46

Откриха един от най-старите надписи на кирилица в крепост на Симеон

Един от най-старите надписи на кирилица бе открит от археолога Ивайло Кънев в крепост на цар Симеон в местността „Балък дере” до Хухла. Надписът представлява сгъната на две оловна площ с много грамотно изписан каноничен текст. Сгъната на две, е висяла на връв на врата.

Реликвата е открита миналото лято, но едва сега е почистена и разчетена от археолога Ивайло Кънев и Националния исторически музей.

Най-старият надпис на кирилица е в скален манастир в Крепча и е от 921 година. Откритата оловна плочка от Ивайло Кънев е със сигурност преди 927 година.

Името на крепостта не е известно, но тя е изградена на стратегическо място – най-източните склонове на Родопите с изглед към Одринска Тракия.

„Тук има съвпадение на археология, история и епиграфика. Археологията показва, че този амулет е намерен в контекста с български материали от 10 век, историята казва, че в 927 година с подписването на мира в Месемврия между Петър и император Роман Лакапин, на Петър се признава титлата „Цар”, жени се за Мария, която се прекръства на Ирина, но условието е Петър да се оттегли в границите отпреди войната на баща му Симеон. Значи тогава крепостта преминава отново във византийски ръце. Събирайки всичко това, можем да кажем – този амулет е написан преди 927 година. Това е един от най-ранните кирилски надписи в света”, обяснява археологът.  

Става въпрос за каноничен текст, който е много грамотно написан. В него се споменават молителите – Никола и Павел. Надписът е разчетен от д-р Георги Сингалевич от БАН. Той много точно датира епиграфски материал.

Амулетът е дълга 10-сантиметрова оловна пластина. От вътрешната страна има 7 реда, а от външната 4.

Буквите са по милиметър и половина. След това надписът се прегъва през една връв и виси на врата.

Това е единствената прегъната на две оловна плочка – досега са откривани само прегънати на четири. Оловната плоча е разчистена от проф. Веселина Инкова – най-добрият реставратор на метал между Париж и Истанбул.

Историята на крепостта в "Балък дере"

В римско време на мястото е имало антично езическо светилище. Император Теодосий унищожава езичеството в цялата империя - забранява то да се практикува дори у дома и разрушава храма. 

„Аз откривам следите как това светилище е унищожено и върху терена му – целия хълм е бил обрамчен с крепостна стена. При управлението на император Ираклий по време на едно от последните аварско-славянски нашествия – вероятно около 618 година, когато край Одрин са били преговорите – всички крепости били с отворени врати, защото хората чакали мир. А аварите и славяните са ги превзели и разрушили. И още оттогава нямаме името й в изворите”, разказва Ивайло Кънев.

Снимка от novinata.bg

200 години крепостта е стояла разрушена докато не я стяга цар Симеон. След 913 година твърдината е българска.

„Следващите 10 години Симеон буквално помита Тракия с военни походи. В тези 10 години крепостта в местността „Балък дере” изпълнява функциите на наблюдател, организатор, място за логистика. Този надпис показва, че войните на цар Симеон са били много добре планирани”, обясни за „Марица” археоголът.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кои партии и коалиции може да сформират правителство след вота на 2 април?