Следвайте ни

Откриваме националните есенни изложби в Стария град

viber icon

Националните есенни изложби се провеждат през месец септември в изложбените пространства на Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканско изкуство в Старинен Пловдив. Те са едно от първите събития на Есенен салон на изкуствата в Пловдив, част от културния календар на града – форум за съвременно българско изкуство, предоставящ възможност за артистична творческа изява извън галерийните или музейните пространства, където публиката обичайно се среща с визуалното изкуство.

Спецификата на събитието се определя както от особеностите на къщите в Старинен Пловдив, така и от самия формат на представяне на авторите: в общата рамка на цялостен кураторски проект се показват едновременно девет или десет самостоятелни изложби, което превръща Национални есенни изложби Пловдив във форум за изкуство без аналог в България.

Тазгодишните изложби ще се проведат под надслова Места до поискване. Този проблемен фокус няма за цел да поставя тема на участниците, нито пък да настоява зрителите да разбират изложбите през неговата призма. Вместо това „Места до поискване“ заговаря за измеренията на едно ново пространствено структуриране на света, което произтича от натрупването на разнородни културни традиции и състоянието на цивилизованост.

Подобен фокус предлага да се мисли за местата с изтрита или неустойчива идентичност – зони на човешкото обитаване, колонии на съзнанието, отломки от навици, действия, рефлекси, разпилени следи от всекидневна дистопия. През инерцията на обитаването, на загнездването тези бездомни пространства са органично навлезли в живота на съвременния човек, те са новата му кожа. И в същото време тези места са неизразими, те успяват да се изплъзнат от опитите за дефиниране или фиксиране в образ.

Именно в своето лутане към намирането на израз местата преминават през междинни спирки и метаморфози: нестабилизирани желания, несъсредоточени усилия за себеразбиране, къси съединения в значенията на знаци от разпознаваемата реалност, опити за ориентация в мъглявините, разположени между навсякъде и никъде. Не ние се раждаме, губим, появяваме и изчезваме – явяват се и чезнат местата. Чертаят и означават нашите траектории на съществуване, търсят връзките и посоките вместо нас, аранжират ни като свои пътуващи колекции от образи, които във всеки момент подлежат на завръщане, които във всеки момент се завръщат. Дори тогава, когато няма къде да се завърнат.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?