Откриха постамент на шампионска статуя от 3. век
- 18:42, 17.07.2019
- 3829
- 3
Пловдивските археолози направиха поредното си сензационно откритие на Форума, след като миналата седмица намериха мраморна стела на тайното общество от култа на Дионис в Епископската базилика от 3. век сл. Хр. Този път находката е уникален мраморен постамент на статуя на шампион от Питийските Александрийски игри през 214 г. сл. Хр. При пренареждането на античната настилка работници забелязали надписа и занесли реликвата при археолога Елена Кесякова. Тя пък веднага се свързала с епиграфа Николай Шаранков - най-добрият специалист по разчитане на древногръцки текстове у нас.
„Надписът разкрива, че постаментът е стоял под статуя на победител в Питийските Александрийски игри, които Филипопол организира в чест на император Каракала (198-217). Историческите извори сочат, че когато идва натук Каракала вижда насън Александър Велики, който му казва, че е натъжен, че вече никой не си спомня за него и императорът решава да възстанови почитта към Александър“, разказа пред „Марица“ Николай Шаранков.
Върху мраморния постамент се е извисявала статуята на победителя, който се е казвал Реметалк. Това тракийско царско име е знаменателно – така са се наричали трима владетели на Одриското царство. В частично запазения надпис се споменават организаторите на игрите, както и кой издигнал статуята. Находката ни дава нова и интересна информация, кояато тепърва ще анализираме, допълни Шаранков.
Питийските Александрийски игри през 2014 г. са организирани от Общотото събрание на градовете на Тракия, чието седалище е бил Античният театър на Филипопол. Най-популярните състезания на епохата са проведени под тепетата по модела Питийските игри в Делфи. Във Филипопол, подобно на Делфи, главен бог на града и покровител на игрите бил Аполон, което улеснило взаимстването им.
Двудневното празненство включвало състезания по панкратион (вид бойно изкуство); пентатлон, който комбинирал състезания по скок дължина, хвърляне на копие и диск, спринт и борба; и надпревари по борба, бокс и бягане на дължина. Шампионатът се провел почти изцяло на Римския стадион, който побирал 30 000 зрители.
Имало и състезания по рецитиране на поезия, по пеене и по глашатайство, които най-вероятно пък са се състояли на Античния театър. Александрийските игри били най-големите и прочути в Тракия.
За да впечатли Каракала, Филипопол отсякъл и специална емисия монети с неговия портрет. Императорската двойка Каракала и Юлия Домна били посрещнати в града с колесница, украсена с неговото изображение и това на Херакъл, а императрицата Юлия Домна била почетена като градска богиня.
При посещението на следващия император - Елагабал (218–222) през 221 г. отново били проведени Питийски игри, но този път били наречени не Александрийски, а Кендрисийски – на името на главния бог Аполон Кендрисос. Тези състезания също били увековечени с монетна емисия.
„Находката показва, че местното тракийско население оставя своя отпечатък върху цялата култура. Затова не бива да говорим за римска култура, а за тракийска култура по време на римското владичество“, отбеляза Елена Кесякова.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни