Следвайте ни

Откриха постамент на шампионска статуя от 3. век

Пловдивските археолози направиха поредното си сензационно откритие на Форума, след като миналата седмица намериха мраморна стела на тайното общество от култа на Дионис в Епископската базилика от 3. век сл. Хр. Този път находката е уникален мраморен постамент на статуя на шампион от Питийските Александрийски игри през 214 г. сл. Хр. При пренареждането на античната настилка работници забелязали надписа и занесли реликвата при археолога Елена Кесякова. Тя пък веднага се свързала с епиграфа Николай Шаранков - най-добрият специалист по разчитане на древногръцки текстове у нас.

„Надписът разкрива, че постаментът е стоял под статуя на победител в Питийските Александрийски игри, които Филипопол организира в чест на император Каракала (198-217). Историческите извори сочат, че когато идва натук Каракала вижда насън Александър Велики, който му казва, че е натъжен, че вече никой не си спомня за него и императорът решава да възстанови почитта към Александър“, разказа пред „Марица“ Николай Шаранков.

Върху мраморния постамент се е извисявала статуята на победителя, който се е казвал Реметалк. Това тракийско царско име е знаменателно – така са се наричали трима владетели на Одриското царство. В частично запазения надпис се споменават организаторите на игрите, както и кой издигнал статуята. Находката ни дава нова и интересна информация, кояато тепърва ще анализираме, допълни Шаранков.

Питийските Александрийски игри през 2014 г. са организирани от Общотото събрание на градовете на Тракия, чието седалище е бил Античният театър на Филипопол. Най-популярните състезания на епохата са проведени под тепетата по модела Питийските игри в Делфи. Във Филипопол, подобно на Делфи, главен бог на града и покровител на игрите бил Аполон, което улеснило взаимстването им.

Двудневното празненство включвало състезания по панкратион (вид бойно изкуство); пентатлон, който комбинирал състезания по скок дължина, хвърляне на копие и диск, спринт и борба; и надпревари по борба, бокс и бягане на дължина. Шампионатът се провел почти изцяло на Римския стадион, който побирал 30 000 зрители.

Имало и състезания по рецитиране на поезия, по пеене и по глашатайство, които най-вероятно пък са се състояли на Античния театър. Александрийските игри били най-големите и прочути в Тракия.

За да впечатли Каракала, Филипопол отсякъл и специална емисия монети с неговия портрет. Императорската двойка Каракала и Юлия Домна били посрещнати в града с колесница, украсена с неговото изображение и това на Херакъл, а императрицата Юлия Домна била почетена като градска богиня.

При посещението на следващия император - Елагабал (218–222) през 221 г. отново били проведени Питийски игри, но този път били наречени не Александрийски, а Кендрисийски – на името на главния бог Аполон Кендрисос. Тези състезания също били увековечени с монетна емисия.

„Находката показва, че местното тракийско население оставя своя отпечатък върху цялата култура. Затова не бива да говорим за римска култура, а за тракийска култура по време на римското владичество“, отбеляза Елена Кесякова.

Руслан Йорданов

Журналист

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?