Огромния принос в национален мащаб на проф. арх. Пейо Бербенлиев, основал и структурирал и ръководил десетилетия наред масивните възстановителни дейности на ИПК / НИПК през 70-те и 80-те години и неговите специалисти бива нарочно (“политкоректно”?) игнорирано от добре известни агитки и властелини легендосъчинители… Мая Вълканова даде подробно сведение за Начо от първа ръка: От архивите на ПодТепето -а също и от ПловдивОнЛайн- намираме изчерпателна информация от очевидци на този Линк: https://podtepeto.com/aktualno/kusthite-v-starinen-plovdiv-propuskani-ot-turistite-video/ и можем да си сверим часовниците. Масивни интереси се намесват и лобират около Стария Пловдив, внимавайте с митологията! С фантасмагориите! С "лигендити за Наше Село"! “Нямало да бъде такъво без Начо” ли – именно, щеше да бъде истински Стар ГРАД, така както са го ГРАДили кореняците! ================ Мая Вълканова в plovdiv-online.com, 2014 {[Коментар спасен след двукратно изтриване 2004 и 2014 в Раздел “Стария Пловдив”на Plovdiv-OnLine.com/special/stariya-plovdiv/******** към статии от Баев от 1997]} : ========================================= Начо “културата” или ДИКТАТУРАТА? С изнизването на годините види се, че не може да се отлага повече. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да възразява, а трябва. Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен („съпричастен“, както казваше поетът соцреалист). Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на ня#КОЙ. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии. Но не прекалявайте! Искам думата. През шейсетте години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. („Турна очила и връзка и култура взе да пръска“ смееше се Кераца с първия Начов покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември / хотел Молле, закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци, заместен от хотел България). Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум на БКП събори Червенков и сложи другаря Живков. Излюпи се „Априлското Поколение“ пловдивски художници, насмели дотогавашните академични майстори да учителстват... В която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, впоследствие – като се загнезди в Недкович – разнообразена с най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров, икономист, хора специалисти да гонят задачите. Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си Градоустройствен План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (засл. арх., проф. д-р впоследствие; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8). Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата („Лъчко! О!“) като им постила гнезденце за уикенда, гъделичка всекиго според ранга; и решава да „ОбОбществява“. Тази дума прикрива грозната практика на Отчуждаване. Открадване. Изселване. ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ. Кореняците – вън! Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се намести в „Къща-Музей“ ЧЕРВЕНОТО МУЛЕ? Ами че то там си живееше достойно старо семейство кротки кореняци, от които Народната Власт „обобществи“ та Начо изсели хазяите си. Другарският Жилфонд после продаде стаите първо, а после и сградата, а накрая и двора на “единствен обитател” Начо на нормирани държавни цени, не на свободни. В оная епоха хем уж „забрана“ можеше да се въведе за населението за покупкопродажби – хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно място. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни. Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975 година, БНТ'1980 и др.) стана основна мисия на Начо =Диктатурата на Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители. „Творческа база“ стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре скучаещ, който нехае за разместените керемиди, но пък декламира политкоректни клишета за Начо. Калдаръм-кокони, дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бебета и бабета достолепни, на раздумка в клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят отдалеко като зърнат камбанария? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Кореняците, като сте го изГРАДили тоя Град – хайде сега, къш! „Заслужил Деятел“: помните ли вие читателите как и кои ставаха „заслужили“; пред кого заслужили, пред народа ли, или пред “Народната” ВЛАСТ? Та ето сега какво представлява ТриХълмието, каква карикатура, Чалга и Скара-Бира, Сергии, Сувенири … сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия – Теодор вече разбира се) – Божидар поп Антов, „АНТОВАТА“ къща на върха над Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев – пред заключената, барикадираната тежка порта с неговото име в бронз: „За какво ни отнеха дядовата ми къща? Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!“ – и плю. Парвенютата дето скимтят как се били допряли до „кмета“ Начо ('Диктатурата/БКП) нека се свестят и да си избършат лигите. Медалът си има гръб. След промените сякаш се разчу, че Начо бил … потърпевш, милият, видите ли, жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е, това даже не е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия! Право бил завършил, мярна се някъде, че Начо имал юридическо висше образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без “вишо” Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля градоустройствения план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не РабФак (ако си спомняте Работническите Факултети за …каскети) – не бе, нищичко: Начо не умееше две думи грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без образование, „талант самороден“. Освен ако на стари години пенсиониран се е съпикясал да си купи (като по Нушич) тапия „Doctor Honoris Causa“ от някоя “Alma Mater” дето нацъфтяха на всеки тротоар за в още една рамка на стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така приказлив и общителен в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който всички лесно четяха отлична, изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана непреодолим. Попийваше. Яко. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като нямаше, “Априлското Поколение“ пловдивски художници бяха все спиртосани, и че Начо Културата им беше начело, по ергенски? Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене – не мислете, че Начо Културата е купувал картини. Всички те са му „дарове“ за разни негови „услуги“ и за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти поръчкова контрактация … В Америка много лесно може да изгърми някой губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме имунитети нашенски. Игрички. „De mortibus nihil nisi bene“ ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не казвам за покойника. Само истината, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му пръст на Начо, Бог да МУ прости… Послепис: Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари: името ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА да е известно на някого? На две кутии Слънце-първо, фанатично вкопчила се в “Южен Вход На Тунела” =работно заглавие на обекта докато никой не можеше да знае Що Е То= десетилетия наред от 60-те години? Стара мома, която така и пропусна да се омъжи и спретне еснафско гнезденце като хората и да си завъди Челяд? За да ни разкрие и поднесе на България Пловдивския АНТИЧЕН Театър? Що нюх! Що хъс! Що интелигентност, мъдрост, упоритост да надхитрява администрации, собственици, Другари (безпартийна тя, за разлика от нейната сянка арх. Коларова, секретар БКП), кметове, фелдфебели = “улица” Цар Ивайло от Жълтото надолу до Света Марина беше застроена с етажни кооперации с южно изложение. Нито булевардче, нито мраморна плоча, нито бронзова табела, нито тенекиена не носи името === ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА === Едно съществено допълнение: Голямото перчене на Начо „културата“ беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със „автентични мебели от епохата“, за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на ЗДК Заслужилия Деятел на Халтурата, а на г-жа ЕЛЕНА УЗУНСКА – най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни Нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, еле пък и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултати. Нека тук споменем -анонимно, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят. Хора засенчвани от Главния ЦАР, който позираше всъщност върху техните плещи … {(източник: коментирани архиви на Баев в Plovdiv-OnLine)}

Отговори
1 0
Несъвместимо с Духа на ТРИХЪЛМИЕТО както "Дефиле..."на МУТРОпиянството

Несъвместимо с Духа на ТРИХЪЛМИЕТО както "Дефиле..."на МУТРОпиянството

30.11.2022 | 20:34

Зле РАЗ-форматиран от МАРИЦА коментар = което го прави НЕЧЕТЛИВ, а е важен. Със Нов Ред и др. формати ето същия текст в по-цивилизовани Медии (ЛИНК): https://podtepeto.com/aktualno/avtomobilen-koshmar-v-stariya-grad/ = ОСТАВКА НА директорката която е ТЕСЕН спец, а Града не го разбира = даже ГРОЗЕН се справяше по-хитро!

Отговори
1 0
Несъвместимо с Духа на ТРИХЪЛМИЕТО

Несъвместимо с Духа на ТРИХЪЛМИЕТО

30.11.2022 | 20:40

TOTALNO MENTE = ФАЛШИМЕНТО! ТриХълмието си беше Жива Градска Структура преди НАЧО, а не мутроЧЕРУПКА

Отговори
1 0

Анкета

Кой да стане кмет на Пловдив, ако Здравко Димитров хвърли оставка?