Следвайте ни

Откриваме театралния сезон с „Майстори“ на Рачо Стоянов

viber icon

Дебютният опит в драматургията на дотогава публициста Рачо Стоянов е написан през 1921 година по истински случай, развил се в Трявна. След написването ѝ тя попада в ръцете на Николай Масалитинов, който я оформя. Този опит се превръща в истинско културно явление, което не само поставя Рачо Стоянов на литературната карта, но и превръща пиесата в класика, която продължава да се играе и до днес.

Извън битовия сюжет, тя е изпълнена със символи, които са извън времето. Точно затова Драматичен театър Пловдив открива сезона с интерпретацията на режисьора Асен Шопов. В ролята на двамата майстори влизат Константин Еленков и Явор Бахаров. Между тяхната надпревара кой е по-добрият се намества и Милкана – техен контрапункт, изиграна от Мария Сотирова. Към тях се присъединяват и Симеон Алексиев, Русалина Чапликова, Мария Генчева, Добрин Досев, Валери Кьорлински , Марин Младенов, Красимир Василев, Петър Тосков, Стефан Попов и Николай Станчев. Костюмите са дело на Цвета Маринова. Музикалното оформление е на Михаил Шишков – баща. В пиесата звучат и изпълнения на кавал от Теодосий Спасов.

Това не е първият път, в който Асен Шопов поставя „Майстори“ на сцена. Според него все нещо още пропуска, все открива нещо ново, което заслужава да се покаже. В сегашната визия на пиесата се набляга най-вече на символиката, отразяваща като огледало действителността, с която се сблъскваме. Не само в България, но и по света. 

Режисьорът сблъсква червения и синия цвят, като демонстрация на различните политически, морални и социални структури. 

„Пиесата иска да коментира това, което ни засяга днес, което става на улицата днес. Ако щете и това, което става в Щатите. Искаме да извикаме „Стига“! Стига с това безобразие. Стига нарушавайте закони, правила, норми, принципи. Интимният характер на пиесата – двама мъже, влюбени в една жена, остава вътре в черупката. А това, което представлението се стреми да предизвика, е да разберем, че не можем да се отървем от нещо, което носим в себе си като народопсихология. Над 30 години мелим на едно и също място, без да можем да се освободим. Дори тези, които крещят на улицата, не са в ред. За добро или зло, това е формата на демокрацията. Избрахте ги и трябва да си ги изконсумирате“, коментира режисьорът Асен Шопов. 

Пиесата на Драматичния театър започва с финала като показно на резултата, до който са довели решенията и действията на обществото. Изкарва на преден план склонността на човешкото същество да убие това, което го вдъхновява. Силата на „Майстори“ е именно в нейната обществена значимост. 

Младите актьори споделят, че по време на репетиционния процес не са се стремели просто да имитират, а наистина да бъдат героите си. Да изживеят проблемите им като свои, въпреки че са „деца“ на съвремието. 

„Още когато видяхме червените и сини костюми усетихме, че залогът е по-голям. Аз също бих казал „Стига“. Бих казал стига на някои стихии, които може би сме заслужили. На това, което се случва в момента. На безразсъдието на нашето поколение, защото ние първо действаме, а после мислим. Трябва да се мисли“, казва Константин Еленков. 

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?